Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Ние ще живеем неопетнено!

Ние ще живеем неопетнено!

 Ние ще живеем неопетнено!

„Аз ще живея неопетнено.“ (ПС. 26:11)

1, 2. Какво казал Йов относно неопетнеността си, и какво разбираме за него от 31 глава на книгата, носеща неговото име?

В ДРЕВНОСТТА теглото на различни предмети било мерено с везни. Предметът бил слаган в едното блюдо на везните, а съответната теглилка — в другото. Божият народ трябвало да използва точни везни и теглилки. (Пр. 11:1)

2 Когато понасял страдания, причинени му от Сатана, боящият се от Бога мъж на име Йов казал: „[Йехова] ще ме претегли с точни везни, Бог ще научи за моята неопетненост.“ (Йов 31:6) Във връзка с това Йов споменал редица ситуации, в които неопетнеността на всеки човек може да бъде подложена на изпитание. Но Йов се справил успешно с такова изпитание, както личи от думите му, записани в 31 глава на книгата, носеща неговото име. Добрият пример на Йов може да ни подтикне да постъпваме по подобен начин и да кажем с увереност като псалмиста Давид: „Аз ще живея неопетнено.“ (Пс. 26:11)

3. Защо е важно да бъдем верни на Бога както в големите, така и в малките неща?

3 Макар че понесъл сериозни изпитания, Йов останал верен на Бога. Фактът, че той запазил неопетнеността си при тежки обстоятелства,  е наистина забележителен. Ние не изпитваме същите страдания като неговите. Но трябва да бъдем верни на Бога както в големите, така и в малките неща, ако искаме да укрепим решимостта си да живеем неопетнено и да подкрепяме неговото върховенство. (Прочети Лука 16:10.)

Да бъдем чисти в морално отношение

4, 5. Какво не правел Йов, за да запази неопетнеността си?

4 За да запазим неопетнеността си пред Йехова, трябва да се придържаме към неговите стандарти за морала, точно както правел Йов. Той заявил: „Сключих договор с очите си. Тогава как бих посмял да заглеждам девица? ... Ако сърцето ми се е подмамило по някоя жена и съм дебнал пред вратата на ближния си, нека моята жена мели зърно за другиго и нека други мъже се навеждат над нея!“ (Йов 31:1, 9, 10)

5 Решен да запази неопетнеността си пред Бога, Йов не проявявал неподходящ интерес към жените. Като семеен мъж, той не флиртувал с никоя неомъжена жена, нито развивал романтични чувства към жената на друг мъж. В Проповедта на планината Исус казал нещо важно относно морала, което онези, които искат да запазят неопетнеността си, трябва да помнят. (Прочети Матей 5:27, 28.)

Нека не си служим с измама

6, 7. (а) Както в случая на Йов, въз основа на какво Бог преценява дали сме неопетнени? (б) Защо не бива да си служим с измама?

6 Ако искаме да бъдем смятани за хора, които живеят неопетнено, не бива да си служим с измама. (Прочети Псалм 5:6.) Йов казал: „Ако съм ходил с нечестни хора, ако краката ми бързат към измама, [Йехова] ще ме претегли с точни везни, Бог ще научи за моята неопетненост.“ (Йов 31:5, 6) Йехова претегля всички хора с „точни везни“. Както в случая на Йов, Бог преценява дали отдадените му служители са неопетнени въз основа на своите съвършени стандарти за справедливост.

7 Ако си служим с измама, няма да останем неопетнени пред Бога. Онези, които пазят неопетнеността си, ‘са изоставили тайните и срамни дела и вече не постъпват измамно’. (2 Кор. 4:1, 2) Какво обаче би станало, ако заради наша нечестна дума или постъпка някой от събратята ни моли Бога за помощ? Това би било много жалко! Псалмистът пял: „Виках към Йехова, когато бях в беда, и той ми отговори. О, Йехова, избави душата ми от лъжливи устни, от коварен език!“ (Пс. 120:1, 2) Важно е да помним, че Бог може да види истинската ни същност, като „изследва мислите и най–съкровените [ни] чувства“, за да определи дали наистина живеем неопетнено. (Пс. 7:8, 9)

Да бъдем образцови в отношенията си с другите

8. Как Йов се отнасял към другите?

8 За да запазим неопетнеността си, е важно да бъдем като Йов, който бил справедлив и смирен и проявявал разбиране към другите. Той казал: „Ако съм лишавал от правосъдие роба си или робинята си, когато са се съдили с мене, то какво ще направя,  когато Бог се надигне против мене? И какво ще му кажа, когато ми потърси сметка? Нима онзи, който ме е направил в утробата, не е направил и него? Не е ли един онзи, който ни е приготвил в майчината утроба?“ (Йов 31:13–15)

9. Какви качества проявявал Йов в отношенията си със своите служители, и как трябва да постъпваме ние?

9 Явно в дните на Йов процедурите за разглеждане на правни въпроси не били сложни. Случаите били разрешавани по организиран и резултатен начин, а съдилищата били достъпни дори за робите. Йов проявявал справедливост и милост в отношенията си със своите служители. Ако искаме да живеем неопетнено, ние трябва да проявяваме подобни качества, особено ако служим като старейшини в християнския сбор.

Да бъдем щедри, а не алчни

10, 11. (а) Откъде знаем, че Йов бил щедър и готов да помага на другите? (б) За кои напътствия, дадени по–късно в Писанието, ни напомня записаното в Йов 31:16–25?

10 Йов бил щедър и готов да помага на другите, а не проявявал егоизъм и алчност. Той казал: „Ако съм ... помрачавал очите на вдовицата, ако съм ял залъка си сам, а сирачето не е яло от него ..., ако съм гледал, че някой загива, понеже няма дреха ..., ако съм махал заплашително с ръка срещу сирачето, виждайки при градската порта, че то има нужда от помощта ми, нека рамото ми се извади от ставата си, нека ръката ми се пречупи в рамото!“ Йов нямало да запази неопетнеността си, ако казвал на златото: „В тебе е надеждата ми!“ (Йов 31:16–25)

11 Такива поетични изрази може да ни напомнят за думите на ученика Яков: „Поклонението, което е чисто и неопетнено от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следното: да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ (Як. 1:27) Сигурно си спомняме и предупреждението на Исус: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ След това Исус разказал притча за един алчен богаташ, който умрял като човек, който „не е богат в Божиите очи“. (Лука 12:15–21) За да запазим неопетнеността си, не бива да проявяваме алчност. Алчността е идолопоклонство, понеже онова, към което усърдно се стреми алчният човек, отклонява вниманието му от Йехова и се превръща в идол. (Кол. 3:5) Неопетнеността и алчността се изключват взаимно.

Да се държим здраво за истинското поклонение

12, 13. Какъв пример ни е оставил Йов във връзка с избягването на идолопоклонството?

12 Онези, които живеят неопетнено, не се отклоняват от чистото поклонение. Йов също не направил това. Той заявил: „Ако съм гледал как изгрява светлината или как пътува по небето великолепната луна и тогава сърцето ми тайно се е подмамило, та с ръката си съм пращал целувки към тях, принасяйки им поклонение, това също би било прегрешение, което трябва да се представи пред съдиите, понеже това би означавало, че съм се отрекъл от истинския Бог във висините.“ (Йов 31:26–28)

13 Йов не се покланял на неодушевени неща. Ако сърцето му тайно се подмамело, докато гледал небесните тела, като например луната, и ако ‘с ръката си пращал целувки към тях, принасяйки им поклонение’, той щял да бъде идолопоклонник, който се е отрекъл от Бога. (Втор. 4:15, 19) За да запазим неопетнеността си пред Бога, трябва да избягваме всяка форма на идолопоклонство. (Прочети 1 Йоан 5:21.)

Нека не бъдем отмъстителни или лицемери

14. Защо можем да кажем, че Йов не бил злонамерен?

14 Йов не бил злонамерен, нито жесток.  Той знаел, че ако проявява такива черти, нямало да живее неопетнено. Йов казал: „И ако съм се радвал на гибелта на онзи, който ме е ненавиждал, или съм ликувал, че го е постигнало зло... Но аз не позволих на устата си да извърши грях и да изрече проклятие срещу душата му.“ (Йов 31:29, 30)

15. Защо е погрешно да се радваме, когато някакво бедствие сполита онзи, който ни ненавижда?

15 Праведният Йов никога не се радвал, когато някакво бедствие сполитало онзи, който го ненавиждал. В книгата Притчи по–късно било записано: „Когато врагът ти падне, не се радвай и когато се препъне, сърцето ти да не ликува, да не би Йехова да види и да сметне това за лошо, и така да отвърне гнева си от него.“ (Пр. 24:17, 18) Тъй като може да чете в сърцето, Йехова знае дали тайно се радваме, когато някакво бедствие сполети друг човек, и несъмнено не одобрява подобно отношение. (Пр. 17:5) В резултат на това бихме могли да си навлечем неговото неодобрение, тъй като самият той казва: „Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие.“ (Втор. 32:35)

16. Дори и да не сме богати, как можем да оказваме гостоприемство?

16 Йов бил гостоприемен. (Йов 31:31, 32) Дори и да не сме богати, ние също можем ‘да бъдем гостоприемни’. (Рим. 12:13) Можем да споделяме с другите нещо обикновено, като помним, че „по–добре е ястие от зеленчуци там, където има любов, отколкото угоен бик заедно с омраза“. (Пр. 15:17) Да се храним в любеща атмосфера с някого, който живее неопетнено, ще направи дори скромното ястие приятно и ще ни донесе полза в духовно отношение.

17. Защо не бива да се опитваме да крием сериозен грях?

17 Трябва да е било духовно укрепващо за някого, който се радвал на гостоприемството на Йов, тъй като той не бил лицемер. Йов не бил като безбожниците, които се вмъкнали в сбора през първи век и които ‘се възхищавали на хората за своя изгода’. (Юда 3, 4, 16) Той не прикривал простъпките си, нито ‘криел своите прегрешения в пазвата си’, страхувайки се, че другите ще го презират, ако разберат за тях. Йов бил готов да бъде изследван от Бога, на когото щял ‘да даде сметка за всяка своя стъпка’. (Йов 31:33–37) Ако извършим сериозен грях, нека никога не се опитваме да го крием, за да запазим репутацията си. Как можем да покажем, че се стараем да живеем неопетнено? Като признаем греха си, разкаем се, потърсим духовна помощ и направим всичко по силите си, за да поправим нещата. (Пр. 28:13; Як. 5:13–15)

Мъж, който живеел неопетнено, изправен на съд

18, 19. (а) Защо може да се каже, че Йов не експлоатирал работниците си? (б) Какво бил готов да направи Йов, ако се докажело, че е виновен?

18 Йов бил честен и почтен. Затова могъл да каже: „Ако земята ми е викала за помощ поради мене и браздите ѝ са плакали в един глас, ако съм ял плода ѝ, без да го платя, и съм накарал душите на законните ѝ собственици да въздишат тежко, нека вместо жито пораснат тръни и вместо ечемик — вонящи плевели.“ (Йов 31:38–40) Йов никога не си присвоявал чужда земя и не експлоатирал работниците си. Подобно на него ние трябва да запазим неопетнеността си пред Йехова както в големите, така и в малките неща.

 19 Пред своите трима приятели, както и пред младия мъж Елиу, Йов разказал какъв живот водел. Срещу ‘подписаното от него изявление’ за онова, което вършел, той призовал онзи, който се съдел с него, да представи обвиненията си. Ако се докажело, че е виновен, Йов бил готов да понесе наказание. Затова той представил случая си пред Божия съд и очаквал присъдата. Така ‘думите на Йов свършили’. (Йов 31:35, 40)

Можем да останем неопетнени

20, 21. (а) Защо Йов успял да запази неопетнеността си? (б) Как можем да развием любов към Бога?

20 Йов успял да запази неопетнеността си, защото обичал Бога и защото Йехова от своя страна също го обичал и му помагал. Йов казал: „Ти [Йехова] ми подари живот и прояви към мене милост [лоялна любов]. Твоите грижи пазеха духа ми.“ (Йов 10:12, бел. под линия) Нещо повече, Йов проявявал любов към другите, осъзнавайки, че всеки, който отказва да прояви лоялна любов към ближните си, отхвърля почтителния страх от Всемогъщия. (Йов 6:14) Хората, които живеят неопетнено, обичат Бога и ближните си. (Мат. 22:37–40)

21 Можем да развием любов към Бога, като четем неговото Слово ежедневно и размишляваме върху онова, което то разкрива за него. С искрена молитва можем да възхваляваме Йехова и да му благодарим за неговата доброта към нас. (Флп. 4:6, 7) Можем да пеем на Йехова и да извличаме полза от редовното общуване с неговия народ. (Евр. 10:23–25) Нашата любов към Бога ще расте и когато участваме в службата и известяваме „добрата новина за спасението, идващо от него“. (Пс. 96:1–3) Така ще успеем да запазим неопетнеността си, подобно на псалмиста, който пял: „За мене е добре да се приближа до Бога. Направих Върховния господар Йехова свое убежище.“ (Пс. 73:28)

22, 23. Как нашите дейности, с които подкрепяме върховенството на Йехова, могат да се сравнят с дейностите на Божиите служители в миналото?

22 През вековете Йехова е давал на онези, които живеят неопетнено, множество различни задачи. Ной построил ковчег и бил ‘проповедник на праведността’. (2 Пет. 2:5) Исус Навиев въвел израилтяните в Обетованата земя, но успял само защото четял ‘книгата на закона денем и нощем’ и постъпвал в хармония с нея. (Ис. Н. 1:7, 8) Християните през първи век правели ученици и се събирали редовно да изучават писанията. (Мат. 28:19, 20)

23 Ние подкрепяме върховенството на Йехова и запазваме неопетнеността си, като сме проповедници на праведността, правим ученици, прилагаме библейските съвети и се събираме със своите братя и сестри на събранията и конгресите. Тези дейности ни помагат да сме смели, духовно силни и да вършим успешно Божията воля. Това не е прекалено трудно за нас, понеже имаме помощта на нашия небесен Баща и на неговия Син. (Втор. 30:11–14; 3 Царе 8:57) Освен това имаме подкрепата на „цялото братство“, което също живее неопетнено и почита Йехова като свой Върховен господар. (1 Пет. 2:17)

Как ще отговориш?

• Как трябва да гледаме на стандартите на Йехова за морала?

• Кои качества на Йов са особено привлекателни за тебе?

• Какво научаваме за Йов от думите в Йов 31:29–37?

• Защо е възможно да запазим неопетнеността си пред Бога?

[Въпроси]

[Снимка на страница 29]

Йов запазил неопетнеността си пред Йехова. Ние също можем да останем неопетнени!

[Снимка на страница 32]

Можем да запазим неопетнеността си!