Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Библията променя живота на хората

Библията променя живота на хората

 Библията променя живота на хората

КАКВО подтикнало един мъж, който бил партизанин и крадец, да промени живота си? Защо една шампионка по бойни изкуства преосмислила целите си? Как вярата на един баща в сина му била възнаградена? За да разбереш отговорите, прочети разказите на тези хора.

„Въпреки мрачното си минало днес се радвам на щастлив живот.“ (ГАРИ АМБРОСИО)

ВЪЗРАСТ: 47 ГОДИНИ

СТРАНА: ФИЛИПИНИТЕ

ТОЙ БИЛ ПАРТИЗАНИН

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в малкото градче Винтар. Обширната долина, в която живеехме, беше заобиколена от зелени планини и бистри реки и беше изпълнена със свеж въздух. Въпреки прекрасната обстановка обаче животът ни не беше лесен. Веднъж например откраднаха добитъка ни и разбиха дома ни.

В юношеските си години се напивах с приятелите си, пушех цигари и крадях, за да си осигуря пари за вредните си навици. Веднъж дори откраднах някои от бижутата на баба ми. Военните подозираха, че съм член на бунтовническата група Нова народна армия, и често ме биеха жестоко. В резултат реших да се присъединя към тази бунтовническа група. В продължение на пет години живеех в планините с партизаните от Нова народна армия. Животът беше труден. Постоянно се местехме, за да избягаме от военните. В крайна сметка се уморих от този начин на живот и се предадох на губернатора на провинция Йокос Норте. Той се отнесе добре към мене и дори ми помогна да си намеря прилична работа. Но все още не се бях отказал от лошите си навици, ограбвах къщи и заплашвах различни хора.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Една моя колежка на име Лоида беше Свидетелка на Йехова. Тя ме запозна с Ховенсио и започнах да изучавам Библията с него. Но все още не се бях отказал от стария си начин на живот. Продължавах да пуша, макар и не по време на изучаването с Ховенсио, и да се занимавам с нелегална дейност. Накрая полицията ме хвана и прекарах единайсет месеца в затвора. Тогава усърдно се молех на Йехова за помощ. Молех го за прошка и за това светият му дух да ме ръководи и подкрепя.

След време един Свидетел на Йехова ме посети в затвора и ми донесе Библия. Прочетох я и разбрах, че Йехова е милостив, любещ и готов да прощава нашите грешки. Осъзнах, че той проявява милост към мене и ми дава възможност да науча истината за него. Помолих го за сили да се преборя с лошите си навици. Думите в Притчи 27:11 ми оказаха силно въздействие. Все едно Йехова лично ми казваше:  „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да мога да отговарям на онзи, който ме укорява.“

След като бях пуснат на свобода, поднових изучаването си със Свидетелите на Йехова, започнах да посещавам техните събрания и да прилагам библейските принципи в живота си. С помощта на Бога превъзмогнах лошите си навици и след това отдадох живота си на Йехова Бог.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Въпреки мрачното си минало днес се радвам на щастлив живот. Преди бях роб на порочни навици, но сега съм нов човек. (Колосяни 3:9, 10) Имам честта да общувам с чистия народ на Йехова и да помагам на другите да научат истината за нашия всемогъщ Създател.

„Исках да представям Бразилия.“ (ХУЛИАНА АПАРЕСИДА САНТАНА ЕСКУДЕЙРО)

ВЪЗРАСТ: 31 ГОДИНИ

СТРАНА: БРАЗИЛИЯ

ТЯ БИЛА ШАМПИОНКА ПО БОЙНИ ИЗКУСТВА

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в град Лондрина. Въпреки че повечето хора в района бяха бедни, се радвахме на спокойна и чиста среда. Когато бях на десет години, по–големият ми брат ме покани заедно с него да уча таекуондо, вид бойно изкуство, чието име означава „изкуство на удара с ръце и крака“. На баща ми изобщо не му харесваше спортът, с който се занимавах, но не след дълго се примири.

Тренирах усърдно и спечелих много състезания по таекуондо в щата Парана. По–късно спечелих националното първенство и през 1993 г. бях обявена за шампион на Бразилия по таекуондо. Исках да участвам и на международни състезания, но семейството ми беше бедно и не можеше да ми осигури средства да пътувам в чужбина.

Надявах се таекуондото да бъде включено в Олимпийските игри и след време това наистина стана. Исках да представям Бразилия на Олимпийските игри, затова тренирах усилено и получих стипендия, която ми позволи да се състезавам във Франция, Виетнам, Южна Корея и Япония, както и да участвам в Южноамериканските игри. Следващата ми цел беше да се състезавам на Панамериканските игри. Справях се толкова добре, че бях избрана да бъда измежду тримата състезатели, които щяха да участват в тези игри в Санто Доминго (Доминиканската република) през 2003 г.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: През 2001 г. с приятеля ми се срещнахме със Свидетели на Йехова и започнахме да изучаваме Библията с тях. Първоначално не бях много ентусиазирана. По време на изучаването винаги бях изморена, беше ми трудно да се съсредоточа и често заспивах. Но онова, което научавах, докосваше сърцето ми. Това пролича на следващото ми голямо състезание.

Тъй като бях избрана да участвам в Панамериканските игри, моите треньори по таекуондо искаха да се явя на  предварителния кръг. Когато моят ред дойде, застанах неподвижно на тепиха — без каквото и да било желание да се състезавам. Изведнъж осъзнах, че един християнин не бива да се бие с другите, дори и в спорта! Припомних си библейската заповед „обичай ближния си както себе си“. (Матей 19:19) Обърнах се и без да се замислям, си тръгнах. Хората не можеха да повярват на очите си.

Когато се прибрах вкъщи, седнах и се замислих за живота си. Взех една брошура, издадена от Свидетелите на Йехова, в която се разглеждаха изискванията на Бога към нас. В нея беше посочен стихът от Псалм 11:5, в който се казва за Йехова: „Душата му мрази този, който обича насилието.“ (Псалм 11:5) Тези думи на псалмиста ми въздействаха толкова силно, че реших да се откажа от таекуондото.

Естествено моите треньори не бяха щастливи. Те се опитаха да ме накарат да променя решението си и ми казаха, че съм най–добрата в страната и съм много близо до това да се състезавам на Олимпийските игри. Но аз не се разколебах.

По това време с приятеля ми вече бяхме женени и той участваше със Свидетелите в тяхната проповедна дейност. Той се връщаше вкъщи много радостен и ми разказваше за интересните разговори, които беше водил с хората. Знаех, че ако искам да участвам в същата дейност, трябва да направя промени в живота си. Отказах се от предишната си религия и бях одобрена да се покръстя като Свидетелка на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Със съпруга ми се радваме на щастлив живот и единство, тъй като се стараем да прилагаме библейските принципи в брака си. Стремя се да го подкрепям в грижите, които полага за нашия сбор. Можех да се боря за спечелването на златен медал и така да стана известна. Но смятам, че нищо от това, което този несправедлив свят предлага, не може да се сравни с честта да служа на Йехова Бог.

„Баща ми никога не се отказа от мене.“ (ИНГО ЦИМЕРМАН)

ВЪЗРАСТ: 44 ГОДИНИ

СТРАНА: ГЕРМАНИЯ

ТОЙ БИЛ ОХРАНИТЕЛ В ДИСКОТЕКА

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в миньорския град Гелзенкирхен. Баща ми беше Свидетел на Йехова, но майка ми имаше други убеждения и се противопоставяше на усилията му да възпита мене, брат ми и двете ми сестри според своите религиозни вярвания. Той караше камион и понякога работеше повече от десет часа на ден. Често отиваше на работа в два или три часа сутринта. Въпреки това винаги намираше време да се грижи за нас в духовно отношение. Но аз не ценях усилията му.

Когато бях на петнайсет години, християнските събрания, които баща ми ме караше да посещавам, започнаха да ме отегчават и се разбунтувах. Година по–късно станах член на един клуб по бокс. През следващите две години поведението ми беше толкова лошо, че косата на баща ми едва не побеля заради мене. Когато станах на осемнайсет години, се изнесох от вкъщи.

 Обичах да спортувам, затова тренирах до шест пъти седмично — първо бокс, а после и вдигане на тежести. През почивните дни с приятелите ми често ходехме на дискотека. Веднъж се сбих с един на вид злонамерен посетител и лесно го надвих. Собственикът на дискотеката забеляза това и веднага ми предложи работа като охранител. Заплащането, което ми обеща, беше добро и аз приех.

Всяка събота и неделя заставах на входа на дискотеката и решавах кой може да влезе и кой не. В дискотеката се събираха около хиляда души, така че постоянно бях зает. Сбиванията бяха нещо обичайно. Често бях заплашван с оръжие и счупени бутилки. Някои от онези, които не пусках в дискотеката или които гонех, ме причакваха навън, за да си отмъстят. Бях на двайсет години и си мислех, че съм недосегаем. Но всъщност не можех да се контролирам — бях агресивен, горд, амбициозен и твърдоглав.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Баща ми никога не се отказа от мене. Той уреди да получавам списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ * там, където живеех. Трупах ги в стаята си, без да ги чета. Но един ден реших да прегледам някои от тях. В статиите, които прочетох, се говореше, че краят на настоящата политическа, икономическа и религиозна система наближава. Това ме подтикна да се обадя на сестра ми. Тя и съпругът ѝ бяха Свидетели на Йехова. Те ми предложиха да изучават Библията с мене и аз се съгласих.

Принципът в Галатяни 6:7 ме подбуди да променя живота си. От опит знаех, че каквото направя, кажа или реша днес, ще се отрази на живота ми утре. Също така бях много насърчен от думите в Исаия 1:18: „Елате сега, нека да поправим отношенията помежду си — казва Йехова. — Ако греховете ви са като аленочервено платно, ще станат бели като сняг.“ Този стих ми помогна още от началото на изучаването да не се чувствам недостоен и да не си мисля, че не мога да се върна при Йехова.

За шест месеца направих големи промени в живота си, но никак не ми беше лесно. Трябваше да изляза от покварената среда, в която се движех. Затова казвах на приятелите си, че изучавам Библията, и споделях с тях онова, което научавах. Те започнаха да ме избягват и да ме наричат свещеник. С помощта на сестра ми си намерих по–подходяща работа.

Също така започнах да посещавам събранията в Залата на Царството, в която ходеха сестра ми и съпругът ѝ, въпреки че беше на трийсет километра от дома ми. Имаше и зала по–наблизо, но се притеснявах, че там ще срещна хора, които ме познаваха от детството ми. Освен това се страхувах да проповядвам от къща на къща в района, в който живеех. Какво щях да правя, ако срещнех някого, когото наскоро бях изгонил от дискотеката, или някого, на когото бях дал наркотици? Но през годините, докато спортувах, бях научил нещо важно — упражненията, които са най–трудни, са най–необходими. Затова веднага щом бях одобрен, започнах пламенно да участвам в проповедната дейност.

Трябваше да преодолея и още един проблем — не обичах да чета и да уча. Но знаех, че ако искам да развия силна вяра, трябва да си налагам да изследвам по–задълбочено истините, записани в Библията. Установих, че това може да се сравни с вдигането на тежести — трябва да полагаш усилия, ако искаш да си силен.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Каква по–голяма полза от това, че съм жив! Все още трябва да се боря, за да не се поддам на слабостите си. Но се радвам на щастлив семеен живот със своята съпруга, която притежава прекрасни християнски качества. Сред Свидетелите на Йехова имам истински приятели, на които мога напълно да се доверя. Баща ми почина преди пет години, но преди да умре, той изпита радостта да посрещне своя завърнал се син.

[Бележка под линия]

^ абз. 34 Издавани от Свидетелите на Йехова.