Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

 БИОГРАФИЧЕН РАЗКАЗ

Важните събития от живота ми в служба за Йехова

Важните събития от живота ми в служба за Йехова

През 1947 г. католически свещеници в Санта Ана (Салвадор) се опитаха да причинят проблеми на Свидетелите. Докато братята провеждаха седмичното си Изучаване на „Стражева кула“, няколко момчета хвърляха големи камъни през отворената врата на мисионерския дом. След това се зададе тълпа, ръководена от свещеници. Някои носеха горящи факли, а други — идоли. Два часа замеряха сградата с камъни и скандираха: „Да живее Дева Мария!“ и „Смърт за Йехова!“ По този начин те искаха да сплашат мисионерите и да ги прогонят от града. Знам за това, защото бях сред мисионерите и присъствах на събранието преди 67 години. *

ДВЕ години по–рано заедно с Евелин Трейбърт, моята партньорка в мисионерската служба, завършихме четвъртия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“, което тогава беше близо до Итака (Ню Йорк). Бяхме назначени в Санта Ана. Но преди да продължа с краткия си разказ за моята почти 29–годишна мисионерска служба, нека ви обясня защо взех такова решение.

ДУХОВНОТО МИ НАСЛЕДСТВО

Родена съм през 1923 г. в Спокан (Вашингтон, САЩ). Родителите ми Джон и Ева Олсън бяха лутерани, но не приемаха учението за огнения ад, тъй като то противоречеше на убеждението им, че Бог е любов. (1 Йоан 4:8) Баща ми работеше в пекарна и една нощ негов колега го уверил, че според Библията адът не е място за мъчения. Скоро родителите ми започнаха да изучават Библията със Свидетелите на Йехова и разбраха какво в действителност учи тя относно живота след смъртта.

Бях само на 9 години, но помня колко ентусиазирано майка ми и баща ми говореха за новооткритите библейски истини. Те бяха още по–развълнувани, когато научиха името на истинския Бог, Йехова, и се освободиха от объркващата доктрина за Троицата. Попивах  като гъба чудесните библейски учения и намерих ‘истината, която освобождава’. (Йоан 8:32) Затова изучаването на Библията никога не ми изглеждаше скучно, а се радвах да изследвам Божието Слово. Въпреки че бях срамежлива, придружавах родителите си в проповедната дейност. Те се покръстиха през 1934 г. През 1939 г., когато бях на 16, се покръстих и аз.

С майка ми и баща ми на конгреса в Сейнт Луис през 1941 г.

През лятото на 1940 г. родителите ми продадоха дома си и тримата започнахме пионерска служба в Кор Дълейн (Айдахо). Живеехме в апартамент под наем, който се намираше над автомобилен сервиз. В дома ни се провеждаха събрания. По това време само няколко сбора имаха Зала на Царството и повечето се събираха в частни домове или наети помещения.

През 1941 г. заедно с родителите си присъствах на конгреса в Сейнт Луис (Мисури). Неделята беше „Денят на децата“ и всички на възраст между 5 и 18 години трябваше да седнат на местата точно пред сцената. В кулминацията на своя доклад брат Джоузеф Ръдърфорд се обърна към нас младите: „Всички вие ... деца, ... които сте се съгласили да се подчинявате на Бога и на неговия Цар, моля, станете!“ Ние се изправихме. Тогава той възкликна: „Ето, повече от 15 000 нови свидетели за Царството!“ В този момент окончателно реших да посветя живота си на пионерската служба.

НАЗНАЧЕНИЯТА НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

Няколко месеца след конгреса в Сейнт Луис семейството ми се премести в южна Калифорния. Там в град Окснард получихме задачата да основем сбор. Живеехме в малка каравана само с едно легло. Всяка вечер масата ни за хранене се превръщаше в мое „легло“, което беше доста по–различно от преди, когато имах собствена стая!

Точно преди да пристигнем в Калифорния, на 7 декември 1941 г. Япония атакува Пърл Харбър в Хаваите. На следващия ден САЩ се включи във Втората световна война. Властите наложиха военно затъмнение и трябваше да изключим цялото осветление през нощта. Японските подводници обикаляха калифорнийското крайбрежие и пълната тъмнина щеше да им пречи да обстрелват сушата.

След няколко месеца през септември 1942 г. посетихме конгреса „Теокрацията на новия свят“ в Кливланд (Охайо). Там слушахме доклада на брат Нейтън Нор, озаглавен „Мирът — може ли да бъде траен?“. Той разгледа 17 глава на Откровение, в която се говори за „дивия звяр“, който „беше и го няма, но скоро ще излезе от бездната“. (Откр. 17:8, 11) Брат Нор обясни, че „дивият звяр“ е Обществото на народите, което прекъсна дейността си през 1939 г. Библейските пророчества показваха, че тази организация щеше да бъде заменена от друга, което щеше да доведе до период на относителен мир. През 1945 г. Втората световна война свърши и „звярът“ наистина се появи отново като Организацията на обединените нации. Свидетелите на Йехова разшириха проповедната дейност по целия свят и оттогава се наблюдава забележителен растеж!

Дипломата ми от Гилеад

Това пророчество ми помогна да разбера, че има още много работа. Когато беше съобщено, че училището Гилеад ще започне следващата година, в мене се породи желание да стана мисионерка. През 1943 г. бях назначена  като пионерка в Портланд (Орегон). По онова време използвахме грамофон, за да пускаме проповеди на домакините пред къщите им, и след това им предлагахме библейска литература относно Божието Царство. През цялата година продължавах да мисля за мисионерската служба.

През 1944 г. имах щастието да бъда поканена в Гилеад с моята скъпа приятелка Евелин Трейбърт. В продължение на пет месеца преподавателите ни учеха как да изпитваме радост от изучаването на Библията. Тяхното смирение ни направи силно впечатление. Понякога, когато се хранехме, тези братя бяха сервитьори. Завършихме училището на 22 януари 1945 г.

МИСИОНЕРСКОТО МИ НАЗНАЧЕНИЕ

През юни 1946 г. двете с Евелин заедно с Лио и Естер Мъхан пристигнахме на назначението си в Салвадор. Нивите там бяха „узрели за жетва“. (Йоан 4:35) Случката, описана в началото, разкрива колко разярени бяха свещениците. Само седмица по–рано бяхме провели първия окръжен конгрес в Санта Ана. Пламенно разпространихме покани за публичния доклад и много се зарадвахме, когато почти 500 души го посетиха. Вместо да се изплашим, бяхме още по–решени да останем в града и да помогнем на хората с честни сърца. Въпреки че свещениците бяха предупредили хората да не четат Библията, а и повечето не можеха да си я позволят, мнозина бяха гладни за истината. Те бяха признателни, че учим испански, за да можем да им помогнем да опознаят истинския Бог, Йехова, и да разберат за неговото чудесно обещание да възстанови рая на земята.

Петима от нашия клас в Гилеад бяхме изпратени в Салвадор. Отляво надясно: Евелин Трейбърт, Мили Брейжър, Естер Мъхан, аз и Лио Мъхан

Роса Асенсио беше една от първите ми изучаващи. След като започна да изучава Библията, тя се раздели с мъжа, с когото живееше. Тогава и той започна да изучава. Те се ожениха, покръстиха се и станаха пламенни Свидетели на Йехова. Роса беше първата местна пионерка в Санта Ана. *

Тя имаше малък хранителен магазин. Когато отиваше на служба, го затваряше, уверена, че Йехова ще се погрижи за нуждите ѝ. След няколко часа отваряше отново магазина и клиентите се редяха на опашка. Роса изпита лично истинността на думите от Матей 6:33 и остана вярна до смъртта си.

Веднъж местният свещеник отиде при собственика на жилището, в което живеехме под наем шестима мисионери, и го предупреди, че ако не ни изгони, той и съпругата му ще бъдат отлъчени от църквата. Хазяинът, известен бизнесмен, вече беше отвратен от поведението на свещениците и не се поддаде на натиска. Той дори каза на свещеника, че няма нищо против да бъде отстранен от църквата. Хазяинът ни увери, че може да останем колкото пожелаем.

 ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН СТАВА СВИДЕТЕЛ

Клонът, построен през 1955 г.

В столицата Сан Салвадор друга мисионерка изучаваше Библията с жената на един инженер на име Балтасар Перла. Този добър мъж беше изгубил вярата си в Бога поради лицемерието на религиозните водачи. Когато дойде времето да се строи клон, Балтасар, макар че още не беше станал Свидетел, предложи да направи чертежите и да помогне за строежа безплатно.

Общуването със Свидетелите на Йехова по време на строежа убеди Балтасар, че е намерил истинската религия. Той се покръсти на 22 юли 1955 г., а жена му Паулина малко по–късно. И двете им деца служат вярно на Йехова. Синът им Балтасар–младши от 49 години служи в бруклинския Бетел, където подкрепя разрастващата се световна проповедна дейност, и сега е член на Комитета на клона в САЩ. *

Когато започнахме да провеждаме конгреси в Сан Салвадор, брат Перла ни помогна да наемем голям спортен салон. Първоначално използвахме само част от местата, но с благословията на Йехова година след година идваха все повече хора, докато накрая вече нямаше достатъчно места. На тези радостни събития можех да се срещна с хората, с които бях изучавала Библията. Представете си как се почувствах, когато ме запознаха с моите „внуци“ — новопокръстените, с които те бяха изучавали!

Брат Франц говори пред мисионерите на конгрес

На един конгрес при мене дойде един брат и ми каза, че иска да ми се извини. Не го познах и доста се изненадах. Той каза: „Аз бях едно от момчетата, които те замерваха с камъни в Санта Ана.“ Сега и той служеше на Йехова! Сърцето ми преливаше от радост. Този разговор ме увери още повече, че целодневната служба е най–удовлетворяващият начин на живот.

Първият окръжен конгрес, на който присъствахме в Салвадор

РЕШЕНИЯ, НОСЕЩИ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ

Почти 29 години бях мисионерка в Салвадор, първо в град Санта Ана, после в Сонсонате, Санта Текла и накрая в Сан Салвадор. През 1975 г. след много молитви реших да напусна  мисионерското си назначение и да се върна в Спокан. Възрастните ми родители, които служеха вярно на Йехова, се нуждаеха от помощта ми.

След смъртта на баща ми през 1979 г. се грижех за майка си, която все повече губеше сили и не можеше да се справя сама. Тя живя още осем години и почина на 94–годишна възраст. През този труден период се изтощих физически и емоционално. Вследствие на стреса се разболях от херпес зостер, което беше много болезнено. Но благодарение на молитвата и любещата подкрепа на Йехова успях да издържа на това изпитание. Сякаш Йехова ми казваше: ‘Дори когато косата ти побелее, ще те нося, ще те подкрепям и ще те избавям.’ (Иса. 46:4)

През 1990 г. се преместих в Омак (Вашингтон). Там отново се чувствах полезна в испанския район и някои от изучаващите ми се покръстиха. Тъй като не можех да се грижа повече за къщата си в Омак, през ноември 2007 г. се преместих в апартамент в съседния град Шълан. Оттогава испанският сбор тук се грижи добре за мене, за което съм много благодарна. Тъй като съм единствената възрастна Свидетелка в сбора, братята и сестрите любещо ме приемат като своя „баба“.

Макар че реших да не се омъжвам и да нямам семейство, за да мога да служа по–пълно на Йехова „без отвличане на вниманието“, имам много духовни деца. (1 Кор. 7:34, 35) Разбрах, че в този живот не мога да имам всичко. Затова поставих на първо място по–важните неща — обещанието ми да служа всеотдайно на Йехова. В новия свят ще имам много време да правя всичко, което обичам. Любимият ми стих е Псалм 145:16, който ни уверява, че Йехова ще ‘удовлетвори желанието на всичко живо’.

Пионерската служба поддържа младежкия ми дух

Сега съм на 91 години и се радвам на сравнително добро здраве, което ми дава възможност да продължавам с пионерската служба. Тя поддържа младежкия ми дух и придава смисъл на живота ми. Когато за първи път пристигнах в Салвадор, проповедната дейност беше едва в началото. Въпреки яростното противопоставяне на Сатана днес в страната има над 39 000 вестители. Това наистина укрепва вярата ми. Няма съмнение, че Йехова благославя със светия си дух усилията на своя народ!

^ абз. 4 Виж „Годишник на Свидетелите на Йехова за 1981 г.“ (англ.), стр. 45, 46.

^ абз. 19 „Годишник за 1981 г.“ (англ.), стр. 41, 42.

^ абз. 24 „Годишник за 1981 г.“ (англ.), стр. 66, 67, 74, 75.