Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Те се предоставиха с готовност — Филипините

Те се предоставиха с готовност — Филипините

ПРЕДИ около 10 години Грегорио и Марилу, на трийсет и няколко години, били пионери в Манила и същевременно работели на пълен работен ден. Не им било лесно, но се справяли. Тогава Марилу била повишена и назначена като мениджър в банката, в която работела. „Благодарение на хубавата си работа имахме доста удобен живот“ — казва тя. Всъщност те били толкова добре финансово, че решили да построят къщата, за която мечтаели, в много добър район на около 20 км източно от Манила. Подписали договор със строителна фирма и се задължили да плащат на месечни вноски в продължение на 10 години.

„ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ОГРАБВАМ ЙЕХОВА“

Марилу споделя: „Новата ми работа отнемаше толкова много от времето и силите ми, че желанието ми за духовните дейности намаля. Имах чувството, че ограбвам Йехова. Вече не можех да му давам времето, което бях обещала да отделям за неговата служба.“ Недоволни от това положение, Грегорио и Марилу седнали да поговорят за посоката, в която се развива животът им. Грегорио обяснява: „Искахме  да променим нещо, но не знаехме какво да направим. Обсъдихме как бихме могли да участваме повече в службата особено след като нямаме деца. Молихме се на Йехова за ръководство.“

По това време те чули няколко доклада за службата на места, където има нужда от повече вестители на Царството. Грегорио казва: „Сякаш тези доклади бяха отговорът на Йехова на нашите молитви.“ Двамата се молили за повече вяра, за да имат смелостта да вземат правилните решения. Голяма пречка бил строежът на новата им къща, която изплащали вече три години. Какво можели да направят? Марилу обяснява: „Ако прекратяхме договора, щяхме да загубим всичко, което бяхме платили до момента, а това беше значителна сума. Но трябваше да решим кое е по–важно за нас — волята на Йехова или личните ни желания.“ Мислейки за апостол Павел, който „се отказал от всичко“, те прекратили договора за къщата, напуснали работа, продали повечето си притежания и се преместили в отдалечено село на остров Палаван, на около 480 км южно от Манила. (Флп. 3:8)

ТЕ „НАУЧИЛИ ТАЙНАТА“

Преди да се преместят, Грегорио и Марилу се опитали да се подготвят за прост начин на живот, но не си давали сметка колко примитивни ще бъдат условията, докато не пристигнали на острова. „Беше истински шок — споделя Марилу. — Нямаше електричество, нито елементарни удобства. Вместо просто да включим оризоварката, трябваше да цепим дърва и да готвим на огън. Липсваха ми моловете, ресторантите и другите неща от големия град.“ Въпреки трудностите двамата постоянно си напомняли защо са се преместили и не след дълго свикнали. Марилу казва: „Сега ми харесва да наблюдавам красивата природа, включително ярките звезди нощем. Но най–хубавото от всичко е да виждаме щастливите лица на хората, когато им проповядваме. Благодарение на службата си тук ‘научихме тайната’ как да бъдем доволни.“ (Флп. 4:12)

„Нищо не може да се сравни с радостта да виждаш духовния растеж! Сега повече от всякога чувстваме, че животът ни има смисъл.“ (Грегорио и Марилу)

Грегорио разказва: „Когато дойдохме, имаше само четирима Свидетели на Йехова. Бяха много щастливи, когато започнах да изнасям публичен доклад всяка седмица и да акомпанирам на китара, докато пеем песните на Царството.“ За една година малката им група станала процъфтяващ сбор от 24 вестители. Грегорио споделя: „Много сме трогнати от любовта, която сборът проявява към нас.“ Днес, като мислят за шестте години в този отдалечен район, те казват: „Нищо не може да се сравни с радостта да виждаш духовния растеж! Сега  повече от всякога чувстваме, че животът ни има смисъл.“

„ОПИТАХ И ВИДЯХ, ЧЕ ЙЕХОВА Е ДОБЪР!“

Във Филипините почти 3000 братя и сестри са се преместили в райони, където има нужда от повече вестители на Царството. Около 500 от тях са неомъжени сестри като Карън, която е на около 25 години.

Карън

Тя израснала в град Багао (провинция Кагаян). Още като ученичка често мислела как да увеличи службата си. Карън казва: „Понеже знаех, че остава малко време и че всякакви хора трябва да чуят посланието за Царството, исках да служа там, където има по–голяма нужда от проповедници.“ Някои от семейството ѝ настоявали да получи по–високо образование, вместо да се премести на отдалечено място, за да проповядва. Но Карън се молила на Йехова за ръководство. Освен това говорила с вестители, които участват в този вид служба. Така на 18 години тя се преместила в отдалечен район на около 65 км от нейния град.

Малкият сбор, в който отишла, се грижи за планинска област по тихоокеанското крайбрежие. Карън си спомня: „Само за да стигнем до новия сбор, вървяхме три дни в планината и над трийсет пъти прекосявахме реки.“ Тя добавя: „За да стигна до някои изучаващи, ходя шест часа, нощувам в дома на изучаващия и на другия ден отново ходя шест часа до вкъщи.“ Струват ли си всички тези усилия? Карън казва с усмивка: „Понякога краката ме болят, но съм водила по осемнайсет изучавания. Опитах и видях, че Йехова е добър!“ (Пс. 34:8)

„НАУЧИХ СЕ ДА РАЗЧИТАМ НА ЙЕХОВА“

Суки

Какво подбудило 40–годишната Суки от САЩ, която също е неомъжена, да се премести във Филипините? През 2011 г. тя присъствала на окръжен конгрес, на който слушала интервю с една семейна двойка. Братът и сестрата разказали как продали повечето от притежанията си и се преместили в Мексико, за да помагат в проповедната дейност. „Това интервю — казва Суки — ме накара да се замисля за цели, които преди не си бях поставяла.“ Суки е от индийски произход и като чула, че има нужда от помощ в пенджабския район във Филипините, решила да се премести там. Срещнала ли трудности?

„Да реша кои неща да задържа и кои да продам, беше по–трудно, отколкото очаквах — разказва тя. — След като тринайсет години бях живяла комфортно в собствен апартамент, отидох да живея с роднините си и целият ми багаж стоеше в кашони. Не беше лесно, но пък така се подготвих за по–прост живот.“ С какви  предизвикателства се сблъскала Суки, след като се преместила във Филипините? „Фобията ми от гадни пълзящи буболечки и носталгията бяха най–големите ми предизвикателства. Научих се да разчитам на Йехова много повече от преди.“ Заслужавало ли си? Суки се усмихва и казва: „Йехова ни подканя ‘Изпитайте ме дали няма да излея върху вас благословия’. Разбирам колко са верни тези думи, когато някоя заинтересувана попита: ‘Кога ще дойдете отново? Имам още много въпроси.’ Изпитвам голяма радост и удовлетворение, че мога да помагам на хората, които са жадни за истината!“ (Мал. 3:10) Тя добавя: „Всъщност най–трудното беше да реша да се преместя. След това беше просто невероятно да гледам как Йехова нарежда нещата за мене.“

„ПРЕОДОЛЯХ СТРАХА СИ“

Симе, който днес е почти 40–годишен семеен брат, напуснал Филипините, за да започне доходна работа в югозападна Азия. Там бил насърчен от окръжния надзорник и от доклад на брат от Ръководното тяло да поставя Йехова на първо място в живота си. „Но само при мисълта да напусна работа, се ужасявах“ — казва Симе. Въпреки това той се отказал от работата си и се върнал във Филипините. Днес двамата с жена му Хайди служат в южната част на страната в провинция Южно Давао, където има нужда от вестители, които да покрият огромния район. Симе споделя: „Много се радвам, че преодолях страха си да загубя работата си и че поставих Йехова на първо място. Нищо не носи по–голямо удовлетворение в живота от това да даваш на Йехова най–доброто, което имаш!“

Симе и Хайди

„НОСИ НИ НЕВЕРОЯТНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ!“

Когато Рамило и Жулиет, семейство пионери на около 30 години, научили, че един сбор на 30 км от дома им се нуждае от помощ, решили да го подкрепят. Затова всяка седмица, и в дъжд, и в пек, двамата пътуват по няколко пъти с мотоциклета си, за да посещават събранията и да участват в проповедната служба. Макар че не е лесно да се придвижват по неравни пътища и да минават по висящи мостове, те са щастливи, че са разширили службата си. Рамило казва: „С жена ми водим общо единайсет изучавания! Службата на място, където нуждата е по–голяма, изисква жертви, но ни носи невероятно удовлетворение!“ (1 Кор. 15:58)

Жулиет и Рамило

Искаш ли да научиш повече за службата там, където има нужда от повече вестители на Царството, било то в твоята страна, или в чужбина? Говори с окръжния надзорник или прочети статията „Ела в Македония!“ в „Нашата служба на Царството“ от август 2011 г.