Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Деяния 20:1-38

20  И след като недоволството стихна, Павел изпрати да повикат учениците, после ги насърчи, сбогува се+ с тях и тръгна на път за Македония.+  След като мина през тези места и с много думи+ насърчи учениците там, той стигна в Гърция.  Там остана три месеца и точно когато щеше да отплава за Сирия, юдеите скроиха заговор+ против него, затова той реши да се върне през Македония.  Придружаваха го Сопатер,+ синът на Пир от Берия, Аристарх+ и Секунд, които бяха солунци, Гай от Дервия, Тимотей,+ а също и Тихик+ и Трофим+ от Азия.  Те продължиха нататък и ни чакаха в Троада,+  а ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните питки+ и за пет дни стигнахме при тях в Троада,+ където останахме седем дни.  През първия ден+ на седмицата, когато се бяхме събрали край трапезата, Павел започна да говори пред всички, понеже на следващия ден тръгваше на път. И той продължи да говори до полунощ.  И в горната стая,+ където бяхме събрани, имаше много светилници.  Докато Павел говореше, един младеж на име Евтих, който седеше на прозореца, заспа дълбоко и унесен в сън, падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10  Но Павел слезе долу, наведе се над него,+ прегърна го и каза: „Недейте да го оплаквате, защото животът* му е в него!“+ 11  Тогава се качи горе, разчупи хляба и след като яде, разговаряше доста време, до разсъмване, и после си тръгна. 12  А момчето отведоха живо и утехата им беше голяма. 13  А ние отидохме при кораба и отплавахме за Асос, където възнамерявахме да качим Павел, който, след като даде тези указания, смяташе да върви пеша. 14  И като ни настигна в Асос, го качихме на кораба и отидохме в Митилин, 15  като отплавахме оттам на следващия ден, стигнахме недалече от Хиос, а на другия ден спряхме на Самос и на следващия ден пристигнахме в Милет. 16  Понеже Павел беше решил да подмине Ефес,+ за да не остава повече в Азия, тъй като бързаше, ако е възможно, да стигне до Йерусалим+ в деня на Петдесетница. 17  Но от Милет той изпрати съобщение до Ефес, с което извика старейшините+ на сбора. 18  Когато дойдоха при него, той им каза: „Знаете добре, че от първия ден, в който стъпих в Азия,+ бях с вас през цялото време+ 19  и служех като роб+ на Господаря с пълно смирение,+ със сълзи и изпитания, които ме сполетяха поради заговорите+ на юдеите, 20  при което не се въздържах да ви говоря за носещите полза неща и да ви поучавам+ пред всички и от къща на къща.+ 21  Но дадох пълно свидетелство+ и на юдеи, и на гърци за разкаянието+ пред Бога и за вярата в нашия Господар Исус. 22  И ето, принуден от духа,+ отивам в Йерусалим, макар че не знам какво ще ми се случи там, 23  освен че от град на град светият дух+ многократно ми дава свидетелство, като казва, че ме очакват окови и премеждия.+ 24  Аз обаче не гледам на живота* си като на нещо важно за мене,+ стига ми само да завърша пътя, по който съм поел,+ и службата,+ която получих+ от Господаря Исус — да дам пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.+ 25  И ето, знам, че всички вие, сред които проповядвах за царството, няма да видите повече лицето ми. 26  Затова днес ви призовавам да свидетелствате, че съм чист от кръвта+ на всички хора, 27  защото не престанах да ви говоря за Божието намерение.+ 28  Внимавайте+ за себе си+ и за цялото стадо,+ сред което светият дух ви е назначил като надзорници,+ да пасете сбора на Бога,+ който той откупи с кръвта+ на своя Син. 29  Знам, че след като си отида, сред вас ще навлязат жестоки вълци,+ които няма да се отнасят нежно към стадото, 30  и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща,+ за да увлекат учениците след себе си.+ 31  Затова стойте будни и помнете, че три години,+ денем и нощем, не престанах да наставлявам+ всеки един от вас със сълзи. 32  А сега ви поверявам на Бога+ и на словото за неговата незаслужена милост, което може да ви укрепи+ и да ви даде наследството сред всички осветени.+ 33  Не пожелах среброто, златото или дрехата на никой човек.+ 34  Сами знаете, че тези ръце се погрижиха както за моите нужди,+ така и за нуждите на хората с мене. 35  Във всичко ви показах, че трудейки се така,+ трябва да помагате на слабите+ и да помните думите, казани от Господаря Исус: ‘Повече щастие има в даването,+ отколкото в получаването.’“ 36  И след тези думи той коленичи+ заедно с всички тях и каза молитва. 37  И всички плакаха много, като прегръщаха+ Павел и го целуваха+ нежно, 38  защото особено силно ги натъжиха неговите думи, че няма да видят повече лицето му.+ И го изпратиха+ до кораба.

Бележки под линия

Буквално: „душата“.
Буквално: „душата“.