Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

 БИБЛИЯТА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НА ХОРАТА

Животът ми все повече се влошаваше

Животът ми все повече се влошаваше
  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1952

  • СТРАНА: САЩ

  • ПРЕДИ: ИМАЛ БУЕН НРАВ

МОЕТО МИНАЛО:

Отраснах в Лос Анджелис, Калифорния, в различни квартали, известни с уличните си банди и наркотиците. Аз бях второто от шест деца.

Майка ни ни възпитаваше като евангелисти, но когато бях младеж, водех двойствен живот. Всяка неделя пеех в църковния хор. Останалото време прекарвах в купони, вземах наркотици и вършех неморалност.

Имах избухлив и буен характер. Бях готов да използвам всичко като оръжие, за да спечеля. Това, което научих в църквата, не ми помогна. Казвах: „Отмъщението е на Господ, а аз съм неговият инструмент!“ В края на 60–те години на XX век, докато бях в гимназията, се повлиях от Черните пантери — политическа партия, която войнствено отстояваше гражданските права. Присъединих се също към училищен клуб по граждански права. Няколко пъти организирахме протести и всеки път временно затваряха училището.

Но сякаш протестите не ме задоволяваха напълно. Затова започнах да участвам в престъпления от омраза. Например веднъж с приятелите ми гледахме филми, в които се показваха страданията на африканските роби в САЩ. Разгневени от тази несправедливост, се нахвърлихме на белите младежи в киното. След това ходихме в квартали на белите, за да бием още хора.

Преди да навърша 20 години, с братята ми вече бяхме закоравели престъпници и имахме проблеми с властите. Един от по–малките ми братя беше член на известна престъпна банда и аз имах връзка с нея. Животът ми все повече се влошаваше.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

Родителите на един мой приятел бяха Свидетели на Йехова. Те ме поканиха на техните събрания и аз приех. От самото начало видях колко различни са Свидетелите. Всеки имаше Библия и я използваше по време на събранието. Дори млади хора участваха в програмата, като изнасяха доклади! Изненадах се да науча, че Бог има име, Йехова, и да чуя, че се използва. (Псалм 83:18) Сборът се състоеше от хора от най–различни националности, но си личеше, че няма расово разделение.

 Отначало не исках да изучавам Библията със Свидетелите, но ми харесваше да посещавам събранията им. Една вечер, докато бях на събрание, някои от приятелите ми отидоха на концерт. Там те пребили едно момче до смърт, тъй като не искало да им даде коженото си яке. На следващия ден се хвалеха с извършеното убийство. Те дори се забавляваха, докато разказваха за случилото се пред съда. Повечето бяха осъдени на доживотен затвор. Излишно е да казвам колко бях щастлив, че не отидох с тях онази нощ. Реших да променя живота си и започнах да изучавам Библията.

Тъй като бях изложен на много расови предразсъдъци, бях изумен от нещата, които видях сред Свидетелите. Например, когато един бял Свидетел трябваше да пътува в чужбина, той остави децата си на грижите на чернокожо семейство. Също така едно семейство на бели прие в дома си чернокож младеж, който се нуждаеше от място за живеене. Убедих се, че Свидетелите на Йехова изпълняват думите на Исус, записани в Йоан 13:35: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ Знаех, че съм открил истинско братство.

От изучаването си на Библията разбрах, че трябва да променя мисленето си. Трябваше не само да се държа миролюбиво, но и да гледам на това като на най–добрия начин на живот. (Римляни 12:2) Постепенно напредвах и през януари 1974 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

Трябваше не само да се държа миролюбиво, но и да гледам на това като на най–добрия начин на живот

Дори след покръстването си трябваше да работя върху своя характер. Например веднъж, докато проповядвах от къща на къща, започнах да гоня крадеца, който ми взе радиото от колата. Когато го настигнах, той го пусна и избяга. Като разказах на другите как си взех радиото, един старейшина ме попита: „Стивън, какво щеше да направиш, ако го беше хванал?“ Този въпрос ме накара да се замисля и ме подтикна да продължавам да развивам миролюбие.

През октомври 1974 г. започнах да служа като целодневен проповедник и отделях 100 часа всеки месец, за да уча другите на Библията. След време имах привилегията да служа в световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин, Ню Йорк. През 1978 г. се върнах в Лос Анджелис, за да се грижа за болната си майка. Две години по–късно се ожених за Аронда. Тя ми оказа огромна подкрепа в грижите за майка ми, която по–късно почина. След време със съпругата ми посетихме Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ и бяхме назначени в Панама, където продължаваме да служим като мисионери.

След като се покръстих, няколко пъти попадах в напрегнати ситуации. Научих се да страня от хора, които се опитват да ме провокират, или да успокоявам напрежението по други начини. Мнозина, включително и жена ми, са ме хвалели за начина, по който съм се справял при такива обстоятелства. Дори и аз съм се изненадвал от себе си! Но не си приписвам заслугата за промените. Вместо това смятам, че те са доказателство за преобразяващата сила на Библията. (Евреи 4:12)

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Библията придаде смисъл на живота ми и ме научи да бъда миролюбив. Вече не бия хората, а им помагам да се излекуват духовно. Даже изучавах Библията с един бивш враг от гимназията! След като се покръсти, станахме съквартиранти за известно време. И досега сме близки приятели. През годините със съпругата ми помогнахме на повече от 80 души да изучават Библията и да станат Свидетели на Йехова.

Благодарен съм на Йехова, че ми помогна да намеря смисъл в живота и щастие сред едно истинско братство.