Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Еклисиаст 9:1-18

9  Взех всичко това присърце, за да го изследвам+ — че и праведните, и мъдрите, и всичките им дела са в ръцете на истинския Бог.+ Човек не знае нищо нито за любовта, нито за омразата, които са били преди него.+  На всички им се случва същото.+ Един и същ е краят+ на праведния+ и на неправедния,+ на добрия и чистия и на нечистия, на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася жертва. Добрият е същият като грешника.+ Онзи, който се заклева лекомислено, е същият като онзи, който се бои да даде клетва.+  Ето какво е печално във всичко, което се прави под слънцето: поради това че краят на всички е един и същ,+ сърцето на човешките синове е пълно със зло,+ има лудост+ в сърцето им през целия им живот, а след това отиват при мъртвите!+  За онзи, който е сред живите, има надежда, понеже живо куче+ е по–добре от мъртъв лъв.+  Живите съзнават, че ще умрат,+ а мъртвите не съзнават нищо,+ нито вече има възнаграждение за тях, понеже споменът за тях е забравен.+  И любовта им, и омразата им, и ревността им ги няма+ и те никога вече няма да имат дял в онова, което се прави под слънцето.+  Отиди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,+ защото делата ти вече са угодни на истинския Бог.+  Всякога носи бели дрехи+ и нека на главата ти винаги има маслиново масло.+  Радвай се на живота с жената, която обичаш,+ през всичките дни на суетния си живот, който Бог ти е дал под слънцето, през всичките си суетни дни, защото това е наградата ти в живота+ и в усилната работа, с която се трудиш под слънцето. 10  Всичко, каквото ръката ти намери да прави, направи с цялата си сила,+ понеже няма нито работа, нито замисъл, нито познание,+ нито мъдрост+ в гроба*,+ където отиваш.+ 11  Отново погледнах и видях под слънцето, че бързите не печелят надбягването,+ нито силните — битката,+ нито мъдрите — хляба,+ нито разумните — богатството,+ нито онези, които имат познание — благоволението,+ защото времето и непредвиденият случай сполитат всички тях.+ 12  Защото човек+ не знае кога ще настъпи часът му.+ Като рибите, които се улавят в смъртоносна мрежа,+ и като птиците, които се хващат в капан,+ човешките синове се впримчват във време на беда,+ когато ги връхлети внезапно.+ 13  Видях и тази мъдрост под слънцето и тя ми се стори голяма: 14  имаше малък град и мъжете в него бяха малко, а против него дойде велик цар, обгради го и издигна големи обсадни съоръжения.+ 15  И в него се намери един беден, но мъдър човек, който спаси града с мъдростта си.+ После обаче никой не си спомняше за този беден човек.+ 16  Тогава казах: „По–добре е мъдрост, отколкото сила,+ но мъдростта на бедния е презряна и думите му остават нечути.“+ 17  Тихите думи на мъдрите се чуват+ повече от вика на онзи, който управлява сред безразсъдни хора.+ 18  По–добре е мъдрост, отколкото бойни оръжия, а един грешник може да опропасти много добри неща.+

Бележки под линия

На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.