Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Те се предоставиха с готовност — Тайван

Те се предоставиха с готовност — Тайван

ДОПРЕДИ пет години Чун Кюн и Джули, семейна двойка на около 35 години, служели като редовни пионери в Сидни (Австралия). Чун Кюн споделя: „Работехме почасово и водехме удобен живот. Там, където живеехме, времето беше чудесно и животът беше лесен. Радвахме се да бъдем близо до семейството и приятелите си.“ Въпреки това двамата не били напълно удовлетворени. Те знаели, че обстоятелствата им позволяват да правят повече в службата за Йехова, но се колебаели да направят нужните промени.

През 2009 г. на един конгрес те чули доклад, който докоснал сърцата им. Докладчикът се обърнал към онези, които били в състояние да разширят службата си, с думите: „Да помислим: Както шофьорът може да насочва колата си наляво или надясно само ако тя се движи, така и Исус ни помага да разширяваме службата си само ако „се движим“, тоест ако полагаме усилия за постигането на тази цел.“ * Чун Кюн и Джули се чувствали така, сякаш докладчикът говори лично на тях. На същия конгрес били интервюирани двойка мисионери, които служели в Тайван. Те говорели за радостта си от службата и подчертали, че все още има нужда от много помощници. Семейството отново почувствало, че тези думи са насочени директно към тях.

Джули разказва: „След този конгрес се молехме на Йехова да ни даде смелост да се преместим в Тайван.“ Тя добавя: „Но много се притеснявахме. Имахме чувството, че за първи път щяхме да скочим в дълбока вода.“ Един стих, който им помогнал да направят този „скок“, бил Еклисиаст 11:4, където се казва: „Който наблюдава вятъра, никога не сее и който гледа облаците, никога не жъне.“ Чун Кюн казва: „Решихме да спрем просто ‘да гледаме’, а да започнем ‘да сеем и да жънем’.“ Те  се молели усърдно, чели биографични разкази на мисионери, разменили си няколко имейла с онези, които вече се били преместили в Тайван, продали колите и мебелите си и след три месеца пристигнали в Тайван.

ПРОПОВЕДНАТА ДЕЙНОСТ НОСИ РАДОСТ

Понастоящем в Тайван служат повече от 100 братя и сестри от други страни в райони, където нуждата от вестители е голяма. Те са дошли от Австралия, Великобритания, Канада, Франция, Япония, Корея, Испания и САЩ и са на възраст между 21 и 73 години. Сред тях има и над 50 неомъжени сестри. Какво помага на тези пламенни проповедници да служат в чужда страна? Нека разберем.

Лаура

Лаура, неомъжена сестра от Канада, служи като пионерка в западен Тайван. Но допреди десет години изобщо не ѝ харесвало да проповядва. Тя обяснява: „Ходех на служба само колкото да отбия номера.“ Тогава нейни приятели в Канада я поканили да отиде с тях в Мексико, за да участват в проповедната дейност за един месец. Лаура продължава: „За първи път прекарвах повече време в службата и за моя изненада, се чувствах чудесно!“

Това приятно преживяване подбудило Лаура да обмисли да се премести в чуждоезиков сбор в Канада. Тя се включила в курс по китайски, служила в китайска група и си поставила за цел да се премести в Тайван, което успяла да направи през септември 2008 г. Лаура споделя: „Трябваше ми около година да свикна с новото място, а сега дори не си и помислям да се върна в Канада.“ Как гледа тя на проповедната служба? „Изпитвам истинска радост от нея — казва Лаура. — Няма нищо по–удовлетворяващо от това да виждам как изучаващите правят промени в живота си, докато опознават Йехова. Службата в Тайван ми дава възможност да изпитвам тази радост много пъти.“

 СПРАВЯНЕ С ЕЗИКОВАТА БАРИЕРА

Браян и Мишел

Браян и Мишел, семейна двойка от САЩ на около 35 години, се преместили в Тайван преди около осем години. В началото не се чувствали много полезни в службата. Но един опитен мисионер им казал: „Трябва да помните, че дори и само да дадете на някого трактат, това вероятно ще е първият път, когато той получава послание от Йехова. Така че участието ви в службата е от значение!“ Тези насърчителни думи много помогнали на Браян и Мишел да не се отказват. Друг брат им казал: „За да не се обезсърчавате, проверявайте напредъка си с китайския не от ден на ден, а от конгрес на конгрес.“ Те наистина напреднали и днес са много резултатни като пионери.

Какво може да те подтикне да се заемеш с нелеката задача да научиш чужд език? Например посети страната, в която би желал да служиш. Ходи на събранията, общувай с братята и сестрите и ги придружавай в проповедната служба. Браян казва: „Когато видиш колко много хора откликват на посланието за Царството и изпиташ сърдечната любов на братята и сестрите, ще бъдеш подбуден да приемеш предизвикателството да служиш в чужда страна.“

КАКВО РАБОТЯТ НЯКОИ

Кристин и Мишел

Някои от онези, които са се преместили в Тайван, се издържат в пионерската си служба, като преподават английски. Кристин и Мишел продават риба. Кристин обяснява: „Никога преди не бях правил това, но тази работа ми помага да остана в страната.“ След време той си намерил няколко редовни клиенти. Благодарение на почасовата си работа Кристин може да издържа себе си и съпругата си и така двамата имат достатъчно време за своята основна задача — да бъдат пионери, рибари на хора.

КАК ЗАПАЗВАТ РАДОСТТА СИ

Уилям и Дженифър пристигнали от САЩ в Тайван преди около седем години. Уилям споделя: „Ученето на езика, пионерската служба, грижата за сбора и финансовите въпроси понякога ме изтощават.“ Какво им помага да се справят и да не губят радостта си? Те се опитват да си поставят разумни цели. Например, тъй като нямали прекалено големи очаквания относно ученето на китайски, те не се отчайвали поради факта, че не напредвали бързо.

Уилям и Дженифър

Уилям си спомня как веднъж един пътуващ надзорник го насърчил. Той му казал, когато си поставя духовна цел, да се радва на всички стъпки, които водят до постигането ѝ, а не да мисли само за крайния резултат. Този съвет помогнал на Уилям и съпругата му да са гъвкави, да се вслушват в напътствията на местните отговорни братя и да правят промени, така че да имат успех в чуждестранната си служба. Уилям казва: „Думите му също ни помогнаха да не забравяме, че е нужно да отделяме време да се наслаждаваме на природната красота на острова.“

Подобно на Уилям и Дженифър, Меган, неомъжена пионерка от САЩ, се радва на службата си, докато полага усилия да започне да говори свободно китайски. Всеки уикенд тя проповядва заедно с група вестители в един очарователен район — пристанището Гаосюн, което е най–голямото в Тайван. Меган има възможност да споделя добрата новина от кораб на кораб и да проповядва на рибари от Бангладеш, Индия, Индонезия, Филипините, Тайланд и Вануату. „Тъй като рибарите остават само за кратко на пристанището, веднага започваме библейски изучавания с тях. За да достигна до всички, често изучавам с  четирима или петима души едновременно.“ А как се справя с китайския? Тя казва: „Иска ми се да го науча по–бързо, но помня какво ми каза веднъж един брат: ‘Давай най–доброто от себе си, а другото го остави на Йехова.’“

Меган

КАК НЯКОИ ИЗБИРАТ КЪДЕ ДА СЛУЖАТ

Преди да се премести в чужбина, Кати от Великобритания проучила къде ще е най–безопасно да служи като неомъжена сестра. Тя споделила притесненията си в молитва към Йехова и написала писма до няколко клона, за да попита какви опасности съществуват за неомъжените сестри в съответната страна. След като внимателно разгледала отговорите, които получила, стигнала до извода, че Тайван е най–подходящият избор.

През 2004 г. на 31–годишна възраст Кати се преместила в Тайван и живее възможно най–скромно. Тя разказва: „Попитах братята и сестрите откъде е най–добре да си купувам плодове и зеленчуци на ниска цена. Техните добри съвети ми помогнаха да изкарам по–дълго със спестяванията си.“ Как успява да поддържа прост живот? Кати казва: „Често се моля на Йехова да ми помага да се задоволявам с по–обикновена храна и скромни дрехи. Чувствам, че той отговаря на молитвите ми, като ми показва от какво се нуждая и ме учи да не мисля постоянно за желанията си.“ Тя добавя: „Скромният начин на живот ми харесва, защото ми помага да се съсредоточавам върху духовните неща.“

Кати

Животът на Кати е прост, но вълнуващ. Тя обяснява защо: „Мога да проповядвам в район, където много хора откликват на добрата новина. Това ми носи истинска радост!“ Когато пристигнала в Тайван, в града, в който започнала да служи като пионерка, имало два китайски сбора, а сега те са нараснали на седем. Кати казва: „Да виждам с очите си този забележителен растеж и да участвам в жетвата, превръща ежедневието ми в едно вълнуващо преживяване!“

„ТЕ СЕ НУЖДАЕХА ДОРИ И ОТ МЕНЕ!“

Какво станало с Чун Кюн и Джули, споменати в началото? Чун Кюн първоначално смятал, че тъй като не говори добре китайски, не е много полезен в сбора. Но местните братя не мислели така. Чун Кюн споделя: „Когато сборът ни беше разделен, ми бяха възложени много допълнителни отговорности като помощник–служител. Тогава наистина почувствах, че служа там, където нуждата е по–голяма. Беше чудесно — казва той с усмивка, — че те се нуждаеха дори и от мене!“ Днес той служи като старейшина. Джули добавя: „Изпитваме удовлетворение и щастие както никога досега. Дойдохме тук, за да помагаме, но смятаме, че самите ние получихме помощ чрез всички тези вълнуващи преживявания. Благодарим на Йехова, че ни позволи да служим тук!“

В много страни все още има нужда от повече работници в духовната жетва. Дали скоро ще завършиш училище и се чудиш какво ще правиш по–нататък? Дали си несемеен и желаеш да си по–полезен в организацията на Йехова? Искаш ли да оставиш на семейството си богато духовно наследство? Дали си пенсионер с ценен житейски опит, който можеш да споделяш с другите? Бъди уверен, че те очакват богати благословии, ако решиш да увеличиш службата си, като помагаш там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма.

^ абз. 3 Виж книгата „Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство“, гл. 16, абз. 5, 6.