Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо отхвърлили Месията?

Защо отхвърлили Месията?

 Защо отхвърлили Месията?

КОГАТО Исус бил на земята, множествата били запленени от неговите учения и удивени от чудесата, които вършел. В резултат много хора ‘повярвали в него’ и го приели като предсказания Месия, или Христос. Те разсъждавали: „Нима когато дойде Христос, ще извърши повече знамения, отколкото извърши този човек?“ (Йоан 7:31)

Но въпреки убедителните доказателства, че Исус е Месията, по–голямата част от хората, които видели и чули Исус, не повярвали в него. За съжаление дори някои, които в началото повярвали в Исус, по–късно се отвърнали от него. Защо толкова много хора отхвърлили Исус като Месията? Докато разглеждаме причините за това, се запитай: „Съществува ли опасност и аз днес да направя подобна грешка?“

Неизпълнени очаквания

По времето, когато Исус се родил, много юдеи очаквали появата на Месията. Когато родителите на Исус го занесли в храма, той бил приветстван от онези, ‘които очаквали избавлението на Йерусалим’ от обещания Месия. (Лука 2:38) По–късно мнозина, които видели делата на Йоан Кръстител, се питали: „Да не би той  да е Христос?“ (Лука 3:15) Но какви очаквания спрямо Месията имали юдеите през първи век?

Юдеите в онези дни вярвали, че Месията ще дойде, за да ги освободи от потисничеството на римляните и да възстанови земното царство на Израил. Малко преди Исус да започне своята служба, се появили много водачи, които насърчавали хората към насилие и съпротива срещу съществуващата политическа власт. Вероятно това оказало влияние върху очакванията на народа спрямо Месията.

Само какъв контраст имало между Исус и тези лъжливи Месии! Той не насърчавал другите към насилие, а ги учел да обичат враговете си и да се подчиняват на властите. (Матей 5:41–44) Също така се противопоставил на усилията на хората да го направят цар и учел, че неговото царство „не е част от този свят“. (Йоан 6:15; 18:36) Въпреки това предубежденията относно Месията оказвали силно влияние върху народа.

Йоан Кръстител лично видял и чул едно чудодейно доказателство, че Исус е Божият син. Въпреки това, докато бил в затвора, той изпратил своите ученици да попитат Исус: „Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?“ (Матей 11:3) Може би Йоан се питал дали Исус наистина е обещаният Избавител, който щял да изпълни очакванията на юдеите.

За апостолите на Исус било трудно да разберат, че Господарят им трябва да умре и след това да бъде възкресен. Веднъж когато Исус им обяснявал, че Месията трябва да понесе страдания и да умре, Петър ‘го отвел настрани и започнал да го укорява’. (Марко 8:31, 32) Той все още не разбирал защо Месията трябва да умре.

Малко преди Пасхата през 33 г., когато влизал в Йерусалим, Исус бил приветстван от радостните множества като Цар. (Йоан 12:12, 13) Но много бързо ситуацията се променила! Още същата седмица той бил арестуван и убит. След смъртта му двама от неговите ученици казали разочаровано: „А ние се надявахме, че този човек беше определен да избави Израил.“ (Лука 24:21) Дори когато възкресеният Исус се появил пред своите ученици, те все още вярвали, че Месията ще установи едно земно царство. Те попитали: „Господарю, в това време ли ще възстановиш царството на Израил?“ Ясно е, че погрешните очаквания спрямо Месията били дълбоко вкоренени в сърцата и умовете на Исусовите слушатели. (Деяния 1:6)

След възнасянето на Исус на небето и след изливането на светия дух учениците ясно разбрали, че Месията ще управлява като небесен Цар. (Деяния 2:1–4, 32–36) Апостолите Петър и Йоан смело проповядвали за възкресението на Исус и показали, че имат Божията подкрепа, като вършели чудеса. (Деяния 3:1–9, 13–15) Хиляди души в Йерусалим откликнали положително и повярвали в Исус. Но това никак не се харесало на юдейските религиозни водачи. Точно както се противопоставяли на Исус, така започнали да се противопоставят и на неговите апостоли и ученици. Защо те толкова яростно отхвърлили Исус?

Отхвърлен от религиозните водачи

Когато Исус бил на земята, мисленето и обичаите на юдеите били в ярък контраст със записаното във вдъхновените от Бога писания. Религиозните водачи по онова време — садукеите, фарисеите и книжниците — карали хората да спазват човешки традиции, които смятали за по–важни от Словото на Бога. Те многократно обвинявали Исус, че нарушава Закона, като върши чудеса и изцелява болни в събота. Като пламенно изобличил небиблейските им учения, Исус оспорил както тяхната власт, така и твърдението им, че имат Божието одобрение. За разлика от тях Исус произхождал от обикновено семейство и не бил учил във висши религиозни училища. Не е чудно, че на тези горди мъже им  било много трудно да признаят Исус за Месията! Тяхната омраза станала толкова силна, че те ‘започнали да заговорничат как да го убият’. (Матей 12:1–8, 14; 15:1–9)

Как религиозните водачи обяснявали способността на Исус да върши чудеса? Те не отричали самите чудеса. Вместо това злостно се опитвали да подкопаят вярата в Исус, като приписвали неговата сила на Сатана с думите: „Той не изгонва демоните по друг начин освен с помощта на Веелзевул, владетелят на демоните.“ (Матей 12:24)

Но имало още една причина, поради която те упорито отказвали да признаят, че Исус е Месията. След като Исус възкресил Лазар, водачите на различните религиозни групи се събрали да се посъветват помежду си. Те казали: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения? Ако го оставим така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще завладеят и мястото ни, и народа ни.“ Те се страхували, че ще изгубят властта и позицията си, затова направили заговор да убият и Исус, и Лазар. (Йоан 11:45–53; 12:9–11)

Обект на предразсъдъци и преследване

Нагласата на юдейските религиозни водачи през първи век довела до всеобща враждебност към всекиго, който приемал Исус като Месията. Те се гордеели със своите видни позиции и се отнасяли с презрение към всички, които вярвали в Исус, като казвали: „Да не би в него да е повярвал някой от по–видните мъже или фарисеите?“ (Йоан 7:13, 48) Някои от тях като Никодим и Йосиф от Ариматея станали ученици на Исус, но пазели това в тайна поради страха си от юдеите. (Йоан 3:1, 2; 12:42; 19:38, 39) Религиозните водачи били наредили ‘да се отлъчи от синагогата всеки, който признае, че Исус е Христос’. (Йоан 9:22) Такъв човек трябвало да бъде отбягван и смятан за измет.

След време противопоставянето спрямо Исусовите апостоли и ученици се превърнало в яростно преследване. Поради смелото си проповядване те понесли страдания от страна на Синедриона, юдейският върховен съд. (Деяния 5:40) Служейки си с лъжи, противниците обвинили ученика Стефан в богохулство. Той бил осъден от Синедриона и убит с камъни. Тогава ‘се надигнало голямо преследване против сбора, който бил в Йерусалим, и всички освен апостолите се разпръснали из цяла Юдея и Самария’. (Деяния 6:8–14; 7:54 — 8:1) Савел, който по–късно станал апостол Павел, участвал в това преследване, подкрепяно от първосвещеника и ‘съвета на старейшините’. (Деяния 9:1, 2; 22:4, 5)

Въпреки трудните обстоятелства в годините след смъртта на Исус християнството бързо се разраствало. Но макар че хиляди станали вярващи, християните били малцинство в Палестина през първи век. Всеки, който публично заявявал, че е последовател на Христос, рискувал да бъде отлъчен от обществото и да стане жертва на насилие.

Каква е поуката за нас?

Както видяхме, погрешните очаквания, натискът на обществото и преследването попречили на мнозина през първи век да повярват в Исус. В наши дни погрешните представи за Исус и неговите учения могат да доведат до същия резултат. Например мнозина са учени, че Божието Царство е в тяхното сърце или че ще бъде установено с човешки усилия. Други се надяват науката и техниката да разрешат проблемите на човечеството, като по този начин отхвърлят необходимостта от вяра в Месията. Много съвременни критици твърдят, че събитията от службата на  Исус, записани в Библията, не отговарят на историческите факти, и така подкопават вярата в Исус.

В резултат на разпространяването на тези идеи и теории много хора са объркани относно ролята на Месията, а други не смятат, че този въпрос е от значение. Но онези, които имат желание да се запознаят с доказателствата, че Исус е Месията, разполагат с много повече информация, отколкото имало през първи век. Ние имаме достъп до целите Еврейски писания, които съдържат много пророчества, свързани с Месията, и до четирите евангелия, където е записано какво направил Исус в изпълнение на тези пророчества. *

Днес всеки от нас разполага с достатъчно доказателства, за да вземе осведомено решение по този въпрос. И вземането на това решение е неотложно. Защо? Библията разкрива, че като месиански Цар на Божието Царство, Исус скоро ще премахне всички, които рушат земята, и ще установи едно праведно управление, по време на което послушните хора ще живеят вечно на райска земя. (Даниил 2:44; Откровение 11:15, 18; 21:3–5) Ако учиш за Исус и показваш вярата си в него с дела, и ти ще можеш да се радваш на такова чудесно бъдеще. Приеми присърце Исусовите думи: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

[Бележка под линия]

^ абз. 22 Виж таблицата „Пророчества относно Месията“ на стр. 200 в книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Текст в блока на страница 20]

Ако живееше в дните на Исус, дали щеше да признаеш Месията?

[Снимка на страница 21]

Не позволявай на предубежденията да ти попречат да научиш истината за Исус