КОГАТО английският духовник Уилям Бидъл отишъл в Ирландия през 1627 г., ситуацията там била много озадачаваща. Тази по принцип католическа страна била под властта на протестантска Англия. В цяла Европа протестантите реформатори вече били превели Библията на различни езици. Но като че ли никой нямал желание да я преведе на ирландски.

Бидъл бил убеден, че ирландците „не бива да бъдат пренебрегвани само защото не знаят английски“. Той си поставил за цел да преведе Библията на ирландски език. Но срещнал силна съпротива, особено от страна на протестантите. Защо?

Бидъл лично се заел да научи ирландски. Той насърчавал и студентите да използват този език, когато станал ректор на колежа „Тринити“ в Дъблин и по–късно като епископ на Килмор. Всъщност целта, с която английската кралица Елизабет I основала този колеж, била оттам да излизат духовници, които да учат поданиците ѝ на Библията на майчиния им език. Бидъл се опитал да постигне това.

В Килморската епархия повечето хора говорели ирландски. Затова Бидъл настоявал да има свещеници, които знаят ирландски. Той отправил молбата си в духа на думите на апостол Павел в 1 Коринтяни 14:19: „В сбора бих предпочел да кажа пет думи, като използвам ума си, и така да дам наставления на другите, отколкото да кажа десет хиляди думи на друг език“, тоест на неразбираем език.

Но влиятелните хора направили всичко възможно да го спрат. Според историците някои твърдели, че употребата на ирландския е „опасна за държавата“, а други — че е „против интересите на властта“. Някои смятали, че е от полза за Англия да държи ирландците в невежество. Влезли в сила закони, според които ирландците трябвало да се откажат от езика и обичаите си, да научат английски и да възприемат английските обичаи и порядки.

Тези строги възгледи не разколебали Бидъл. Малко след 1630 г. той започнал работа по превода на наскоро излязлото английско издание на Библията („Превод на крал Джеймс“, 1611 г.) на ирландски. Той искал Библия, която да е разбираема за колкото се може повече хора, тъй като бил силно убеден, че бедните няма да могат да намерят в Писанието пътя към вечния живот, докато то остава запечатана книга за тях. (Йоан 17:3)

 Бидъл не бил първият, който прозрял това. Преди около 30 години друг епископ, Уилям Даниъл, видял колко трудно е човек да разбере ученията на Библията, ако тя е, както се изразил той, „забулена в непознат език“. Даниъл превел Християнските гръцки писания на ирландски. Сега Бидъл се нагърбил със задачата да преведе Еврейските писания. Всъщност Библията на Бидъл включва както неговия, така и по–ранния труд на Уилям Даниъл. Оказало се, че тази Библия — първият превод на цялата Библия на ирландски — била единственият съществуващ превод на ирландски през следващите три века.

Бидъл, който бил специалист по еврейски, взел двама мъже, чийто роден език бил ирландският, да помагат с превода от английски. В процеса на работата той и един–двама доверени помощници старателно проверявали и поправяли всеки стих. Те правели справка с италианския превод на швейцарския теолог Джовани Диодати, гръцката „Септуагинта“ и ценен стар еврейски ръкопис.

Екипът следвал направеното от преводачите на „Превода на крал Джеймс“ (много от които Бидъл навярно познавал лично) и използвал името на Бога на някои места. Например в Изход 6:3 те предали Божието име като Iehovah. Оригиналният ръкопис на Бидъл се съхранява в библиотеката „Марш“ в Дъблин. (Виж блока „Бидъл получава признание“.)

Бидъл завършил превода около 1640 г., но не могъл веднага да го издаде. Една от причините е, че противопоставянето не стихвало.  Главният преводач на Бидъл бил оклеветен, за да се компрометира работата му. Противниците дори подло съдействали за арестуването и хвърлянето му в затвора. И на всичкото отгоре Бидъл се оказал насред кърваво и ожесточено въстание срещу англичаните, което избухнало през 1641 г. Известно време ирландците защитавали Бидъл въпреки английския му произход, защото виждали искрената му загриженост за тях. В крайна сметка обаче въстаниците го заловили и го затворили в много лоши условия. Несъмнено това ускорило смъртта му през 1642 г. Бидъл не доживял издаването на превода си.

Неговият труд за малко да бъде загубен, когато домът му бил претърсен и разрушен. За щастие негов близък приятел успял да спаси преводните му материали. След време те попаднали у Нарцис Марш, който по–късно станал архиепископ на Арма и глава на Ирландската църква. С финансовата подкрепа на учения Робърт Бойл той смело издал Библията на Бидъл през 1685 г.

Библията на Бидъл не получила световно признание. Тя била малка, но все пак значима крачка към разбирането на Библията, особено за хората, говорещи ирландски — не само в Ирландия, но и в Шотландия и на много други места. Те вече можели да задоволят духовните си нужди, като четат Божието Слово на майчиния си език. (Матей 5:3, 6)

Чак до наши дни Библията на Бидъл помага на онези, които обичат истината, да правят това. Един мъж, говорещ ирландски, който сравнително скоро се запознал с библейските учения, казва: „Четейки Библията на Бидъл, чувахме думите на Библията на майчиния си език. Това откри пред мене и семейството ми възможността да научим чудесните истини от Писанието.“