Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Деяния 17:1-34

17  Като преминаха през Амфипол и Аполония, те стигнаха до Солун,+ където имаше синагога на юдеите.  И според обичая си+ Павел влезе при тях и три поредни съботи* разискваше с тях върху Писанието,+  като обясняваше и доказваше, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания+ и да възкръсне от мъртвите,+ и като казваше: „Това е Христос+ — този Исус, за когото ви известявам.“  В резултат на това някои от тях повярваха+ и се присъединиха към Павел и Сила,+ както и голямо множество от гърците, които се покланяха на Бога, а също и немалко от знатните жени.  Но юдеите, обхванати от завист,+ взеха със себе си някои лоши мъже измежду безделниците по пазарния площад и като се събраха в тълпа, хвърлиха града в смут.+ После нападнаха къщата на Ясон+ и искаха да ги изведат пред народа.  Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои братя пред градските управници, викайки: „Тези мъже, които размириха+ целия свят*, дойдоха и тук  и Ясон ги прие в дома си. И всички те действат против постановленията+ на императора*, като казват, че има друг цар,+ Исус.“  И успяха да всеят смут сред множеството и градските управници, които чуха това.  И след като взеха от Ясон и другите достатъчно пари в залог, ги пуснаха да си вървят. 10  Веднага щом се стъмни,+ братята изпратиха Павел и Сила в Берия и като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите. 11  А местните хора бяха по–благородни от солунците, затова приеха словото с голямо въодушевление и старателно изследваха+ Писанието+ всеки ден, за да видят дали са верни тези неща.+ 12  И много от тях повярваха, както и немалко от уважаваните+ жени и мъже измежду гърците. 13  Но когато юдеите от Солун научиха, че Павел известява словото на Бога и в Берия, отидоха и там, за да подстрекават+ и размиряват+ множеството. 14  Тогава братята незабавно изпратиха Павел чак до морето,+ а Сила и Тимотей останаха там. 15  И онези, които придружаваха Павел, го заведоха чак до Атина и след като получиха заповед Сила и Тимотей+ да отидат при него колкото се може по–бързо, си тръгнаха. 16  Докато ги чакаше в Атина, Павел се възмущаваше*,+ като виждаше, че градът е пълен с идоли. 17  И в синагогата разискваше с юдеите+ и с другите хора, които се покланяха на Бога, както и всеки ден на пазарния площад+ с онези, които бяха там по това време. 18  Но някои философи+ измежду епикурейците и стоиците започнаха да спорят с него и едни казваха: „Какво иска да каже този дърдорко?“,+ а други: „Изглежда известява за някакви чужди богове.“ Защото той известяваше добрата новина за Исус и за възкресението.+ 19  И те го хванаха и го заведоха на Ареопага*, казвайки: „Може ли да знаем какво е това ново учение,+ за което говориш? 20  Защото представяш някои неща, които са странни за ушите ни. Затова искаме да знаем какво означават те.“+ 21  Всъщност всички атиняни и чужденците, които живееха там, в свободното си време не се занимаваха с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. 22  Тогава Павел се изправи насред Ареопага+ и каза: „Мъже атиняни, виждам, че във всичко сте по–набожни*+ от другите. 23  Защото като минавах и разглеждах внимателно всичко, което почитате, намерих един жертвеник, върху който беше написано ‘На непознатия бог’. Така че ви известявам именно онова, което почитате, без да го познавате. 24  Богът, който направи света и всичко в него и който е Господар на небето и земята,+ не обитава храмове, построени от човешка ръка,+ 25  нито е обслужван от човешки ръце, сякаш има нужда от нещо,+ защото сам той дава на всички хора живот+ и дихание,+ и всичко. 26  Той създаде от един човек+ всички човешки народи,+ за да живеят по цялото лице на земята,+ и установи определените времена+ и определените граници, в които да живеят хората,+ 27  за да могат те да търсят Бога,+ да посегнат опипом към него и наистина да го намерят,+ макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас. 28  Защото чрез него живеем, движим се и съществуваме,+ както някои от вашите поети*+ са казали: ‘Дори сме и негово потомство.’ 29  А щом сме Божие потомство,+ тогава не бива да мислим, че Божеството+ е като злато, сребро или камък, като нещо, изваяно благодарение на човешки умения и замисъл.+ 30  Вярно, досега Бог беше оставил без внимание времето на това невежество,+ но сега казва на всички хора навсякъде да се разкаят,+ 31  защото е определил ден, когато възнамерява да съди+ праведно света* посредством един назначен от него човек, и е дал уверение на всички хора за това, като го е възкресил+ от мъртвите.“ 32  Щом чуха за възкресение от мъртвите, някои започнаха да се присмиват,+ а други казаха: „Ще те слушаме за това и друг път.“ 33  Тогава Павел си тръгна оттам, 34  но някои хора се присъединиха към него и повярваха, сред тях беше и съдията от Ареопага+ Дионисий, а също и една жена на име Дамара, както и други.

Бележки под линия

Виж Из 16:23, бел. под линия.
Буквално: „цялата населена земя“.
На гръцки: „кѐсар“.
Буквално: „духът му в него се възмущаваше“.
Или: „Хълма на Арес“, „Хълма на Марс“. В древна Атина там заседавал и върховният съд.
Буквално: „повече се боите от демоните“. За гърците демоните били божества, било то добри, или зли.
Арат и Клеант. Павел цитира от поемата на Арат „Явления“ и произведението на Клеант „Химн към Зевс“.
Буквално: „населената земя“.