Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Битие 44:1-34

44  След това той заповяда на мъжа, който управляваше дома му:+ „Напълни торбите на тези мъже с толкова храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго най–отгоре в торбата му!+  Но сложи моята чаша, онази сребърната, най–отгоре в торбата на най–младия, заедно с парите за неговото зърно!“ И мъжът направи всичко точно така, както Йосиф му беше наредил.+  На разсъмване изпратиха мъжете на път,+ заедно с магаретата им.  И те излязоха от града. Но не бяха отишли много далече, когато Йосиф каза на мъжа, който управляваше дома му: „Бързо! Тръгни след онези хора и когато ги настигнеш, им кажи: ‘Защо връщате зло за добро?+  Нима това не е чашата, от която господарят ми пие и с която безпогрешно предсказва по поличби?+ Лошо дело извършихте!’“  И когато ги настигна, мъжът повтори тези думи пред тях.  Но те му казаха: „Защо господарят ни говори така? Твоите служители никога не биха направили такова нещо!  Дори парите, които намерихме най–отгоре в торбите си, донесохме пак при тебе от ханаанската земя.+ Тогава как бихме могли да откраднем сребро или злато от дома на господаря ти?+  Нека онзи от робите ти, при когото се намери откраднатото, умре, а ние самите нека станем роби на господаря си!“+ 10  И той каза: „Нека бъде точно според вашите думи!+ Онзи, у когото се намери чашата, ще стане мой роб,+ но вие ще сте без вина.“ 11  И всеки бързо свали своята торба на земята и я отвори. 12  И мъжът започна да търси внимателно, започна от най–възрастния и свърши при най–младия. Накрая чашата беше намерена в торбата на Вениамин.+ 13  Тогава те раздраха горните си дрехи+ и като натовариха пак магаретата си, тръгнаха обратно към града. 14  И Юда+ и братята му влязоха в къщата на Йосиф, а Йосиф беше още там. Тогава те паднаха на земята пред него.+ 15  А Йосиф им каза: „Какво е това, което направихте? Не знаехте ли, че човек като мене може да предсказва по поличби?“+ 16  Тогава Юда извика: „Какво можем да кажем на господаря си? Какво да отговорим? Как да докажем праведността си?+ Истинският Бог откри прегрешението на твоите роби.+ Ето, сега сме твои роби, господарю,+ както ние, така и онзи, в чиито ръце беше намерена чашата!“ 17  Но той каза: „Никога не бих направил такова нещо!+ Ще ми стане роб само онзи, в чиито ръце беше намерена чашата.+ А вие, останалите, вървете с мир при баща си.“+ 18  Тогава Юда се приближи до него и каза: „Моля те, господарю мой, позволи на роба си да каже още нещо на своя господар+ и нека гневът+ ти не пламва срещу роба ти, защото ти си като самия фараон!+ 19  Господарю мой, ти попита робите си: ‘Имате ли си баща или други братя?’ 20  И ние отговорихме на господаря си: ‘Имаме стар баща и още един брат, най–младият.+ Този син се роди на баща ни на стари години, но брат му е мъртъв и само той остана от майка си,+ и баща му го обича много.’ 21  След това ти каза на робите си: ‘Доведете го тук при мене, за да го видя с очите си!’+ 22  Но ние отговорихме на своя господар: ‘Момчето не може да остави баща си. Ако го остави, няма съмнение, че баща му ще умре!’+ 23  Тогава ти каза на робите си: ‘Не идвайте отново пред мене, ако най–младият ви брат не е с вас!’+ 24  И ето, ние се върнахме при твоя роб, баща ни, и му казахме думите ти, господарю. 25  По–късно баща ни каза: ‘Отидете пак и купете малко храна за нас!’+ 26  Но ние казахме: ‘Не можем да отидем там. Ще отидем само ако най–младият ни брат е с нас, защото не можем да отидем отново пред онзи човек, ако най–младият ни брат не е с нас.’+ 27  Тогава твоят роб, нашият баща, ни каза: ‘Знаете много добре, че жена ми роди само двама синове.+ 28  След време единият не беше вече с мене и аз извиках: „Ах, няма съмнение, че е разкъсан на парчета!“+ И оттогава вече не го видях. 29  Ако сега отведете и този син от мене и с него стане някакво нещастие, несъмнено вие ще сте причината в своята старост да сляза нажален долу, в гроба*!’+ 30  И ето, сега ако се върна при твоя роб, баща ми, без да е с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,+ 31  той несъмнено ще умре, щом види, че момчето го няма, и твоите роби ще свалят белите коси на твоя роб, баща ни, със скръб в гроба*. 32  Защото аз, господарю, поех отговорността+ за момчето, докато е далече от баща си, като казах: ‘Ако не го доведа обратно при тебе, тогава ще бъда вечно виновен спрямо тебе, спрямо своя баща!’+ 33  Затова, моля те, господарю, нека аз остана вместо момчето като твой роб, така че момчето да може да се върне с братята си!+ 34  Защото как мога да отида при баща си, ако момчето не е с мене, и как ще мога да гледам мъката, която ще сполети баща ми?“+

Бележки под линия

На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
На еврейски: „шео̀л“.