Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

 ТЕМА НА БРОЯ | КАК ДА СЕ СПРАВИШ С БЕЗПОКОЙСТВОТО

Безпокойство за безопасността

Безпокойство за безопасността

„Когато чуя сирената, сърцето ми започва да бие силно и тичам към бункера“, казва Алона. „Но дори и там изпитвам безпокойство. По–лошо е, когато съм навън и няма къде да се скрия. Веднъж, докато ходех по улицата, се разплаках и не можех да си поема дъх. Отне ми няколко часа да се успокоя. Тогава сирената отново се включи.“

Алона

Войната е само една от причините хората да се чувстват в опасност. Например, ако разбереш, че ти или твой близък сте болни от сериозна болест, може да бъдеш също толкова изплашен. Други може да изпитват страх от бъдещето и да се питат: „Дали нашите деца или внуци ще живеят в свят, изпълнен с войни, престъпност, замърсяване, климатични промени и епидемии?“ Как можем да се справим с такива тревоги?

Знаейки за всичко, което се случва, „благоразумният вижда злото и се скрива“. (Притчи 27:12) Точно както се стремим да се предпазим във физическо отношение, така можем да предприемем стъпки, за да запазим психическото и емоционалното си здраве. Забавленията, изпълнени с насилие, и дори новините, показващи ужасяващи картини, увеличават нашето безпокойство и безпокойството на децата ни. Да не се излагаме на такова влияние, не означава да крием главата си в пясъка. Бог не ни е създал  да мислим върху отрицателни неща. Вместо това трябва да пълним умовете си с „това, което е истинно, ... праведно, ... целомъдрено, ... достойно за обич.“ Ако следваме този съвет, „Богът на мира“ ще ни даде вътрешен мир. (Филипяни 4:8, 9)

КОЛКО Е ВАЖНА МОЛИТВАТА

Истинската вяра ни помага да се справяме с безпокойството. Библията ни подканя „да не пренебрегваме молитвата“. (1 Петър 4:7) Можем да молим Бога за неговата помощ, както и за мъдрост и смелост да се справим по най–добрия начин със ситуацията си, като сме уверени, че „каквото и да поискаме, той ни слуша“. (1 Йоан 5:15)

Със съпруга си Ави

Библията посочва, че Сатана, а не Бог, е „владетелят на този свят“ и че „целият свят лежи във властта на Злия“. (Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19) Когато Исус ни учел как да се молим, думите му „Избави ни от Злия“ не били просто метафора. (Матей 6:13) Алона споделя: „Когато сирената се включи, моля Йехова да ми помогне да контролирам чувствата си. Също така скъпият ми съпруг ми се обажда и се моли с мене. Молитвата наистина помага.“ Библията с основание казва: „Йехова е близо до всички, които го призовават, до всички, които го призовават в истина.“ (Псалм 145:18)

НАДЕЖДАТА НИ ЗА БЪДЕЩЕТО

В своята Проповед на планината Исус учел последователите си да се молят: „Нека дойде твоето царство.“ (Матей 6:10) Божието Царство ще изкорени навреждащото безпокойство завинаги. Посредством Исус, „Княза на мира“, Бог ‘ще прекрати войните до краищата на земята’. (Исаия 9:6; Псалм 46:9) Бог „ще бъде съдия между много народи ... Нито един народ няма да вдигне меч против друг народ и вече няма да се учат да воюват. ... Няма да има кой да [ги] плаши.“ (Михей 4:3, 4) Щастливи семейства „ще строят къщи и ще живеят в тях, ще садят лозя и ще ядат плода им“. (Исаия 65:21) „Нито един жител няма да каже: ‘Болен съм.’“ (Исаия 33:24)

Днес, въпреки всички предпазни мерки, не винаги е възможно да предотвратим „непредвидения случай“, или да избегнем да бъдем на неподходящото място в неподходящото време. (Еклисиаст 9:11) От векове насам войните, престъпността и болестите отнемат живота на добри хора. Каква надежда има за тези невинни жертви?

Милиони хора, чийто точен брой е познат само на Бога, ще живеят отново. Сега те спят и са на сигурно място в съвършената памет на Бога до деня, в който „всички, които са в паметните гробници, ... ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) Относно възкресението Библията заявява: „Тази надежда е като сигурна и непоколебима котва за душата.“ (Евреи 6:19) Бог „е дал уверение на всички хора за това, като е възкресил [Исус] от мъртвите“. (Деяния 17:31)

Засега дори онези, които се стремят да са угодни на Бога, срещат трудности. Пол, Джанет и Алона се справят успешно с безпокойството, като предприемат конкретни действия, приближават се до Бога чрез молитва и развиват вяра в библейската надежда за бъдещето. Както е и в техния случай, „нека Бог, който дава надежда, ви изпълни с много радост и мир поради вашата вяра“. (Римляни 15:13)