Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Ездра 9:1-15

9  И когато свърши всичко това, князете+ се обърнаха към мене и казаха: „Израилският народ, свещениците и левитите не са се отделили+ от другите народи* и от техните отвратителни неща+ — от ханаанците,+ хетите,+ ферезейците,+ йевусейците,+ амонците,+ моавците,+ египтяните+ и аморейците.+  Защото взеха техните дъщери за жени за себе си и за синовете си+ и така те, святото потомство,+ се смесиха+ с другите народи, а князете и наместниците бяха първи+ в тази проява на невярност.“  Като чух това, раздрах долната и горната си дреха+ и започнах да си скубя косата+ и брадата, и седях вцепенен.+  И всички, които трепереха+ поради думите на Бога на Израил, изречени заради неверността на изгнаниците, се събраха около мене, докато седях вцепенен до времето на вечерния зърнен принос.+  А като настъпи времето за вечерния зърнен принос,+ станах от унижението си и с разкъсани дрехи паднах на колене+ и протегнах ръце към Йехова, моят Бог.+  И казах:+ „Боже мой! Срамувам се+ и се притеснявам+ да обърна лицето си към тебе, Боже мой, защото прегрешенията+ ни се натрупаха върху главите ни и вината ни нарасна чак до небесата.+  От времето на нашите прадеди+ до днес ние носим голяма вина.+ И поради прегрешенията си бяхме предадени както ние самите, така и нашите царе+ и свещеници,+ в ръцете на земните царе чрез меч+ и плен,+ чрез разграбване+ и с посрамени лица,+ както това е днес.  А сега, за един миг, Йехова, Боже наш, ти прояви благоволение+ към нас, като остави някои, които оцеляха,+ и ни осигури убежище* в святото си място, и така ни даде блясък в очите,+ Боже наш, и ни дари с малко живот в нашето робство.+  Понеже ние сме роби,+ но ти, Боже наш, не ни остави в робството ни,+ а прояви милост* към нас, така че спечелихме благоразположението на персийските царе.+ Ти ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог+ и да го възстановим от развалините му,+ и ти ни защити с каменна стена+ в Юда и в Йерусалим. 10  И сега, Боже наш, какво да кажем след всичко, което се случи? Ние оставихме твоите заповеди,+ 11  които си дал чрез своите служители, пророците, като си казал: ‘Земята, в която отивате, за да я завладеете, е нечиста земя поради нечистотата на народите на тази земя,+ които в своята нечистота+ я напълниха от край до край+ с отвратителни неща.+ 12  Затова не давайте своите дъщери на техните синове+ и не вземайте техните дъщери за своите синове. До безпределни времена не допринасяйте за техния мир+ и тяхното благополучие, за да можете да придобиете сила,+ да ядете от благата на тази земя и да я завладеете за своите синове до безпределни времена.’+ 13  И след всичко, което ни се случи поради нашите зли дела+ и поради голямата ни вина — защото ти, Боже наш, не постъпи с нас според прегрешенията+ ни и ни даде тези оцелели,+ — 14  нима ще нарушаваме отново твоите заповеди и ще сключваме брачни съюзи+ с народите, които вършат такива отвратителни неща?+ Нима няма да се разгневиш против нас докрай,+ така че никой да не остане+ и никой да не оцелее? 15  О, Йехова, Боже на Израил, ти си праведен,+ защото ние останахме и оцеляхме, както това се вижда днес. Ето, ние сме пред тебе със своята вина,+ макар че с такава вина никой не може да стои пред тебе.“+

Бележки под линия

Буквално: „от народите на земите“, множествено число на еврейския израз „ам хаа̀рец“. Също и във 2 стих.
Буквално: „и ни даде колче“.
Или: „лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.