СЛЕД потупване по рамото Кингсли започва да чете Библията — това е първата му задача в Теократичното училище за проповедна служба в сбора. Той внимателно произнася всяка дума, без да пропусне и сричка. Но Кингсли дори не поглежда Библията си!

Кингсли живееше в Шри Ланка и беше сляп. Освен това беше с увреден слух и се нуждаеше от инвалидна количка, за да се придвижва. Как този човек научи за Йехова и отговори на изискванията да участва в Теократичното училище? Нека ви разкажа.

Когато срещнах Кингсли, бях впечатлен от жаждата му за библейската истина. Вече няколко Свидетели бяха изучавали Библията с него и екземплярът му на книгата „Познанието, което води към вечен живот“ с брайлова азбука беше захабен. * Той прие предложението ми да възобнови изучаването си, но се сблъскахме с две трудности.

Първо, Кингсли живееше в дом за стари хора и за хора с физически увреждания. Тъй като там беше шумно и Кингсли не чуваше добре, трябваше да говоря много високо. Всъщност всички в дома чуваха ежеседмичното ни изучаване!

 Второ, Кингсли можеше да прочете и да схване само малка част от новата информация по време на всяко изучаване. За да бъде изучаването ни по–резултатно, той се подготвяше прилежно. Предварително прочиташе материала няколко пъти, отваряше стиховете в своята Библия с брайлова азбука и обмисляше отговорите на въпросите. Този метод се оказа много резултатен. По време на изучаването Кингсли седеше с кръстосани крака на едно килимче и развълнувано потропваше по пода, докато обясняваше на висок глас какво е научил. Не след дълго вече изучавахме два дни в седмицата, всеки път за около два часа!

Кингсли много искаше да присъства на събранията в Залата на Царството, но това не беше лесно. Той имаше нужда от помощ някой да го слага в инвалидната количка, да го качва в колата и да го носи от колата до Залата. Мнозина в сбора се редуваха да му помагат и за тях това беше привилегия. По време на събранията Кингсли имаше говорител до ухото си, слушаше внимателно и дори вземаше участие.

След като изучаваше известно време, Кингсли реши да участва в Теократичното училище за проповедна служба. Две седмици преди първото му четене на Библията го попитах дали се е упражнявал. Той уверено каза: „Да, братко, упражнявах се около 30 пъти.“ Поздравих го за усилията му и казах, че искам да го чуя как чете. Той отвори Библията си, сложи пръстите си върху брайловия текст и започна да чете. Забелязах обаче, че пръстите му не се движеха по страницата както обикновено. Той беше наизустил целия откъс от Библията!

Разплаках се и не можех да повярвам на очите си. Попитах Кингсли как е успял да запомни текста, след като го е прочел само 30 пъти. Той отвърна: „Не, упражнявах се по 30 пъти на ден.“ За около месец Кингсли сядал на килимчето си, четял и препрочитал текста, докато не го запомнил наизуст.

Настъпи денят на задачата му в Залата на Царството. Когато Кингсли приключи четенето, всички бурно аплодираха и мнозина се просълзиха от решимостта на новия участник в Теократичното училище. Една вестителка, която беше престанала да участва в училището, защото много се притеснява, помоли да бъде включена отново. Защо? Тя каза: „Щом Кингсли може, значи мога и аз!“

На 6 септември 2008 г., след като беше изучавал Библията три години, Кингсли символизира отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода. Той остана лоялен Свидетел до смъртта си на 13 май 2014 г. и беше сигурен, че в рая на земята ще продължи вярната си служба с пълни сили и в съвършено здраве. (Иса. 35:5, 6) (Разказано от Пол Макманъс)