Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Утешавай опечалените подобно на Исус

Утешавай опечалените подобно на Исус

 Утешавай опечалените подобно на Исус

ЛАЗАР, който живеел във Витания, се разболял от сериозна болест. Неговите сестри, Марта и Мария, съобщили за това на своя близък приятел Исус. Но станало така, че болестта отнела живота на Лазар. Тялото му било положено в гробница и много приятели и съседи посетили Марта и Мария, „за да ги утешат“. (Йоан 11:19) Исус дошъл във Витания, за да се види със сестрите на своя скъп приятел. Като разгледаме по–подробно това, което той казал и направил, можем да научим как най–добре да утешаваме опечалените.

Присъствието ти показва твоята загриженост

За да стигне до Витания, на Исус му били необходими цели два дни. Той трябвало да прекоси река Йордан и да мине по стръмния и криволичещ път край Йерихон. Когато чула, че Исус идва, Марта бързо излязла да го посрещне в покрайнините на Витания. По–късно, когато и Мария разбрала, че Исус е дошъл, тя се затичала към него. (Йоан 10:40–42; 11:6, 17–20, 28, 29)  Несъмнено присъствието на Исус било източник на голяма утеха за скърбящите сестри.

По подобен начин и ние можем да утешим онези, които скърбят, дори само с присъствието си. Скот и Лидия, чиито шестгодишен син Тео загинал в катастрофа, споделят: „Нуждаехме се от подкрепата на нашите роднини и приятели. Те бяха готови да дойдат в болницата посреднощ.“ Какво им казали техните приятели, за да ги утешат? „В този момент нямахме нужда от думи. Тяхното присъствие казваше всичко — че са загрижени за нас.“

В Библията се казва, че когато видял хората да плачат заради смъртта на Лазар, Исус ‘се натъжил и сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:33–35, 38) Исус не смятал за признак на слабост да плаче пред другите. Той чувствал тяхната болка и споделял загубата им. Какво научаваме от примера на Исус? Когато посещаваме някой опечален, не бива да се притесняваме да ‘плачем с онези, които плачат’. (Римляни 12:15) От друга страна не бива да караме опечаления непременно да плаче. Някои хора предпочитат да изливат мъката си насаме.

Слушай с разбиране

Исус можел да каже много неща, за да насърчи Марта и Мария, но той явно им дал възможност те да говорят първи. (Йоан 11:20, 21, 32) Когато започнал да говори с Марта, той ѝ задал въпрос и после внимателно я изслушал. (Йоан 11:25–27)

Да сме добри слушатели е проява на искрена загриженост. За да утешим опечалените, е важно да ги изслушваме с разбиране. Можем да правим това, като им задаваме въпроси, които ще ги подтикнат да споделят чувствата си. Но трябва да бъдем внимателни и да не ги караме да говорят, ако нямат желание за това. Те може да са изтощени и да се нуждаят от спокойствие.

Опечалените може да са толкова покрусени от мъката, че понякога да повтарят някои неща и да дадат воля на чувствата си. Мария и Марта казали на Исус: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ (Йоан 11:21, 32) Какво направил Исус? Той търпеливо ги изслушал и не се опитвал да им обясни как да се чувстват. Той несъмнено разбирал, че изпитвали силна болка.

Ако не си сигурен какво да кажеш, за да започнеш разговор с някой опечален, можеш просто да попиташ: „Говори ли ти се за това?“ После го изслушай внимателно. Гледай го в очите и се опитай да разбереш как се чувства.

Да разбереш чувствата на опечаления може да е предизвикателство. Лидия, цитирана по–горе, обяснява: „След време нуждите ни се промениха. Когато при нас идваха посетители, понякога плачехме неутешимо. Тогава беше важно да чуем нещо положително от тях. Приятелите ни дадоха всичко от себе си да разберат чувствата ни.“

Исус дал съвършен пример в това отношение. Той знаел, че всеки човек има своя ‘мъка и болка’. (2 Летописи 6:29) Исус се съобразил с нуждите на двете сестри и подходил по различен начин към всяка от тях. Марта продължила да говори, затова той разговарял с нея. Но тъй като Мария плачела, Исус не говорел дълго с нея. (Йоан  11:20–28, 32–35) Какво можем да научим от неговия пример? Най–добре ще бъде да оставим опечаления да реши как да протече разговорът. Готовността ни да го изслушаме, докато споделя мъката си, може да му донесе голяма утеха.

Думи, които лекуват

Когато Мария и Марта му казали „Ако ти беше тук“, Исус не обвинил никого и не се засегнал от думите им. Той просто уверил Марта: „Брат ти ще възкръсне.“ (Йоан 11:23) Така той ѝ помогнал да гледа напред и милостиво ѝ напомнил, че има надежда.

Когато разговаряш с някой опечален, помни, че искрените, положителни думи са от голямо значение, дори и да не са много. Утешителните думи могат да бъдат изречени или написани. Писмата и картичките могат да бъдат препрочитани и затова са източник на утеха за дълъг период от време. Девет месеца след смъртта на съпруга си Боб, Кат прочела отново всички картички, които била получила. Тя споделя: „Мисля, че те ми помогнаха дори повече от преди. Именно тогава ми подействаха утешително.“

Какво можеш да напишеш в една съболезнователна картичка? Можеш да споменеш нещо, свързано с починалия — някаква случка, която си преживял с него, или негово качество, което много цениш. Кат казва: „Милите думи за Боб и неговия характер ме караха да се усмихвам и да плача. Смешните случки ме разсмиваха и така си припомнях щастливия ни живот заедно. Много от картичките съдържаха стихове от Библията и аз ги ценя и до днес.“

Осигури практична помощ

За да помогне на семейството на Лазар, Исус направил нещо, което ние не можем да направим. Той върнал Лазар към живот. (Йоан 11:43, 44) Но в зависимост от възможностите си можем да направим някои практични неща за опечаления, като например да сготвим за него, да приемем в дома си някои негови посетители, да се погрижим за прането, да гледаме децата му, да помогнем с плащането на сметките или да го закараме някъде. Няма съмнение, че такива изрази на обич ще са високо ценени.

Нормално е опечалените да имат нужда да бъдат сами. Но можеш да поемеш инициативата да поддържаш връзка с тях. Една опечалена майка казва: „Няма определен срок кога скръбта да изчезне и кога да се почувстваш по–добре.“ Някои се опитват да правят нещо за опечаления на някои важни дни, като например годишнината от сватбата или датата на смъртта. Ако си на разположение в такива моменти, ще покажеш, че си истински приятел във време на трудности. (Притчи 17:17)

Исус дал не само утеха, но и надежда. Той казал на учениците си: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му.“ (Йоан 11:11) Исус уверил своите последователи, че ще има възкресение на мъртвите. Когато попитал Марта „Вярваш ли в това?“, тя отговорила: „Да, Господарю.“ (Йоан 11:24–27)

Вярваш ли, че Исус ще възкреси мъртвите в бъдеще? Ако е така, можеш да споделяш тази ценна надежда с опечалените. Оказвай им практична помощ. Твоите думи и дела със сигурност ще им донесат утеха. (1 Йоан 3:18)

[Карта на страница 9]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПЕРЕЯ

река Йордан

Йерихон

Витания

Соленото море

Йерусалим

САМАРИЯ