Службата за Йехова ми носи удовлетворение

Разказано от Фред Ръск

Още когато бях млад, разбрах колко е вярно изказването на Давид, записано в Псалм 27:10: „Дори ако баща ми и майка ми ме изоставят, Йехова ще ме приеме.“ Нека ви разкажа как се изпълниха тези думи в моя живот.

ИЗРАСНАХ в плантацията за памук на дядо си в щата Джорджия по време на Голямата депресия през 30–те години на XX век. Баща ми, който беше съкрушен от смъртта на майка ми и новородения ми брат, ме остави при овдовелия ми дядо и се премести в далечен град, където си намери работа. След време няколко пъти се опита да ме вземе при себе си, но без успех.

Лелите ми се грижеха за домакинството. Макар че дядо ми не беше религиозен, те бяха ревностни южни баптистки и ме заплашваха да ме набият, ако не ходя на църква всяка неделя. Ето защо още от детинство не се интересувах от религия. От друга страна, обичах да ходя на училище и да спортувам.

Посещение, което променя живота ми

Един ден през 1941 г., когато бях на 15 години, в дома ни дойде възрастен мъж заедно със съпругата си. Казаха ми, че това е чичо ми Талмидж Ръск. Никога не бях чувал за него, но разбрах, че той и жена му са Свидетели на Йехова. Това, което чичо обясни относно намерението на Бога хората да живеят вечно на земята, беше много по–различно от онова, което бях чул в църквата. Повечето от семейството с презрение отхвърлиха техните думи и им забраниха да идват вкъщи. Леля Мери обаче, която е само с три години по–голяма от мене, прие Библия и издания, основани на нея.

Мери бързо се убеди, че е намерила истината, и през 1942 г. беше покръстена като Свидетелка на Йехова. Тя също разбра от личен опит истинността на следните думи на Исус: „Врагове на човека ще бъдат хората в собствения му дом.“ (Мат. 10:34–36) Противопоставянето от страна на семейството беше много силно. Една от лелите ми, която беше видна обществена личност, убеди кмета на града да арестува чичо Талмидж. Обвиниха го в незаконна амбулантна търговия и го осъдиха.

В местния вестник пишеше, че кметът, който беше и съдия, казал на присъстващите в съда: „Литературата, разпространявана от този мъж ... е опасна като отрова.“ Чичо ми спечели обжалването и присъдата му беше отменена, но междувременно прекара 10 дни в затвора.

 Как леля Мери ми помага

Освен че говореше с мене за новите си вярвания, Мери проповядваше и на съседите. Посетихме заедно мъж, с когото тя изучаваше Библията и който беше приел книгата „Новият свят“ *. Съпругата му ни каза, че той цяла нощ е чел книгата. Макар че не исках да се занимавам с религия, онова, което учех ми допадаше. Убедих се, че Свидетелите са Божии служители не главно заради библейските им учения, а заради отношението, което понасяха.

Например един ден с Мери разбрахме, че лелите ми са изгорили в пещта нейната литература, включително грамофон и плочи с библейско послание. Ядосах се, но една от тях ме смъмри с думите: „След време ще ни бъдеш благодарен.“

През 1943 г. Мери беше принудена да напусне дома, защото не искаше да се откаже от вярата си и да спре да проповядва на съседите. По това време не само знаех, че Бог има име, Йехова, но и че той е любещ, състрадателен Бог, който не измъчва хората в огнен ад. Научих също, че Йехова има организация, въпреки че още не бях посетил нито едно събрание.

Един ден, докато косях тревата в двора, пред къщата спря кола и единият от двамата мъже в нея ме попита дали аз съм Фред. Когато разбрах, че са Свидетели, им казах: „Нека да отидем на безопасно място, за да поговорим.“ Мери ги беше помолила да ме посетят. Единият мъж беше Шийлд Тутджиан, пътуващ служител, който ми осигуряваше духовно ръководство и насърчение, когато най–много се нуждаех от тях. Семейството се обърна срещу мене, тъй като започнах да отстоявам вярванията на Свидетелите на Йехова.

Мери ми писа от Вирджиния, където се беше преместила, и ми каза, че ако съм решен да служа на Йехова, мога да отида да живея при нея. Веднага реших да приема поканата ѝ. Една петъчна вечер през октомври 1943 г. сложих в кутия някои вещи от първа необходимост и я завързах на дърво, намиращо се на известно разстояние от къщи. В събота взех кутията и отидох незабелязано до къщата на един съсед и оттам се отправих към града. Когато стигнах в Роаноук, открих Мери в дома на Една Фоукс.

Духовен растеж, покръстване, Бетел

Една, която беше състрадателна помазана Свидетелка и напомняше за Лидия  от древността, беше взела под наем голямо жилище, в което беше приютила както леля Мери, така и съпругата на брат си заедно с двете ѝ дъщери. Тези момичета, Гладис и Грейс Грегъри, по–късно станаха мисионерки. Гладис, която сега е над 90–годишна, продължава вярно да служи в клона на Свидетелите в Япония.

Докато живеех при Една, посещавах редовно събранията и се учех как да проповядвам. Изучаването на Божието Слово и посещаването на християнските събрания удовлетворяваха все по–силното ми желание да опозная Йехова. На 14 юни 1944 г. бях покръстен. Мери, Гладис и Грейс започнаха пионерска служба и бяха назначени в северната част на Вирджиния. В град Лийсбърг те помогнаха да бъде сформиран сбор. В началото на 1946 г. и аз станах пионер в окръг близо до тях. През лятото на същата година пътувахме заедно до незабравимия международен конгрес в Кливлънд, щата Охайо, който се проведе от 4 до 11 август.

На този конгрес Нейтън Нор, който беше начело на организацията, представи планове за разширение на Бетел в Бруклин. В тях се включваше построяване на нова жилищна сграда и разширение на печатницата. Имаше нужда от много млади братя. Реших, че искам да служа на Йехова там. Затова подадох молба и след няколко месеца, на 1 декември 1946 г., бях поканен в Бетел.

След около година надзорникът на печатницата Макс Ларсън дойде при мене в Пощенския отдел. Той ми каза, че съм назначен в Отдела по службата. В този отдел научих много относно прилагането на библейските принципи и относно начина, по който действа Божията организация, особено докато работех с надзорника на отдела, Томас Съливан.

Баща ми ме посети няколко пъти в Бетел. В по–късен етап от живота си той беше станал религиозен. При последното си посещение през 1965 г. той ми каза: „Може да ми идваш на гости, но аз повече няма да дойда тук.“ Посетих го няколко пъти, преди да умре. Той беше сигурен, че ще отиде на небето. Надявам се баща ми да е в паметта на Йехова и ако е така, по време на възкресението той няма да е там, където мислеше, а ще бъде на земята и ще има перспективата да живее вечно във възстановения рай.

Други незабравими конгреси и строежи

Конгресите винаги са били важни събития, водещи до духовен растеж. Това  се отнася особено за международните конгреси, проведени на „Янки Стейдиъм“ в Ню Йорк в началото на 50–те години на XX век. През 1958 г. по време на една от сесиите на конгреса на „Янки Стейдиъм“ и „Поло Граундс“ присъстваха 253 922 души от 123 страни. Никога няма да забравя какво се случи тогава. Докато помагах в конгресния отдел, брат Нор забързано се приближи към мене. Той каза: „Фред, пропуснал съм да назнача брат, който да говори пред събралите се пионери в близката зала под наем. Може ли бързо да отидеш и да им изнесеш хубав доклад на каквато тема се сетиш по пътя?“ Молих се много, преди да стигна в залата, останал без дъх.

Тъй като през 50–те и 60–те години на XX век сборовете в град Ню Йорк значително се увеличаваха, наетите за Зали на Царството помещения вече не бяха подходящи. Затова от 1970 до 1990 г. в Манхатън бяха закупени и ремонтирани три сгради, които да служат като места за събрания. Бях надзорник на строителните комитети за тези проекти и пазя хубави спомени как Йехова богато благослови сборовете, работещи заедно за набавянето на средства и за завършването на сградите, които и до днес служат като центрове на истинското поклонение.

Промени в живота

Един ден през 1957 г., докато отивах на работа през парка между жилищната сграда и печатницата, изведнъж заваля дъжд. Пред мене вървеше очарователна руса нова бетелова служителка. Тя нямаше чадър, затова ѝ предложих моя. Така се запознах с Марджъри и откакто се оженихме през 1960 г. служим с радост на Йехова и в добро, и в зло. През септември 2010 г. празнувахме 50–ата си годишнина.

Малко след като се бяхме върнали от медения си месец, брат Нор ми каза, че съм назначен за преподавател в училището Гилеад. Каква огромна привилегия беше това за мене! От 1961 до 1965 г. главно за служители на отговорни позиции в клонове на Свидетелите на Йехова бяха проведени пет по–дълги курса на обучение, които да им помогнат да се справят с назначението си. През есента на 1965 г. класовете отново започнаха да се провеждат за пет месеца, като главната им цел продължаваше да е обучението на мисионери.

През 1972 г. бях прехвърлен от училище Гилеад в Отдела за кореспонденция с читателите, където служих като надзорник. Изследването на различни въпроси и проблеми ми помогна да разбирам  по–добре ученията от Божието Слово и да прилагам възвишените принципи на Бога, когато помагам на другите.

По–късно през 1987 г. бях назначен в отдела, наречен Служба за болнична информация. Бяха организирани семинари за старейшините от Комитетите за връзка с болниците, които да им помогнат да обясняват основаната ни на Библията позиция относно кръвта на лекари, съдии и социални работници. Голям проблем беше, че лекарите преливаха кръв на децата на Свидетелите без разрешението на родителите им, като за целта често си издействаха съдебна заповед.

Когато им предлагахме алтернативи на кръвопреливането, лекарите обикновено отговаряха, че тези методи не са на разположение или са прекалено скъпи. Често казвах на такъв хирург: „Покажете ми ръцете си.“ Когато го правеше, му казвах: „Ето, вие притежавате най–добрата алтернатива на кръвопреливането.“ Този комплимент припомняше на хирурга нещо, което той знаеше много добре, а именно, че умелата употреба на скалпела свежда кръвозагубата до минимум.

През последните две десетилетия Йехова богато благославяше усилията ни да информираме лекарите и съдиите. Тяхното отношение се промени значително, когато разбраха по–добре позицията ни. Те научиха, че медицинските изследвания доказват колко резултатни са алтернативите на кръвопреливането и че има много лекари, които са готови да ни сътрудничат, както и болници, където пациентите може да бъдат преместени.

От 1996 г. насам с Марджъри служим в Образователния център на „Стражева кула“ в Патерсън, намиращ се на около 110 километра северно от Бруклин. Там за кратко работих в Отдела по службата, а след това известно време помагах в обучението на служители от различни клонове и на пътуващи надзорници. През последните 12 години отново служа като надзорник на Отдела по кореспонденция с читателите, който беше преместен от Бруклин в Патерсън.

Предизвикателствата на напредналата възраст

Тъй като вече съм на 85 години, ми е по–трудно да се справям с отговорностите си в Бетел. Повече от 10 години се боря с рака. Чувствам се като Езекия, на когото Йехова удължил живота. (Иса. 38:5) Здравето на съпругата ми също се е влошило. Тя страда от болестта на Алцхаймер, но заедно полагаме усилия да се справяме със заболяването ѝ. Марджъри е способна служителка на Йехова, пример за младите и моя вярна помощничка и спътница. Тя винаги прилежно е изучавала Библията и е поучавала умело хората. Продължаваме да поддържаме връзка с много от духовните си деца.

През месец март 2010 г. леля Мери почина на 87 години. Тя беше добър проповедник на Божието Слово и помагаше на другите да застанат твърдо на страната на истинското поклонение. Леля ми прекара много години в целодневната служба. Изключително съм ѝ благодарен, че ми помогна да науча истината от Библията и също като нея да стана служител на нашия любещ Бог Йехова. Мери е погребана до съпруга си, който по–рано е бил мисионер в Израел. Уверен съм, че и двамата са в паметта на Йехова и чакат възкресението.

Мислейки за службата си през изминалите над 67 години, съм благодарен на Йехова за богатите благословии, които съм получил. Да върша волята на Йехова, ми носи удовлетворение. Винаги съм вярвал в неговата незаслужена милост и силно се надявам и за мене да се изпълни обещанието на Сина му: „Всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или деца, или ниви заради моето име, ще получи много повече и ще наследи вечен живот.“ (Мат. 19:29)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 19]

На плантацията за памук на дядо ми в Джорджия през 1928 г.

[Снимка на страница 19]

Леля Мери и чичо Талмидж

[Снимка на страница 20]

Мери, Гладис и Грейс

[Снимка на страница 20]

Покръстването ми на 14 юни 1944 г.

[Снимка на страница 20]

В Отдела по службата в Бетел

[Снимка на страница 21]

С Мери на международния конгрес на „Янки Стейдиъм“ през 1958 г.

[Снимка на страница 21]

С Марджъри на сватбата ни

[Снимка на страница 21]

Заедно през 2008 г.