Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Битие 43:1-34

43  А гладът в земята беше много жесток.+  И ето, веднага щом изядоха зърното, което бяха донесли от Египет,+ баща им каза: „Отидете пак и купете малко храна за нас!“+  Тогава Юда+ му каза: „Онзи човек ясно ни предупреди: ‘Не идвайте отново пред мене, ако брат ви не е с вас!’+  Ако пуснеш брат ни да дойде с нас,+ ще отидем там и ще купим храна за тебе.  Но ако не го пуснеш, няма да отидем, защото онзи човек ни каза: ‘Не идвайте отново пред мене, ако брат ви не е с вас!’“+  Тогава Израил извика:+ „Защо ми причинихте такова зло, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“  А те отговориха: „Онзи човек ни разпитваше подробно за нас и за семейството ни, като казваше: ‘Баща ви жив ли е още?+ Имате ли и друг брат?’ И ние му разказахме всичко както си е.+ Откъде да знаем, че той ще каже ‘Доведете брат си тук’?“+  Накрая Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене,+ за да можем да се приготвим и да тръгнем на път, за да запазим живота си и да не умрем от глад,+ както ние, така и ти, и нашите малки деца.+  Аз отговарям за него,+ мене можеш да накажеш заради него.+ Ако не го доведа обратно и той не застане пред тебе, ще бъда вечно виновен пред тебе. 10  Ако не се бяхме колебали толкова дълго, можехме вече два пъти да отидем и да се върнем.“+ 11  Тогава баща им Израил каза: „Щом е така,+ направете следното — вземете в своите торби най–доброто от онова, което ражда тази земя, и занесете подарък на онзи човек:+ малко балсам,+ малко мед,+ ароматна смола* и кора от смолисто дърво,+ шам–фъстък и бадеми!+ 12  Освен това вземете в ръцете си два пъти повече пари! А също вземете със себе си и парите, които ви бяха върнати и бяха най–отгоре в торбите ви!+ Може би е станала грешка.+ 13  Вземете и брат си и вървете, върнете се при онзи човек! 14  И нека Всемогъщият Бог подбуди онзи човек да ви пожали+ и да освободи както другия ви брат, така и Вениамин! Но ако трябва да остана без деца, нека бъде така!“+ 15  И мъжете взеха подаръка, а също и двойно повече пари, взеха и Вениамин със себе си. И като се приготвиха, тръгнаха за Египет и накрая застанаха пред Йосиф.+ 16  Веднага щом видя Вениамин, когото те водеха със себе си, Йосиф нареди на мъжа, който управляваше дома му: „Заведи тези хора в дома ми, заколи животни и ги приготви,+ защото тези мъже ще ядат с мене на обяд!“ 17  Мъжът незабавно изпълни всичко, което Йосиф каза.+ Той заведе мъжете в дома на Йосиф. 18  Но мъжете се изплашиха от това, че бяха отведени в дома на Йосиф,+ и започнаха да говорят помежду си: „Доведоха ни тук заради парите, които бяха върнати в торбите ни предишния път, и сега ще ни нападнат и ще се нахвърлят върху нас, ще ни поробят и ще ни вземат магаретата!“+ 19  Затова пред портата на къщата те се обърнаха към управителя на Йосифовия дом и му казаха 20  следното: „Прощавай, господарю! Ние и по–рано идвахме тук да купуваме храна.+ 21  Но когато спряхме да пренощуваме+ и започнахме да отваряме торбите си, ето, парите на всеки един от нас бяха върнати и бяха най–отгоре в торбата му, нашите сребърни пари, точно колкото ги бяхме претеглили. Затова сега искаме да ги върнем със собствените си ръце.+ 22  Донесохме и още пари, за да купим храна. Наистина не знаем кой е сложил парите ни в нашите торби.“+ 23  Тогава той им каза: „Не се бойте, всичко е наред.+ Парите ви дойдоха най–напред при мене. Вашият Бог и Богът на баща ви сложи богатството в торбите ви!“+ Тогава той изведе Симеон при тях.+ 24  После мъжът ги въведе в дома на Йосиф и даде вода, за да бъдат измити краката им,+ даде и храна за магаретата им.+ 25  И те приготвиха подаръка+ за Йосиф, за да му го дадат, когато си дойде по пладне, защото бяха чули, че ще ядат при него.+ 26  Когато Йосиф влезе в къщата, те извадиха подаръка, който бяха донесли за него в къщата, и паднаха по очи пред него.+ 27  След това той попита дали са добре и каза:+ „Дали баща ви, възрастният мъж, за когото говорехте, е добре? Жив ли е?“+ 28  Тогава те казаха: „Господарю, твоят служител, баща ни, е добре. Жив е.“ После се поклониха, падайки по очи.+ 29  Когато вдигна очи и видя брат си Вениамин, синът на майка му,+ той попита: „Това ли е брат ви, най–младият, за когото ми говорехте?“+ И добави: „Нека Бог ти окаже благоволение,+ сине!“ 30  И Йосиф побърза да излезе, защото беше много развълнуван заради брат си.+ Затова потърси място, където можеше да плаче, и като намери една стая, в която можеше да бъде сам, заплака.+ 31  После изми лицето си и излезе, и като владееше чувствата си, каза:+ „Поднесете храната!“+ 32  И храната беше поднесена отделно пред него и отделно пред неговите братя, а също и отделно пред египтяните, които се хранеха с него. Защото египтяните не можеха да се хранят заедно с евреите, това беше отвратително нещо за тях.+ 33  И ги сложиха да седнат пред него — от първородния според първородството+ му до най–младия според младостта му. И мъжете се гледаха смаяно. 34  И той заповядваше да им носят от храната, която беше пред него, а на Вениамин даваше пет пъти повече, отколкото на другите.+ И те пиха и ядоха с него, докато не се наситиха.+

Бележки под линия

Или: „ладан“, „лабданум“.