Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Когато се чувстваш обиден

Когато се чувстваш обиден

 Когато се чувстваш обиден

ЧЕСТО се казва, че отмъщението е сладко. Това е така, защото обикновено изпитваме гняв, когато някой ни обиди или ни навреди. Поради вроденото ни чувство за правилно и погрешно искаме несправедливостта да бъде поправена. Но как трябва да стане това?

Има различни ситуации, при които човек може да иска да си отмъсти, например ако му е била ударена плесница, ако е бил бутнат, пренебрегнат, нагрубен, нападнат, ограбен или засегнат по друг начин. Как би се чувствал, ако ти е нанесена лична обида? Изглежда много хора днес биха казали в подобна ситуация: „Ще ги накарам да си платят за стореното!“

За да си отмъстят, много ученици в САЩ от началните класове на гимназията лъжливо обвиняват в насилие учителите, които са им наложили наказание. Бренда Мичъл, председател на Съюза на учителите в Ню Орлиънс, казва: „Оказва се, че ако веднъж е бил обвинен в нещо, учителят губи доброто си име.“ Дори след като се докаже, че обвиненията са неоснователни, е възможно репутацията на учителя да не бъде възстановена.

Все повече недоволни работници отмъщават на своите работодатели, като повреждат или изтриват важни данни от компютърната мрежа на фирмата. Някои крадат поверителна информация и я продават или предоставят на други. Във вестник „Ню Йорк Таймс“ се съобщава, че освен кражбата на електронни файлове „основен метод на отмъщение на служителите си остават и добре изпитаните [дребни] кражби“. За да се избегнат отмъщенията, в много фирми служител от охраната съпровожда уволнения до работното му място, изчаква го да прибере личните си вещи и го придружава до изхода на сградата.

Най–често обаче отмъщаваме на приятелите си, на близките си и на членовете на своето семейство. Наранените чувства поради нелюбезна дума или необмислено действие не рядко предизвикват отмъщение. Дали, ако твой приятел ти говори с рязък тон, му отвръщаш с груби думи? Дали мислиш как да си отмъстиш, ако някой от твоето семейство те ядоса?  Много е лесно да постъпваме така особено когато този, който ни е обидил, ни е близък!

Неразумно е да си отмъщаваме

Често посредством отмъщението хората се опитват да облекчат емоционалната болка, която изпитват вследствие на някаква обида. Например от Библията научаваме, че когато синовете на патриарха Яков разбрали, че ханаанецът Сихем изнасилил сестра им Дина, те ‘се наскърбили и много се разгневили’. (Битие 34:1–7) Двама от синовете на Яков изготвили план, за да отмъстят на Сихем и неговия дом за злото, причинено на тяхната сестра. Посредством хитрост Симеон и Левий влезли в ханаанския град и убили всички мъже в това число и Сихем. (Битие 34:13–27)

Дали това кръвопролитие разрешило проблема? Когато научил какво направили синовете му, Яков ги укорил с думите: „Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, ... те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.“ (Битие 34:30) Вместо да разреши проблема, тяхното отмъщение имало обратен ефект. Семейството на Яков трябвало да се предпази от нападение от страна на разгневените съседни народи. Вероятно за да предотврати това, Бог наредил на Яков да напусне областта заедно със семейството си и да отиде във Ветил. (Битие 35:1, 5)

От събитията, последвали изнасилването на Дина, можем да извлечем ценна поука. Отмъщението често води до друго отмъщение и това може да продължава безкрайно. Тази мисъл е потвърждение на немската поговорка: „Отмъщението няма да остане неотмъстено.“

Порочен кръг от насилие

Да съсредоточаваме мислите и силите си върху това как да отмъстим на някого, който ни е засегнал, е навреждащо. В книгата „Прошката — как да се сдобриш с миналото си и да си в добри отношения с живота“ се казва: „Гневът те поглъща. Той поглъща времето и силите ти, докато ти се ядосваш за мъчителни минали преживявания, вътрешно обиждаш хората, които са те наранили, и търсиш начини да си отмъстиш.“ Както Библията  образно описва, „разяреността е гнилост на костите“. (Притчи 14:30)

Наистина, нима е възможно човек да бъде щастлив, ако трупа в себе си омраза и навреждащи чувства? Един писател отбелязва: „Ако си на мнение, че ‘отмъщението е сладко’, вгледай се в лицата на онези, които от години се ръководят от този принцип.“

Помисли за случващото се в много части на света, където има етническо и религиозно напрежение. Често едно убийство води до друго, а това създава единствено порочен кръг от омраза и смърт. Например, когато при терористично нападение взрив отнел живота на 18 младежи, една скърбяща жена извикала: „Трябва да им го върнем хиляда пъти повече!“ Така жестокостта се увеличава и в конфликта биват въвлечени все повече хора.

„Око за око“

Някои се позовават на Библията, за да оправдаят желанието си за отмъщение. Те питат: „Нима в Библията не се казва ‘око за око, зъб за зъб’?“ (Левит 24:20) На пръв поглед изглежда, че заповедта „око за око“ подбужда към отмъщение. В действителност обаче тя ограничавала неразумните прояви на отмъщение. Откъде знаем това?

Ако един израилтянин нападнел друг израилтянин и му извадел окото, Законът изисквал справедливо наказание. Но този, който налагал наказанието на виновника или на някого от неговото семейство, не бил пострадалият. Според Закона пострадалият трябвало да изложи въпроса пред определените за това власти, или назначените съдии, за да вземат решение в тази ситуация. Знанието, че онзи, който умишлено е навредил на някого или е извършил престъпление, може да бъде наказан по същия начин, възпирало проявите на отмъщение. Но трябва да се има предвид и още нещо.

Преди да даде цитираната по–горе заповед за отмъщението, чрез Моисей Йехова Бог казал на израилския народ: „Да не мразиш брата си в сърцето си ... Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба.“ (Левит 19:17, 18) Наистина, заповедта „око за око, зъб за зъб“ трябва да бъде разглеждана в контекста на целия договор на Закона, който, както казал Исус, се свежда до две заповеди: „Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ и „обичай ближния си както себе си“. (Матей 22:37–40) Как тогава трябва да постъпват истинските християни, когато понасят несправедливост?

Стреми се към мир

Библията описва Йехова като „Бога на мира“ и подканя неговите служители ‘да търсят мир и да се стремят към него’. (Евреи 13:20; 1 Петър 3:11) Дали е възможно да постигнем мир?

По време на земната си служба Исус бил заплюван, бит, преследван от враговете си, предаден от един от своите апостоли и дори изоставен от собствените си последователи. (Матей 26:48–50; 27:27–31) Как постъпил той? Апостол Петър писал: „Когато го ругаеха, той не отвръщаше със същото, когато страдаше, не заплашваше, но се оставяше в ръцете на онзи, който съди праведно.“ (1 Петър 2:23)

Петър обяснил: „Христос понесе страдания заради вас, като ви остави образец — да следвате отблизо неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Християните са насърчени да подражават на Исус, включително и на начина, по който понасял несправедливо отношение. Във връзка с  това самият Исус казал в Проповедта на планината: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да докажете, че сте синове на своя Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:44, 45)

Как постъпват онези, които проявяват любов, подобна на любовта на Христос, когато понасят несправедливо отношение или им се струва, че е така? В Притчи 19:11 се казва: „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление.“ Те също вземат присърце следното напътствие: „Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Римляни 12:21) Колко се различава това от отмъстителната нагласа, която преобладава в света днес! Истинската християнска любов може да ни помогне да потиснем желанието за отмъщение и така ‘да не се взираме в престъпление’, защото любовта „не е злопаметна“. (1 Коринтяни 13:5)

Дали това означава, че ако сме жертва на престъпление или се намираме в опасност, трябва просто да се примирим? В никакъв случай! Когато казал „побеждавай злото с добро“, Павел нямал предвид, че християните трябва да бъдат мъченици. Напротив, когато бъдем нападнати, несъмнено имаме право да се защитим. Ако някой ни нарани или нанесе щета върху наше имущество, може да извикаме полиция. Ако това се случи на работното ни място или в училище, може да се обърнем към съответните власти. (Римляни 13:3, 4)

Въпреки това е добре да помним, че днес не може да бъде постигната пълна справедливост. Всъщност мнозина са се стремели към нея през целия си живот, но когато очакванията им не са се оправдали, те са потънали в огорчение и гняв.

Това, което Сатана желае най–силно, е хората да са разделяни от отмъщение и омраза. (1 Йоан 3:7, 8) Затова е добре да не забравяме следните думи от Библията: „Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Римляни 12:19) Като оставим нещата в ръцете на Йехова, ще си спестим много болка, гняв и насилие. (Притчи 3:3–6)

[Текст в блока на страница 22]

„Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ и „обичай ближния си както себе си“

[Снимка на страница 23]

Любовта „не е злопаметна“ (1 Коринтяни 13:5)