Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Коралов риф в облаците

Коралов риф в облаците

 Писмо от Папуа–нова Гвинея

Коралов риф в облаците

ДЕНЯТ е вторник. Часът е пет сутринта. В това горещо утро със съпругата ми сме в град Лае (Папуа–Нова Гвинея) и се приготвяме да отпътуваме към Ленгбати в планината Ролинсън в провинция Моробе, за да посетим група Свидетели на Йехова.

Обикновено пътуваме в четириместен самолет с един двигател и полетът продължава около половин час. Често сядам до пилота и поради шума на двигателя си говорим със слушалки. Той ми показва уредите за управление на таблото пред нас, като ми обяснява за какво служат, и се шегува, че ако нещо му се случи, ще трябва аз да управлявам самолета. В този момент си спомням какво преживял друг пътуващ служител от Свидетелите на Йехова тук в Папуа–Нова Гвинея. По време на полета пилотът загубил съзнание и самолетът продължил да кръжи във въздуха на автопилот, докато пилотът не се съвзел и не го приземил. За щастие нашият полет минава гладко и спокойно.

Летим успоредно на планината и внезапно завиваме през една дупка в облаците, като минаваме над един от върховете на планината, само на около 100 метра от него. Пред нас се вижда Ленгбати с неговите скупчени къщи, направени от клони и с покриви от дебел слой трева. Докато летим над пистата, пилотът я оглежда, за да провери състоянието ѝ и да се увери, че децата от селото не играят футбол на нея. Също така проверява за дупки, които прасетата може да са направили, след като за последно е бил там. После обръща към долината и казва: „Изглежда, че всичко е наред. Ще се опитаме да се приземим.“ Правим кръг и се спускаме, за да се приземим на късата писта, която местните жители са изсекли в склона и наскоро са покрили с разтрошен коралов варовик от планината.

При предишните ни посещения съм разглеждал кораловия варовик и съм се питал каква ли е възрастта на тази планинска верига. Само каква сила е била необходима този някогашен коралов риф, дълъг стотици километри, да се издигне от океана на височина 4 километра във въздуха! Слизайки от самолета, стъпваме на коралов риф в облаците, както го наричам аз.

Както винаги при шума от приземяващия се самолет от всички посоки започват да се стичат хора. Докато пилотът изключва двигателя, виждам един човек от събралите се хора да тръгва към самолета. Това е Зунг. Той е един от мъжете, които в този район отговарят за седмичната програма за обучение, провеждана от Свидетелите на Йехова по целия свят. Сред другите Зунг е познат с това, че води чист  живот, че е честен и достоен за доверие. Той признава, че се е научил да бъде такъв, като е прилагал библейските принципи в живота си. След като се поздравяваме и здрависваме, с него и други Свидетели слизаме малко по–надолу в планината. Няколко деца ни следват и разгорещено се карат кой да носи багажа ни.

Стигаме до една малка дървена къща, която местните Свидетели на Йехова са построили, за да може пътуващият служител да отсяда в нея, когато ги посещава на всеки шест месеца. Макар че Папуа–Нова Гвинея е страна с тропически климат, поради голямата височина тук става доста хладно. Вечер, когато запалим газената лампа, често виждам облаците — които през следобеда от долината бавно са се носели нагоре към планината — да се промъкват в къщата между дъските на пода. Необичайно чувство е да слагаш скиорско яке и дънки, за да се стоплиш, след като само преди няколко часа си се измъчвал от тропическата жега долу на брега.

В средата на 80–те години на XX век един мъж от Ленгбати изучавал Библията със Свидетелите на Йехова в Лае. След като се върнал тук, той и още няколко души направили малка постройка, където да се събират, и много се гордеели с нея. Тогава пасторът на местната лютеранска църква и неговите поддръжници изгорили напълно постройката. Подпалвачите гордо заявили, че тази област е само за лютерани. Въпреки продължаващото противопоставяне Свидетелите са построили друго място за събрания и броят им постепенно е нараснал до 50 дейни проповедници на добрата новина. А някои от онези, които преди са се противопоставяли на дейността на Свидетелите, сега пламенно участват в нея.

Тези дни Свидетелите на Йехова често посещават хората от местността, за да споделят с тях какво учи Библията. Макар че малко хора в селото са грамотни, повечето от местните Свидетели са се научили да четат, за да могат да споделят с другите библейското послание. Всяка седмица 200 души посещават събранията в тяхната Зала на Царството.

В Ленгбати няма електричество. Вечер всички се събираме около огъня, на който се приготвя храната. Заедно ядем, разговаряме и се смеем. Радостта от службата за Йехова личи от усмивките на нашите приятели, чиито лица са осветени от меката светлина на огъня. С напредването на вечерта някои изваждат от огъня по един „бомбом“ — парче горящо палмово листо, — надявайки се той да гори достатъчно дълго, за да осветява обраслите с храсти пътеки, докато тичат по тях към своите домове.

Докато вървим към къщата си, се наслаждаваме на тишината, която цари тук. Заобиколени сме от звуците на природата. Преди да се приберем, поглеждаме за последен път към ясното нощно небе и се възхищаваме колко много звезди могат да се видят от това високо място.

Една седмица минава бързо и утре самолетът ще дойде да ни вземе. Остава ни още една прохладна нощ в облаците на Ленгбати, след която ще се върнем отново на горещото и влажно крайбрежие.