Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Даниил 4:1-37

4  „Цар Навуходоносор до всички народи, племена и езици, които живеят по цялата земя:+ Нека мирът ви се увеличава!+  Сметнах за добре да ви известя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши с мене.+  Колко велики са неговите знамения и колко могъщи са неговите чудеса!+ Неговото царство е вечно царство+ и неговото управление продължава поколение след поколение.+  Аз, Навуходоносор, живеех спокойно+ в дома си и се радвах на благополучие в двореца си.+  И една нощ сънувах сън, който ме изплаши.+ Образите, които видях, докато бях в леглото си, и виденията, които се появиха в мислите ми, ме изплашиха.+  Затова издадох заповед да бъдат доведени пред мене всички вавилонски мъдреци, за да разтълкуват значението на съня ми.+  Тогава дойдоха жреците, които се занимават с магия, онези, които викат духове, халдейците+ и астролозите+ и аз им разказах съня си, но те не разтълкуваха значението му.+  Накрая пред мене дойде и Даниил, който се казва Валтасасар+ в чест на моя бог+ и в когото е духът на светите богове,+ и аз му разказах съня си:  ‘Валтасасаре, ти, който си управител на всички жреци, които се занимават с магия,+ знам, че в тебе е духът на светите богове+ и че няма никаква тайна, която да е трудна за тебе,+ затова ми кажи виденията, които видях в съня си, и какво означават те.+ 10  Във виденията, които получих, когато бях положил глава върху леглото си,+ видях едно огромно+ дърво+ сред земята. 11  Дървото порасна голямо и здраво, беше много високо, стигаше чак до небесата и се виждаше от краищата на цялата земя.+ 12  Листата му бяха хубави, плодовете му бяха в изобилие и по него имаше храна за всички. Под него животните+ търсеха сянка,+ на клоните му живееха небесните птици+ и от него се хранеше всяко създание. 13  След това във виденията, които получих, когато бях положил глава върху леглото си, видях един свят+ страж,+ който слизаше от небесата. 14  Той извика със силен глас, като каза: „Отсечете дървото+ и клоните му! Обрулете листата му и разпръснете плодовете му! Нека животните побягнат изпод него и нека птиците литнат от клоните му!+ 15  Но оставете пъна с корените му в земята, сред полската трева, стегнат с един железен и един меден обръч! Нека го мокри небесната роса и нека яде земната трева заедно с животните.+ 16  Нека човешкото му сърце бъде променено и нека му бъде дадено животинско сърце,+ и нека над него изминат седем времена.+ 17  Това е нареждането, което съобщиха стражите,+ и присъдата, която изявиха светите ангели*, за да знаят хората, че Всевишният владее над царството на хората,+ дава го на когото иска+ и поставя над него най–смирения човек от всички.“+ 18  Това е сънят, който аз, цар Навуходоносор, сънувах, а ти, Валтасасаре, ми разтълкувай неговото значение, понеже нито един от другите мъдреци в царството ми не може да разтълкува значението на съня ми.+ Ти обаче можеш, защото в тебе е духът на светите богове.’+ 19  Тогава Даниил, наречен Валтасасар,+ онемя за миг и мислите му го изплашиха.+ И царят каза: ‘Валтасасаре, не се плаши от съня и от неговото значение!’+ Валтасасар в отговор каза: ‘О, господарю мой, нека сънят бъде за онези, които те мразят, и неговото значение — за твоите противници!+ 20  Дървото, което видя, което порасна и стана здраво, което беше много високо, стигаше чак до небесата и се виждаше по цялата земя,+ 21  чиито листа бяха хубави, а плодът — изобилен и по което имаше храна за всички, под което живееха животните, а на клоните му — небесните птици,+ 22  това дърво си ти, царю,+ защото стана велик и силен, твоето великолепие стана много голямо, като стигна чак до небесата,+ и управлението ти — до краищата на земята.+ 23  И понеже царят видя как един свят страж+ слиза от небесата и казва „Отсечете дървото и го унищожете! Но оставете пъна с корените му в земята, сред полската трева, стегнат с един железен и един меден обръч! Нека го мокри небесната роса и нека бъде заедно с животните, докато над него не изминат седем времена“,+ 24  това означава, царю, че всичко, което ще се случи с моя господар, царят,+ е по нареждане+ на Всевишния.+ 25  И ти ще бъдеш изгонен измежду хората, ще живееш с животните+ и ще ти дават да ядеш трева като добитъка.+ Небесната роса ще те мокри и над тебе ще изминат седем времена,+ докато не признаеш, че Всевишният владее над царството на хората+ и го дава на когото иска.+ 26  А понеже беше казано да бъдат оставени пънът и корените на дървото,+ това означава, че царството ти пак ще бъде дадено на тебе, щом признаеш, че небесата владеят.+ 27  Затова, царю, нека моят съвет ти бъде угоден:+ Заличи греховете си, като вършиш праведни дела,+ и прегрешенията си, като проявяваш милост към бедните.+ Може би тогава ще продължиш да живееш в благополучие.’“+ 28  Всичко това се случи на цар Навуходоносор.+ 29  След дванайсет месеца*, когато се разхождаше на покрива на своя дворец във Вавилон, 30  царят каза:+ „Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих със своята сила и мощ,+ за да бъде царски дом и да носи слава на моето величие?“+ 31  Докато тези думи бяха още в устата на царя, от небесата се чу глас: „На тебе се казва, царю Навуходоносоре: ‘Царството се отнема от тебе+ 32  и ще бъдеш изгонен измежду хората, и ще живееш с животните.+ Ще ти дават да ядеш трева като добитъка и над тебе ще изминат седем времена, докато не признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.’“+ 33  Веднага+ тези думи се изпълниха за Навуходоносор. Той беше изгонен измежду хората, започна да яде трева като добитъка, небесната роса мокреше тялото му, а косата му порасна като орлови пера и ноктите му станаха като нокти на птица.+ 34  „И като мина това време,+ аз, Навуходоносор, вдигнах глава и погледнах към небесата,+ и разумът ми се възвърна. И благослових Всевишния+ и отдадох възхвала и слава на онзи, който живее вечно,+ защото неговото управление е вечно и неговото царство продължава поколение след поколение.+ 35  И всички хора по земята са като нищо пред него+ и той постъпва с небесните войнства и с хората по земята според своята воля.+ И никой не може да спре ръката му+ или да му каже: ‘Какво правиш?’+ 36  В същото време разумът ми се възвърна и за слава на царството ми бяха възвърнати моето величие и великолепие.+ И дори моите висши придворни служители и първенци започнаха да ме търсят и аз отново получих властта над царството си, и величието ми стана много голямо.+ 37  И ето, сега аз, Навуходоносор, възхвалявам, възвеличавам и прославям небесния Цар,+ защото всички негови дела са истинни и неговите пътища са справедливи,+ и той може да смири онези, които постъпват горделиво.“+

Бележки под линия

Буквално: „светите същества“.
Или: „дванайсет лунни месеца“. Виж Приложение № 17.