Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да се справиш със загубата на партньора си

Как да се справиш със загубата на партньора си

БИБЛИЯТА казва ясно, че съпругът трябва да „обича жена си както себе си“, а съпругата „да изпитва дълбоко уважение към мъжа си“. И двамата трябва да изпълняват ролята си като „една плът“. (Еф. 5:33; Бит. 2:23, 24) С времето брачните партньори стават все по–близки и любовта им расте. Взаимоотношенията им може да се сравнят с корените на две дървета, които растат едно до друго. Чувствата на щастливите съпрузи стават все по–дълбоки и се преплитат.

Какво става обаче, ако съпругът или съпругата умре? Тогава тази връзка, която е била неразрушима, се разкъсва. Живият партньор често се бори със смесица от чувства като мъка, самота и може би дори гняв или вина. Даниела *, която 58 години се радвала на семеен живот, познавала мнозина, които били загубили партньора си. Но след като съпругът ѝ умрял, тя казала: „Никога не съм си представяла какво изпитва човек в такъв момент. Няма начин да го разбереш, докато не го преживееш сам.“

БОЛКА, КОЯТО СЯКАШ НЯМА КРАЙ

Някои учени смятат, че няма по–силен стрес от смъртта на брачния партньор. Много опечалени хора са съгласни с това. Съпругът на Мили умрял преди много години. Описвайки живота си като вдовица, тя казала: „Чувствам се като инвалид.“ Мили имала предвид  емоционалното си състояние, породено от загубата на съпруга ѝ след 25 години брак.

Преди Сюзън смятала, че било прекалено вдовиците да скърбят за загубата на партньора си години наред. Тогава починал нейният съпруг, с когото били женени от 38 години. Макар че вече са изминали повече от 20 години, тя казва: „Мисля за него всеки ден.“ От очите ѝ често потичат сълзи, защото той ѝ липсва толкова много.

Библията потвърждава, че болката от загубата на брачния партньор е жестока и продължителна. Когато Сара умряла, нейният съпруг Авраам ‘влязъл в шатъра да оплаква Сара и да жалее за нея’. (Бит. 23:1, 2) Макар че вярвал във възкресението, Авраам изпитвал силна мъка поради загубата на скъпата си съпруга. (Евр. 11:17–19) След смъртта на Рахил, която много обичал, Яков не можел да я забрави. Той с нежност говорел за нея на синовете си. (Бит. 44:27; 48:7)

Какво научаваме от тези библейски примери? Хората, които са загубили партньора си, може да скърбят години наред. Не бива да гледаме на сълзите и тъгата им като на слабост, а като на естествена реакция. Те навярно ще се нуждаят от съчувствието и подкрепата ни дълго време.

ЖИВЕЙ ДЕН ЗА ДЕН

Когато някой загуби партньора си, животът му не става отново такъв, какъвто е бил, преди да се ожени. След години семеен живот съпругът обикновено знае как да утеши съпругата си и да я насърчи, когато е тъжна или притеснена. Ако той почине, нейният източник на любов и утеха вече го няма. По подобен начин съпругата се научава как да кара съпруга си да се чувства уверен и щастлив. Нежният ѝ допир и успокояващите ѝ думи, както и вниманието, което отделя за нуждите и интересите му, не могат с нищо да се заменят. Ако тя умре, той чувства празнота. Затова хората, чийто партньор е починал, гледат към бъдещето с несигурност и страх. Кой библейски принцип може да им помогне да намерят спокойствие и мир?

Бог може да ти помага всеки ден да се справяш със загубата

„Изобщо не се безпокойте за утрешния ден, защото утрешният ден ще донесе свое безпокойство. Достатъчно за всеки ден е собственото му зло.“ (Мат. 6:34) Тези напътствия на Исус се отнасят основно за материалните ни нужди, но помагат на мнозина да се справят със силната болка от загубата на брачния партньор. Няколко месеца след смъртта на съпругата си Чарлс писал: „Моник все още много ми липсва и понякога сякаш положението става по–зле. Осъзнавам обаче, че това е нормално и че с времето болката ще намалее.“

Чарлс трябвало да остави да мине време. Как успял да издържи? Той казал: „С помощта на Йехова живеех ден за ден.“ Чарлс не бил превъзмогнат от мъката. Болката му не изчезнала за един ден, но и не бил погълнат от нея. Ако партньорът ти е починал, опитай се да се справяш със загубата ден за ден. Не знаеш какво добро или какво насърчение може да донесе новият ден.

 Смъртта не е била част от първоначалното намерение на Йехова. Всъщност тя е част от „делата на Дявола“. (1 Йоан 3:8; Рим. 6:23) Сатана използва смъртта и страха от нея, за да държи мнозина в робство без надежда. (Евр. 2:14, 15) Той се радва, когато някой загуби надеждата да има истинско щастие и удовлетворение, дори в Божия нов свят. Тъгата, която изпитва опечаленият партньор поради загубата на съпруга или съпругата си, е резултат от греха на Адам и коварствата на Сатана. (Рим. 5:12) Йехова напълно ще поправи вредата, нанесена от Дявола, като победи жестокото му оръжие, смъртта. Сред онези, които биват освободени от страха, използван от Сатана, са мнозина, загубили брачния си партньор, какъвто може да е твоят случай.

За онези, които ще бъдат възкресени на земята, очевидно ще има много промени в отношенията им с другите. Помисли за родителите, бабите и дядовците и другите прародители, които ще бъдат върнати към живот и ще напреднат към съвършенство заедно с децата и внуците си. Последствията от старостта ще бъдат премахнати. Възможно е младите да трябва да се научат да гледат на предшествениците си по различен начин от днес. Подобни промени ще помогнат за подобряването на човечеството.

Може би си задаваме много въпроси относно възкресението, като например какво ще стане с онези, които са загубили двама или повече партньори. Садукеите задали въпрос относно една жена, чийто съпруг умрял, след  това умрял и вторият ѝ съпруг и същото се случило с останалите. (Лука 20:27–33) Какви ще бъдат взаимоотношенията между тях при възкресението? Не знаем отговора и няма смисъл да правим предположения или да се притесняваме за неща, които не са известни. Сега трябва да се уповаваме на Йехова. Едно е сигурно — каквото и да направи Йехова в бъдеще, ще бъде добро и си заслужава да го очакваме, а не да се страхуваме.

НАДЕЖДАТА ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Е ИЗТОЧНИК НА УТЕХА

Едно от най–ясните учения на Божието Слово е, че умрелите ни близки ще бъдат върнати към живот. Библейските разкази за възкресения в миналото гарантират, че „всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа [на Исус] и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) Хората, които ще бъдат живи тогава, ще се радват да посрещнат всички, освободени от хватката на смъртта. И не можем дори да си представим щастието, което ще изпитат възкресените.

Щом мъртвите бъдат върнати към живот, на земята ще цари радост както никога преди. Милиони умрели ще бъдат отново сред живите. (Мар. 5:39–42; Откр. 20:13) Размисълът върху това бъдещо чудо трябва да утешава всички, които са загубили близки в смъртта.

Дали някой ще има причина да бъде тъжен, щом настъпи възкресението? Отговорът на Библията е „не“. Според Исаия 25:8 Йехова „ще погълне смъртта завинаги“. Това ще означава пълно премахване на мъчителните последствия от смъртта, тъй като в пророчеството се казва още: „Върховният господар Йехова ще избърше сълзите от всички лица.“ Ако днес изпитваш мъка, защото партньорът ти е починал, възкресението несъмнено ще бъде източник на огромна радост за тебе.

Ние не разбираме напълно какво ще направи Бог в новия свят. Йехова казва: „Както небесата са по–високо от земята, така моите пътища са по–високи от вашите пътища и моите мисли — от вашите мисли.“ (Иса. 55:9) Обещанието на Исус за бъдещото възкресение ни дава възможност да се уповаваме на Йехова  подобно на Авраам. Днес за всички християни е важно да вършат онова, което Йехова изисква, за да бъдат „сметнати за достойни да получат живот в идващата система“ заедно с възкресените. (Лука 20:35)

ПРИЧИНА ЗА НАДЕЖДА

Вместо да се тревожиш, укрепвай надеждата си. От човешка гледна точка бъдещето е мрачно. Но Йехова ни дава надежда за нещо по–добро. Не знаем как точно Йехова ще удовлетвори всичките ни нужди и желания, но не бива да се съмняваме, че ще направи това. Апостол Павел писал: „Надежда, която се вижда, не е надежда. Понеже защо ще се надява някой за онова, което вижда? Но когато се надяваме за онова, което не виждаме, продължаваме да го чакаме с издръжливост.“ (Рим. 8:24, 25) Здравата надежда в Божиите обещания ще ти помага да издържаш. Ако издържиш до края, ще се радваш на чудесно бъдеще и ще получиш от Йехова „каквото желае сърцето ти“. Той ще ‘удовлетвори желанието на всичко живо’. (Пс. 37:4; 145:16; Лука 21:19)

Довери се на обещанието на Йехова за бъдеще, изпълнено с радост

Когато наближило времето Исус да умре, апостолите му били смутени. Исус ги утешил с думите: „Не позволявайте сърцата ви да се тревожат. Вярвайте в Бога, вярвайте и в мене.“ После им казал: „Няма да ви оставя сами. Ще дойда при вас.“ (Йоан 14:1–4, 18, 27) През вековете думите му щели да вдъхват надежда на помазаните му последователи и да им помагат да издържат. Онези, които копнеят да видят близките си при възкресението, също имат основания за надежда. Йехова и Синът му няма да ги оставят. Можеш да бъдеш сигурен в това!

^ абз. 3 Имената са променени.