Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Второзаконие 2:1-37

2  След това тръгнахме към пустинята по пътя, водещ към Червено море, точно както ми беше казал Йехова,+ и дълго време вървяхме около планината Сиир.  Накрая Йехова ми каза:  ‘Достатъчно вървяхте около тази планина.+ Тръгнете на север.  И заповядай на народа следното: „Ще минете край границата на своите братя,+ синовете на Исав,+ които живеят в Сиир.+ Те ще се страхуват от вас,+ но вие бъдете много внимателни.  Не воювайте с тях, защото няма да ви дам нищо от тяхната земя, дори и една стъпка място, понеже дадох на Исав да притежава планината Сиир.+  Яжте храната, за която сте им платили, и пийте водата, за която сте им платили.+  Защото Йехова, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти.+ Той добре знае как ти пътуваше през тази огромна пустиня. През тези четирийсет+ години Йехова, твоят Бог, беше с тебе. Нищо не ти липсваше.“’+  Така минахме далече от своите братя, синовете на Исав,+ които живеят в Сиир, и далече от пътя, водещ към Арава,+ от Елат и Есион–гавер.+ След това тръгнахме по пътя, водещ към моавската пустиня.+  И Йехова ми каза: ‘Не нападай Моав и не воювай с него, защото няма да ти дам да притежаваш нищо от неговата земя, понеже съм дал Ар+ на синовете на Лот.+ 10  (По–рано там живееха емимците,+ които бяха силни, многобройни и високи като енакимците.+ 11  Що се отнася до рефаимците,+ те също бяха смятани за подобни на енакимците+ и преди моавците ги наричаха емимци. 12  По–рано в Сиир живееха хорейците,+ но синовете на Исав+ ги изгониха оттам, унищожиха ги пред себе си и се заселиха там вместо тях,+ точно както ще направят израилтяните със земята, която ще бъде тяхна и която Йехова ще им даде.) 13  А сега преминете речната долина Заред.’ И така ние преминахме речната долина Заред.+ 14  От тръгването ни от Кадис–варни до преминаването на речната долина Заред изминаха трийсет и осем години и дотогава в стана бяха умрели всички воини от онова поколение, точно както им беше казал Йехова чрез клетва.+ 15  И ръката+ на Йехова беше насочена против тях и не ги остави на мира, докато не умряха и така не бяха премахнати от стана.+ 16  И щом всички онези воини от народа умряха,+ 17  Йехова ми каза следното: 18  ‘Днес ще влезеш в пределите на Моав, който е Ар,+ 19  и ще се приближиш до синовете на Амон. Не ги нападай и не воювай с тях, защото няма да ти дам да притежаваш нищо от земята на синовете на Амон, понеже я дадох на синовете на Лот.+ 20  Тази земя преди се смяташе и за земя на рефаимците.+ (Рефаимците живееха в нея по–рано и амонците ги наричаха замзумимци. 21  Те бяха силни, многобройни и високи хора като енакимците.+ Йехова ги унищожи+ пред амонците, за да завладеят земята им и да се заселят там на тяхно място, 22  точно както направи за синовете на Исав, които живеят в Сиир,+ когато унищожи хорейците+ пред тях, за да завладеят земята на хорейците и да живеят там на тяхно място до ден днешен. 23  Що се отнася до авимците,+ които живееха в селища чак до Газа,+ кафторимците,+ които дойдоха от Кафтор,+ ги унищожиха, за да се заселят на тяхно място.) 24  Тръгнете и преминете речната долина Арнон!+ Ето, предавам в ръцете ти аморееца Сихон,+ царят на Есевон. Тръгни напред, за да завладееш земята му и воювай с него. 25  От днес навсякъде под небесата ще всея пред тебе страх и ужас сред народите, които ще чуят вестта за тебе. Те ще се разтревожат и заради тебе ще изпитат силни болки, подобни на родилни болки.’+ 26  Тогава от пустинята Кедемот+ изпратих при Сихон,+ царят на Есевон, пратеници с мирни думи:+ 27  ‘Позволи ми да мина през земята ти. Ще вървя само по пътя. Няма да се отклонявам нито надясно, нито наляво.+ 28  Ще ям храната, за която съм ти платил, и ще пия водата, която ми дадеш срещу заплащане. Само ми позволи да мина пеша,+ 29  както ми позволиха синовете на Исав, които живеят в Сиир,+ и моавците,+ които живеят в Ар, докато не премина река Йордан и не вляза в земята, която Йехова, нашият Бог, ни дава.’+ 30  Но Сихон, царят на Есевон, не ни позволи да прекосим пределите му, защото Йехова, твоят Бог, допусна той да прояви упорство+ и да не отстъпи*, за да го предаде в ръцете ти, както се вижда и днес.+ 31  Тогава Йехова ми каза: ‘Ето, предавам Сихон и неговата земя в ръцете ти. Тръгни напред, за да завладееш земята му.’+ 32  Когато Сихон излезе срещу нас с всичките си хора и воюва с нас край Яса,+ 33  Йехова, нашият Бог, го предаде в ръцете ни+ и ние победихме+ него, синовете му и всичките му хора. 34  След това завладяхме и унищожихме напълно всички негови градове+ и убихме мъжете, жените и малките деца. Не оставихме никого жив. 35  Само домашните животни взехме като плячка заедно с придобитото от градовете, които бяхме завладели.+ 36  От Ароир,+ който е на края на речната долина Арнон, и от града в тази речна долина чак до Галаад нямаше град, чиито стени да са твърде високи за нас.+ Йехова, нашият Бог, предаде всички градове в ръцете ни. 37  Не се приближихте единствено до земята на синовете на Амон,+ по дължината на цялата речна долина Явок,+ до градовете в планинската област и до всичко онова, което Йехова, нашият Бог, ни беше забранил.

Бележки под линия

Буквално: „духът му да стане упорит и сърцето му — кораво“.