Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Свидетели на Йехова

Избери език български

Битие 31:1-55

31  След време той чу синовете на Лаван да говорят: „Яков заграби всичко, което принадлежеше на баща ни. Той е натрупал цялото си богатство от онова, което принадлежи на баща ни.“+  И по лицето на Лаван Яков виждаше, че той вече не е така добре настроен към него, както беше преди.+  Накрая Йехова каза на Яков: „Върни се в земята на бащите си и на роднините си,+ и аз ще продължа да бъда с тебе!“+  Тогава Яков изпрати хора да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му  и им каза: „По лицето на баща ви виждам, че вече не е така добре настроен към мене, както беше преди,+ но Богът на моя баща е с мене.+  Вие знаете, че работих на баща ви с цялата си сила.+  А баща ви си играеше с мене и промени заплащането ми десет пъти, но Бог не му позволи да ми навреди.+  Щом той казваше ‘Петнистите ще ти бъдат заплатата’, цялото стадо раждаше петнисти животни. Ако обаче кажеше ‘Ивичестите ще ти бъдат заплатата’, цялото стадо раждаше ивичести животни.+  Така Бог отне цялото стадо от баща ви и го даде на мене.+ 10  И ето, веднъж, когато беше времето за разплод, в съня+ си аз вдигнах очи и видях, че козлите, които заплодяваха козите, бяха ивичести, петнисти и шарени.+ 11  Тогава ангелът на истинския Бог ми каза в съня ‘Якове!’, а аз отговорих ‘Ето ме!’.+ 12  И той продължи: ‘Моля те, вдигни очи и виж, че всички козли, които заплодяват стадото, са ивичести, петнисти и шарени, защото видях всичко, което ти причинява Лаван!+ 13  Аз съм истинският Бог, който ти се яви във Ветил,+ мястото, на което помаза с маслиново масло един паметен стълб+ и даде обет пред мене.+ Сега тръгни на път, напусни тази земя и се върни в земята, в която си се родил!’“+ 14  А Рахил и Лия откликнаха на тези думи, като казаха: „Нима все още имаме някакъв дял от наследството в дома на баща ни?+ 15  Нима той не ни смята за чужденки, понеже ни продаде и продължава да живее от парите, които получи за нас?+ 16  Защото цялото това богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца.+ Затова сега направи всичко, което ти е казал Бог!“+ 17  Тогава Яков качи децата си и жените си на камилите+ 18  и подкара цялото си стадо и всичко, каквото беше събрал,+ стадото, което беше придобил, което беше станало негово притежание в Падан–арам, за да отиде при баща си Исаак в ханаанската земя.+ 19  По това време Лаван беше отишъл да стриже овцете си. А Рахил открадна терафимите*,+ които принадлежаха на баща ѝ. 20  Така Яков надхитри сириеца Лаван, като избяга, без да му каже нито дума. 21  Той избяга и премина през Реката*+ заедно с всичко, каквото притежаваше. След това тръгна* към галаадската планинска област.+ 22  По–късно, на третия ден, казаха на Лаван, че Яков е избягал. 23  Тогава Лаван взе със себе си своите хора и тръгна след него,+ като измина разстояние от седем дни път, преди да го настигне в галаадската планинска област. 24  И ето, Бог се яви на сириеца Лаван+ в сън през нощта+ и му каза: „Внимавай да не кажеш на Яков нито добро, нито лошо!“+ 25  И ето, Лаван настигна Яков, когато Яков беше разпънал шатъра си в галаадската планинска област, и Лаван направи стан за хората си недалече от него. 26  Тогава Лаван каза на Яков: „Какво направи ти? Защо прибягна до хитрост и избяга с дъщерите ми, сякаш са пленници, взети с меч?+ 27  Защо трябваше да бягаш тайно, да ме измамиш и да не ми кажеш нищо, и заради това аз не можах да те изпратя на път с песни и радостни възгласи,+ с дайрета и арфи?+ 28  Нито ми даде възможност да целуна внуците си и дъщерите си.+ Наистина постъпи глупаво! 29  Ръката ми е достатъчно силна, за да ви навредя,+ но Богът на баща ти ми се яви тази нощ и ми каза: ‘Внимавай да не попречиш на Яков в пътя му!’+ 30  И ако си тръгна, понеже изпитваше силна тъга по бащиния си дом, тогава защо открадна моите богове?“+ 31  Яков отговори на Лаван с думите: „Постъпих така, защото се страхувах+ и мислех, че може да ме разделиш от дъщерите си със сила. 32  Нека онзи, при когото намериш боговете си, умре!+ Пред всички претърси каквото нося със себе си и си ги вземи.“+ Но Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.+ 33  А Лаван влезе в шатъра на Яков, в шатъра на Лия и в шатъра на двете робини,+ но не ги намери. Накрая излезе от шатъра на Лия и отиде в шатъра на Рахил. 34  Но понеже беше взела терафимите, Рахил ги беше скрила в коша на женското седло, с което оседлаваха камилите, и седеше върху тях. И Лаван претърси целия шатър, но не ги намери. 35  Тогава тя каза на баща си: „Нека в очите на господаря ми+ не пламва гняв, но не мога да стана пред тебе, защото имам онова, което е обичайно при жените!“+ И той продължи да търси най–внимателно, но не намери терафимите.+ 36  Тогава Яков се разгневи+ и започна да се кара с Лаван. И Яков каза на Лаван следните думи: „Какво престъпление съм извършил,+ какъв е моят грях, та ме преследваш толкова яростно?+ 37  Дали намери нещо, което принадлежи на твоя дом, след като претърси всичко, каквото е мое?+ Сложи го тук пред моите хора и пред твоите хора+ и нека те решат кой от нас двамата има право — аз или ти!+ 38  Двайсет години бях с тебе. Овцете и козите ти не помятаха+ и аз нито веднъж не ядох от овните на стадото ти. 39  Не ти носех разкъсано от дивите зверове животно,+ аз самият възстановявах загубата. Независимо дали някое животно беше откраднато през деня, или през нощта, ти го изискваше от моята ръка.+ 40  През деня ме измъчваше горещината, през нощта студът, и сънят бягаше от очите ми.+ 41  Двайсет години бях в къщата ти. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, а ти промени заплатата ми десет пъти.+ 42  Ако Богът на баща ми,+ Богът на Авраам, Онзи, от когото се боеше Исаак,+ не беше на моя страна, сега щеше да ме изпратиш с празни ръце! Бог видя злочестието ми и труда на ръцете ми, затова те порица през нощта.“+ 43  На това Лаван отговори с думите: „Тези жени са мои дъщери и децата им са мои деца, и стадото е мое, всичко, което виждаш, е мое и на дъщерите ми. Мога ли да направя днес нещо срещу тях или срещу децата, които те ти родиха? 44  Хайде сега да сключим договор+ — аз и ти, и нека той бъде свидетел за споразумението между мене и тебе.“+ 45  Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметен стълб.+ 46  И каза на хората, които бяха с него: „Съберете камъни!“ И те събраха камъни и ги натрупаха на грамада.+ След това ядоха там, върху грамадата. 47  И Лаван я нарече Йегар–сахадута*, а Яков я нарече Галед*. 48  И Лаван каза: „Тази грамада е свидетел за споразумението между мене и тебе днес.“ Затова тя беше наречена Галед+ 49  и Стражева кула*, защото Лаван каза: „Нека Йехова бди като страж над споразумението между мене и тебе, когато вече няма да се виждаме един другиго!+ 50  Ако ти постъпваш зле с дъщерите ми+ и ако си вземеш други жени освен дъщерите ми, дори и това да остане скрито от очите на друг човек, ще го види Бог, който е свидетел на споразумението между мене и тебе.“+ 51  И Лаван продължи да говори на Яков: „Ето я грамадата и ето го паметния стълб, които издигнах като свидетел на споразумението между мене и тебе. 52  Тази грамада е свидетел и паметният стълб е свидетелство,+ че аз няма да премина отвъд тази грамада на поход срещу тебе и че ти няма да преминеш отвъд тази грамада и този паметен стълб на поход срещу мене, с лоши намерения.+ 53  Нека богът* на Авраам+ и богът на Нахор,+ богът* на баща им, да съди* кой от нас двамата има право.“ Но Яков се закле в Онзи, от когото се боеше баща му Исаак.+ 54  След това Яков принесе жертва на планината и покани хората, които бяха с него, да ядат хляб.+ И те ядоха хляб и прекараха нощта на планината. 55  На другата сутрин Лаван стана рано и целуна+ внуците си и дъщерите си и ги благослови,+ после тръгна по пътя си, за да се върне в своето място.+

Бележки под линия

Терафимите били семейни богове или идоли.
Става дума за река Ефрат.
Буквално: „насочи лицето си“.
На арамейски (сирийски) език този израз означава „грамада свидетел“, „грамада за свидетелство“.
На еврейски език този израз означава „грамада свидетел“, „грамада за свидетелство“.
Или: „Масфа“, от еврейски: „хамицпа̀“.
Или: „боговете“. Вероятно еврейският израз „елохѐх“ е използван в множествено число, понеже сириецът Лаван е вярвал в терафими, тоест семейни богове или идоли.
Или: „боговете“. Еврейският израз „елохѐх“, използван в множествено число, може и да не се отнася за Йехова, тъй като и глаголът „съдя“ е в множествено число. Но в самарянското „Петокнижие“, „Септуагинта“, сирийската „Пешита“ и „Вулгата“ глаголът „съдя“ е в единствено число, за да покаже един Бог.
Или: „Нека ... съдят“. В еврейския текст глаголът е в множествено число.