Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали бедността е знак за Божието неодобрение?

Дали бедността е знак за Божието неодобрение?

 Дали бедността е знак за Божието неодобрение?

БОГ казал на израилтяните в древността: „Сред вас не би трябвало да има бедни.“ (НС) Законът, който той им дал, включвал заповеди да се грижат за бедните и дори да опрощават дълговете им. (Второзаконие 15:1–4, 7–10) Следователно сред израилтяните не трябвало да има бедни хора, понеже Йехова обещал да ги благославя. Но получаването на Божията благословия зависело от това да се подчиняват на Закона — нещо, в което израилтяните се провалили.

Това обаче не означавало непременно, че хората, които притежавали малко материални неща, нямали Божието одобрение, нито че онези, които били по–заможни, имали Божията благословия. Много от верните служители на Бога били бедни в материално отношение. Например пророк Амос бил беден овчар и сезонен работник. (Амос 1:1; 7:14) В дните на пророк Илия, когато Израил бил поразен с глад, оцеляването на Илия зависело от гостоприемството на една бедна вдовица, чиито оскъдни запаси от брашно и маслиново масло не се изчерпали благодарение на чудо. Нито Илия, нито вдовицата станали богати, просто Йехова се грижел за най–основните им нужди. (3 Царе 17:8–16)

Заради непредвидени обстоятелства хората могат бързо и неочаквано да обеднеят. Злополуки и болести могат да бъдат пречка човек да работи временно или дори постоянно. Смъртта може да остави след себе си сираци и вдовици. Но дори такива неблагоприятни обстоятелства не показват, че някой няма Божието одобрение. Разказът за Ноемин и Рут е стоплящ сърцето пример за това как Йехова се грижи любещо за нуждаещите се. Макар че на Ноемин и Рут не им останало нищо след смъртта на съпрузите им, Йехова Бог ги благословил и се погрижил нуждите им да бъдат задоволени. (Рут 1:1–6; 2:2–12; 4:13–17)

Следователно, ако човек е беден, това не е доказателство за Божието неодобрение. Онези, които служат вярно на Йехова Бог, могат да бъдат уверени в думите на цар Давид: „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.“ (Псалм 37:25)

[Снимка на страница 8]

Макар че Ноемин и Рут били бедни и нямали нищо, Бог ги благословил и любещо се погрижил за тях