Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Еклисиаст 5:1-20

5  Пази стъпките си,+ когато отиваш в дома на истинския Бог. Приближи се, за да слушаш,+ а не за да принасяш жертва като безразсъдните,+ защото те не знаят, че вършат зло.+  Не бързай с устата си и нека сърцето+ ти не прибързва да казва дума пред истинския Бог.+ Понеже истинският Бог е в небесата,+ а ти си на земята. Затова нека думите ти бъдат малко.+  Защото сънищата* идват от много занимания*,+ а безразсъдната реч — от много думи.+  Когато дадеш обет пред Бога, не се бави да го изпълниш,+ защото безразсъдните не са приятни за никого.+ Изпълни това, за което си дал обет.+  По–добре да не дадеш обет,+ отколкото да дадеш, но да не го изпълниш.+  Не позволявай на устата си да вкара тялото ти в грях+ и не казвай пред ангела,+ че е било грешка.+ Защо истинският Бог да се разгневи заради гласа ти и да разруши делото на ръцете ти?+  Понеже от много занимания идват сънища,+ суети и множество думи. Но ти се бой от истинския Бог!+  Ако видиш, че в някоя област потискат бедния и насилствено отнемат справедливостта+ и праведността, не се чуди на това+ — високопоставеният е наблюдаван от някого, който е по–високо+ от него,+ а има и такива, които са още по–високо от тях*.  Всички тези хора имат полза от земята.+ И самият цар се нуждае от слуги, които да обработват нивата му.+ 10  Който обича среброто, никога няма да се насити на сребро и който обича богатството — на печалба.+ И това е суета.+ 11  Където се умножава богатството, се умножават и онези, които го ядат.+ И каква полза има от него собственикът му, освен да го гледа с очите си?+ 12  Сладък е сънят+ на онзи, който служи, независимо дали е ял малко, или много, а изобилието на богатия не го оставя да спи. 13  Видях голямо зло под слънцето: богатство, пазено за собственика му за негова вреда.+ 14  Богатството му изчезва+ поради нещастие и когато му се роди син, не остава нищо в ръцете му.+ 15  Както човек е излязъл гол от майчината утроба, така и гол ще си отиде+ — така както е дошъл. И нищо не може да вземе със себе си+ за труда си, нищо не може да отнесе в ръката си. 16  И това е голямо зло: както е дошъл, така и ще си отиде. И каква полза има онзи, чийто труд е на вятъра?+ 17  През всичките си дни той яде в тъмнина, с голямо раздразнение,+ с болест и негодувание. 18  Ето, видях, че най–доброто и най–хубавото за човека е да яде, да пие и да се радва на добрите плодове от усилната си работа,+ с която се труди под слънцето през всичките дни на живота, който му е дал истинският Бог, защото това е наградата му. 19  И на всеки човек, когото е дарил с богатство и имот,+ истинският Бог му е дал да яде от него,+ да вземе наградата си и да се радва на труда си.+ Това е дар от Бога.+ 20  Човек не си спомня често дните на живота си, понеже истинският Бог препълва сърцето му с радост.+

Бележки под линия

Или: „мечтите“.
Или: „големи грижи“.
Или: „а над тях е Всевишният“.