Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Насочвайте мислите си към нещата във висините“

„Насочвайте мислите си към нещата във висините“

„Насочвайте мислите си към нещата във висините, а не към нещата на земята“ (КОЛ. 3:2)

1, 2. а) Какво показва, че през първи век сборът в Колоса бил в опасност? б) Какъв съвет помогнал на братята в Колоса да останат обединени?

ПРЕЗ първи век християнският сбор в Колоса бил в опасност. Някои в сбора причинявали разцепления, като настоявали да се спазва Моисеевият закон. Други били привърженици на аскетизма, езическо философско учение, което включвало крайно себеотричане. Отхвърляйки тези фалшиви учения, апостол Павел написал насърчително писмо, с което предупредил колосяните: „Внимавайте да не би някой да ви отвлече като плячка чрез философията и празната измама, основани на човешките обичаи, според принципите на този свят, а не според Христос.“ (Кол. 2:8)

2 Ако тези помазани християни съсредоточавали мислите си върху „принципите на този свят“, щели да отхвърлят мерките от Йехова за спасение. (Кол. 2:20–23) За да им помогне да запазят скъпоценните си взаимоотношения с Бога, Павел ги посъветвал: „Насочвайте мислите си към нещата във висините, а не към нещата на земята.“ (Кол. 3:2) Ясно е, че братята на Христос трябвало да мислят постоянно  за надеждата за нетленното наследство, ‘запазена за тях на небесата’. (Кол. 1:4, 5)

3. а) Каква надежда имат помазаните християни? б) Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

3 По подобен начин днес помазаните християни насочват мислите си към Божието небесно Царство и надеждата да бъдат „сънаследници с Христос“. (Рим. 8:14–17) Но какво да кажем за онези, които имат земна надежда? Как думите на Павел се отнасят за тях? Как „другите овце“ могат да насочват мислите си към „нещата във висините“? (Йоан 10:16) И каква полза можем да извлечем всички ние от примерите на верни мъже от древността, като Авраам и Моисей, които правели това въпреки трудностите?

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА НАСОЧВАМЕ МИСЛИТЕ СИ КЪМ „НЕЩАТА ВЪВ ВИСИНИТЕ“

4. Как „другите овце“ могат да насочват мислите си към „нещата във висините“?

4 Макар че нямат небесна надежда, „другите овце“ също могат да насочват мислите си към „нещата във висините“. Те могат да правят това, като поставят Йехова Бог и интересите на Царството на първо място в живота си. (Лука 10:25–27) За тази цел Христос ни е оставил пример, който да следваме. (1 Пет. 2:21) Подобно на християните през първи век ние се сблъскваме с фалшиви разсъждения, светски философии и материалистично мислене в системата на Сатана. (Прочети 2 Коринтяни 10:5.) В подражание на Исус е необходимо да бъдем будни и да се пазим от такива опасности за духовността ни.

5. Какъв самоанализ можем да си направим относно материалните стремежи?

5 Дали сме възприели светския възглед за материалните стремежи? Обикновено мислите и действията ни разкриват какво обичаме. Исус казал: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Мат. 6:21) За да определим към какво клони сърцето ни, е добре от време на време да си правим самоанализ. Запитай се: „Колко време отделям да мисля за финансови въпроси? Дали през по–голямата част от времето си мисля за бизнес възможности, инвестиции или как да имам по–удобен живот? Полагам ли усилия да запазя окото си съсредоточено върху духовните неща?“ (Мат. 6:22) Исус посочил, че онези, които се стремят главно към събирането на „съкровища на земята“, се излагат на голяма опасност да загубят взаимоотношенията си с Йехова. (Мат. 6:19, 20, 24)

6. Как можем да спечелим битката с плътските склонности?

6 Нашата несъвършена плът ни кара да се отдаваме на удоволствията. (Прочети Римляни 7:21–25.) Ако Божият свети дух не действа в живота ни, може да се поддадем на „делата на тъмнината“, като например „гуляи и пиянства, ... непозволени сексуални отношения и разпуснато поведение“. (Рим. 13:12, 13) За да спечелим битката с „нещата на земята“ — плътските желания, — трябва да насочваме мислите си към „нещата във висините“. Затова е необходимо да полагаме усилия. Ето защо апостол Павел казал: „Бия с юмруци тялото си и го владея като свой роб.“ (1 Кор. 9:27) Без съмнение не можем да се отпускаме, ако искаме да останем в състезанието за живота! Нека разгледаме примера на двама „угодни на Бога“ мъже от древността. (Евр. 11:6)

АВРААМ „ПОВЯРВА В ЙЕХОВА“

7, 8. а) С какви проблеми се сблъскали Авраам и Сара? б) Към какво насочвал мислите си Авраам?

7 Когато Йехова наредил на Авраам  да отиде със семейството си в ханаанската земя, той с готовност се подчинил. Тъй като Авраам проявил вяра и послушание, Йехова сключил с него следния договор: „Ще направя от тебе голям народ, ще те благословя.“ (Бит. 12:2) Години по–късно обаче Авраам и жена му Сара все още нямали деца. Дали Йехова бил забравил обещанието си? Освен това животът в Ханаан съвсем не бил лесен. Авраам и семейството му били оставили своя дом и роднини в Ур, процъфтяващ град в Месопотамия. Те пропътували над 1600 километра до Ханаан, където живеели в шатри, понасяли глад и попадали на мародери. (Бит. 12:5, 10; 13:18; 14:10–16) Въпреки всичко не изпитвали желание да се върнат към удобния си живот в Ур. (Прочети Евреи 11:8–12, 15.)

8 Вместо да се съсредоточава върху „нещата на земята“, Авраам ‘повярвал в Йехова’. (Бит. 15:6) Той насочвал мислите си към „нещата във висините“, като постоянно мислел за Божиите обещания. Авраам бил възнаграден за вярата си, когато Всевишният Бог му се явил и казал: „Погледни, моля те, към небесата и преброй звездите, ако можеш да ги преброиш.“ После добавил: „Толкова многобройно ще бъде твоето потомство.“ (Бит. 15:5) Колко насърчителни били тези думи! Всеки път, когато гледал обсипаното със звезди небе, Авраам си спомнял за обещанието на Йехова да умножи потомството му. В определеното от Бога време на Авраам му се родил син точно според обещанието. (Бит. 21:1, 2)

9. Как примерът на Авраам ни насърчава да оставаме заети в службата за Бога?

9 Подобно на Авраам и ние очакваме Бог да изпълни обещанията си. (2 Пет. 3:13) Ако не насочваме мислите си към „нещата във висините“, може да ни изглежда, че изпълнението на тези обещания се бави, и да намалим участието си в духовните дейности. Например дали в миналото си правел жертви, за да служиш като пионер или да разшириш службата си по друг начин? Ако е така, заслужаваш похвала. А какво правиш сега? Не забравяй, че Авраам постоянно мислел за „града, който има истински основи“. (Евр. 11:10) Той ‘повярвал в Йехова и заради това бил сметнат за праведен’. (Рим. 4:3)

МОИСЕЙ ВИЖДАЛ „НЕВИДИМИЯ“

10. Какъв живот имал Моисей като младеж?

10 Друг мъж, който насочвал мислите си към „нещата във висините“, бил Моисей. Като младеж той бил „научен на цялата мъдрост на египтяните“. Това не било обикновено образование. По онова време Египет бил световна сила, а и Моисей живял в дома на фараона. Нищо чудно, че с по–високото си образование Моисей станал „могъщ в думи и дела“. (Деян. 7:22) Представи си какви възможности можели да се открият пред него! Но Моисей бил съсредоточен върху нещо по–важно — да върши Божията воля.

11, 12. Кое образование високо ценял Моисей и как знаем това?

11 Когато Моисей бил малко момче, майка му Йохаведа със сигурност му говорела за Бога на евреите. Моисей високо ценял познанието за Йехова и за него то било много по–важно от каквито и да е богатства. Затова се отказал от привилегиите и възможностите, които вероятно щял да получи като част от семейството на фараона. (Прочети Евреи 11:24–27.) Духовното образование на Моисей и вярата му в Йехова го подбудили да насочва мислите си към „нещата във висините“.

 12 Моисей получил най–доброто светско образование по негово време, но дали го използвал, за да изгради кариера в Египет, да стане известен или да натрупа богатство? Съвсем не. Ако беше направил това, нямаше да го познаваме като човека, който ‘отказал да бъде наричан син на фараоновата дъщеря, като избрал да понася жестокото отношение заедно с Божия народ, вместо временно да се наслаждава на греха’. Ясно е, че Моисей използвал духовното си образование, за да подкрепя изпълнението на намерението на Йехова.

13, 14. а) Какво било нужно, за да може Моисей да изпълни задачата от Йехова? б) Какво може да е необходимо да направим подобно на Моисей?

13 Моисей обичал Йехова и неговия народ. Когато бил на 40 години, той смятал, че е готов да освободи Божия народ от робство в Египет. (Деян. 7:23–25) Но преди Йехова да му възложи тази задача, било нужно нещо друго. Моисей трябвало да развие някои качества като смирение, търпение, кротост и самоконтрол. (Пр. 15:33) Той имал нужда от обучение, което щяло да го подготви да издържи изпитанията и трудностите, които го очаквали. Няколкото десетилетия, през които бил пастир, щели да му помогнат да се научи на тези угодни на Бога качества.

14 Дали Моисей извлякъл полза от обучението, което получил като пастир? Несъмнено! Божието Слово казва, че той станал „най–кроткият измежду всички хора, живеещи на земята“. (Чис. 12:3) Развил смирение, което му помогнало да проявява търпение спрямо най–различни хора и техните проблеми. (Из. 18:26) По подобен начин и ние трябва да развиваме духовни качества, които ще ни помогнат да преживеем „голямото бедствие“ и да влезем в Божия праведен нов свят. (Откр. 7:14) Можем ли да поддържаме добри отношения с хора, които според нас са прекалено чувствителни или лесно се обиждат? Добре е да се вслушаме в съвета на апостол Петър: „Почитайте всякакви хора, проявявайте любов към цялото братство.“ (1 Пет. 2:17)

ДА НАСОЧВАМЕ МИСЛИТЕ СИ КЪМ „НЕЩАТА ВЪВ ВИСИНИТЕ“

15, 16. а) Защо е важно да насочваме мислите си към правилните неща? б) Защо доброто поведение на християните е от значение?

15 Ние живеем в „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1) Затова, за да останем духовно будни, трябва да насочваме мислите си към правилните неща. (1 Сол. 5:6–9) Нека разгледаме как можем да правим това в три области от живота.

16 Нашето поведение: Апостол Петър разбирал колко важно е доброто поведение. Той казал: „Имайте добро поведение сред народите, така че ... като видят добрите ви дела, да прославят Бога.“ (1 Пет. 2:12) Независимо дали сме вкъщи, на работа, на училище, забавляваме се, или сме на служба, ние полагаме усилия да прославяме Йехова чрез доброто си поведение. Вярно е, че тъй като сме несъвършени, всички правим грешки. (Рим. 3:23) Но ‘воювайки в добрата битка на вярата’, можем да се преборим с несъвършената си плът. (1 Тим. 6:12)

17. Как можем да подражаваме на мисленето на Христос Исус? (Виж илюстрацията в началото.)

17 Нашето мислене: Има тясна връзка между доброто поведение и правилния начин на мислене. Апостол Павел казал: „Мислете по същия начин, по който мислеше Христос Исус.“ (Флп. 2:5) Как мислел Исус? Той бил смирен и смирението го подбуждало да бъде  самопожертвувателен в службата. Исус съсредоточавал мислите си главно върху проповядването на добрата новина за Божието Царство. (Мар. 1:38; 13:10) За него Божието Слово било основният авторитет. (Йоан 7:16; 8:28) Освен това старателно изследвал Писанието, за да може да го цитира, защитава и обяснява. Ако сме смирени и пламенни в службата и личното си изучаване на Библията, ще подражаваме в по–голяма степен на мисленето на Исус.

Исус съсредоточавал мислите си главно върху проповядването на добрата новина за Божието Царство (Виж 17 абзац)

18. По какъв важен начин можем да подкрепяме работата, която ни е възложена от Йехова?

18 Усилията ни в службата: Волята на Йехова е „пред името на Исус да преклонят коляно всички, които са на небесата, всички, които са на земята“. (Флп. 2:9–11) Дори на своята извисена позиция Исус смирено ще се подчини на волята на Баща си. Ние трябва да постъпваме по същия начин. (1 Кор. 15:28) Необходимо е да подкрепяме всеотдайно работата, която ни е възложена — „да правим ученици сред всички народи“. (Мат. 28:19) Също така искаме да „вършим каквото е добро спрямо всички“ — нашите ближни и събратята ни. (Гал. 6:10)

19. На какво трябва да сме решени?

19 Колко сме благодарни на Йехова, че ни напомня да насочваме мислите си към „нещата във висините“! За тази цел трябва „с издръжливост да бягаме в състезанието, което ни е определено“. (Евр. 12:1) Нека всички ние изпълняваме службата си „с цялата си душа като за Йехова“ и нашият небесен Баща ще ни възнагради за усилията. (Кол. 3:23, 24)