Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Вярваш ли, че си живял преди?

Вярваш ли, че си живял преди?

„Действително съществува и оживяването и пораждането на живите от мъртвите, и действително съществуват душите на мъртвите.“ (ПЛАТОН, ГРЪЦКИ ФИЛОСОФ, V В. ПР.Н.Е., ЦИТИРАЙКИ СОКРАТ)

„Тъй като душата не може да съществува без тялото, но не е тяло, тя може да бъде в едно или друго тяло и да преминава от тяло в тяло.“ (ДЖОРДАНО БРУНО, ИТАЛИАНСКИ ФИЛОСОФ, XVI В.)

„Нищо не умира: хората всъщност не умират ... и там стоят и гледат през прозореца, живи и здрави, в някакъв нов и странен облик.“ (РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН, АМЕРИКАНСКИ ЕСЕИСТ И ПОЕТ, XIX В.)

ПИТАЛ ли си се някога: „Кой съм аз в действителност?“ Смяташ ли, че си живял преди? Ако е така, не си единственият. Още от древността и в източния, и в западния свят много хора са размишлявали върху тези въпроси. В търсене на отговори някои са възприели учението за прераждането. Според това учение, когато човек умре, невидима „душа“ напуска тялото и се ражда отново в друго тяло — на човек, на животно или дори на растение — в един или в повече последователни живота.

 Макар че това учение вероятно удовлетворява някои хора, как можем да разберем дали е вярно? Какво се казва в Божието Слово, Библията? Но нека най–напред разгледаме как е възникнало вярването в прераждането.

Произход на учението за прераждането

Според историци и учени жителите на древния Вавилон, град, основан във втората половина на третото хилядолетие пр.н.е., проявявали интерес към идеята за безсмъртието на човешката душа. Въпросът за безсмъртието, както казал Морис Джастроу младши в своята книга „Религията на Вавилон и Асирия“, „занимавал до голяма степен вавилонските теолози“. Той добавя, че за вавилонците „смъртта била преход към друг живот. ... Несъмнено това, че човек не можел да приеме мисълта завинаги да е лишен от съзнание било в основата на първоначалната теория за вечно съществуване в някаква форма“.

От Вавилон ученията за преселването на душата и прераждането достигнали и други части на древния свят. Индийски философи създали сложна система от учения, свързани с цикъл на прераждания, основан на закона за причината и следствието, или карма. Влиятелни гръцки философи също приели учението за прераждането и го разпространили сред други.

В наши дни в западните страни има огромен интерес към вярването в прераждането. Известни личности и младежи са привлечени от източните религиозни вярвания и обичаи. Съществува изобилие от книги и интернет сайтове, обсъждащи значението на събития от предполагаем минал живот. В много страни все по–популярна става т.нар. регресивна терапия. При нея се използва хипноза, за да се изследват преживявания от предполагаем минал живот, с цел да се разбере настоящото здравословно състояние и поведение на човека.

Вярно ли е учението за прераждането?

Въпреки че учението за прераждането е възникнало в дълбока древност, трябва да си отговорим на най–важния въпрос — дали то е вярно. Като християни, искаме да знаем дали това учение е в съгласие с основаната на Библията християнска вяра. (Йоан 17:17) Тъй като нашият Създател, Йехова Бог, е Източникът на живота и „разкрива тайни“, той ни казва подробности за живота и смъртта, неизвестни на хората. Можем с увереност да търсим отговор на този въпрос в неговото Слово, Библията. (Даниил 2:28; Деяния 17:28)

Отговорът, който Бог дава, може лесно да бъде разбран, ако позволим на Библията да обясни сама себе си. Например в Битие 3:19 намираме думите на Бога към Адам, след като Адам и Ева проявили непослушание спрямо него. Бог казал: „С пот на челото ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята, защото от нея беше взет. Защото си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ Адам бил създаден от пръст. Когато умрял, той се върнал в пръстта, точно както ясно бил заявил Бог. Така че при смъртта човек не се преражда като някого другиго, а престава да съществува. * Точно както топлината и студът, сушата и влагата, светлината и тъмнината са противоположни неща, смъртта е противоположна на живота. Мъртвите наистина са мъртви! Нима това не е ясно и логично?

Следователно спомените от предишен живот трябва да имат друго обяснение. Дейността на човешкия мозък, включително подсъзнанието, и влиянието на лекарства или травмиращи преживявания все още не могат да бъдат напълно разбрани. Сънища и въображаеми събития, основани на огромното количество информация, което се съхранява в паметта на мозъка, могат да бъдат толкова живи, че да изглеждат реални. В някои случаи зли духовни сили предизвикват  свръхестествени преживявания, които правят нереалното да изглежда реално. (1 Царе 28:7–19)

Съвсем естествено е да искаме да живеем и да знаем какво крие бъдещето. Но откъде идва това желание? В Библията се казва следното за Създателя: „Вложил е и вечността в сърцето на хората.“ (Еклисиаст 3:11) Ето защо хората имат силно желание да живеят вечно.

Щом нашият Създател, Йехова Бог, е вложил желанието за вечен живот в сърцето на хората, е логично той да обясни по какъв начин то може да бъде удовлетворено. От Библията разбираме намерението на Създателя да благослови послушните хора с вечен живот на райска земя. Вдъхновеният от Бога псалмист, цар Давид, писал: „Праведните ще наследят земята и ще живеят вечно на нея.“ (Псалм 37:29) Основно библейско учение, което е неразривно свързано с Божието вечно намерение, е възкресението на мъртвите. (Деяния 24:15; 1 Коринтяни 15:16–19)

Възкресението — сигурна надежда за мъртвите

Библията съдържа осем разказа от очевидци за хора, които са били върнати от смъртта за живот на земята. * Това били случаи на възкресение, а не на прераждане. Възкресените веднага били разпознати от семействата и приятелите си. В никой от случаите роднините не тръгнали да търсят сред новородените наблизо и надалеч дали в някое от бебетата не се е преродила душата на техния починал близък. (Йоан 11:43–45)

Библията съдържа носеща утеха надежда. Тя казва, че огромно мнозинство от онези, които са починали, ще бъдат върнати към живот по време на възкресението на мъртвите в Божия нов свят на земята, който скоро ще замени днешния зъл свят. (2 Петър 3:13, 14) Днес са запазени подробности за живота на милиарди хора в безграничната и съвършена памет на Йехова Бог, който помни имената на всички звезди! (Псалм 147:4; Откровение 20:13) Когато той върне към живот поколения от хора в своя нов свят, всеки ще може да проследи родословното си дърво и лично да се запознае с предците си. Каква забележителна и вълнуваща възможност!

^ абз. 13 За повече информация виж гл. 6, „Къде се намират мъртвите?“, в книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

^ абз. 18 Тези разкази са записани в 3 Царе 17:17–24; 4 Царе 4:32–37; 13:20, 21; Лука 7:11–17; 8:40–56; Йоан 11:38–44; Деяния 9:36–42; 20:7–12. Докато ги четеш, обърни внимание, че възкресенията станали пред очите на много свидетели. Деветият разказ описва възкресението на Исус Христос. (Йоан 20:1–18)