Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо Бог дава на хората дара на вечния живот?

Защо Бог дава на хората дара на вечния живот?

 Въпроси на нашите читатели

Защо Бог дава на хората дара на вечния живот?

▪ Библията казва, че Бог ни дава възможността да получим „вечен живот“. (Йоан 6:40) Какво обаче го подтиква да ни предостави тази възможност? Дали просто така е справедливо?

Справедливостта включва да постъпваш с хората според онова, което е честно и правилно. Дали ние наистина заслужаваме живот? Не. В Библията се казва: „Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях.“ (Еклисиаст 7:20) Грехът води до наказание. Бог предупредил първия човек Адам, че в деня, в който съгреши, непременно ще умре. (Битие 2:17) По–късно апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Заплатата на греха е смърт.“ (Римляни 6:23) Тогава ако всички потомци на Адам заслужават смърт, защо Бог дава възможността за безкраен живот?

Вечният живот е дар. Той показва величието и силата на любовта и незаслужената милост на Бога. В Библията се казва: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога, но е дар това, че благодарение на неговата незаслужена милост са обявени за праведни посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус.“ (Римляни 3:23, 24)

Въпреки че всички заслужаваме смърт, Бог решава да даде вечен живот на онези, които го обичат. Дали това е нечестно? Библията казва: „Тогава какво да кажем? Нима Бог е несправедлив? В никакъв случай! Защото той казва на Моисей: ‘Ще окажа милост на онзи, на когото реша да окажа милост, и ще проявя състрадание към онзи, към когото реша да проявя състрадание.’ ... О, човече, кой си ти, че говориш против Бога?“ (Римляни 9:14–20)

В някои части на света един висш държавен служител или съдия може да помилва престъпник, който излежава тежка присъда. Ако престъпникът е готов да се подчинява на условията на съдията и прави промени в нагласата и поведението си, съдията или президентът може да реши да го помилва, като намали присъдата му или я отмени напълно. Такова действие е израз на незаслужена милост.

По подобен начин Йехова може да реши да не наложи на всички грешници наказанието, което заслужават. Вместо това, подтикван от любов, той може да дари с вечен живот онези, които го обичат и се придържат към стандартите му. В Библията е записано: „Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деяния 10:34, 35)

Най–голямата проява на любовта на Йехова към нас било това, че изпратил своя Син да страда и да умре за нас. Относно Баща си Исус казал: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Йехова приема еднакво всички, които го обичат и вършат волята му, независимо какъв е произходът им. Така че надеждата за вечен живот е най–вече израз на незаслужената милост и превъзходната любов на Бога.

[Текст в блока на страница 29]

Надеждата за вечен живот е най–вече израз на незаслужена милост и превъзходна любов