Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Продължавай да се посвещаваш ... на поучаването“

„Продължавай да се посвещаваш ... на поучаването“

 „Продължавай да се посвещаваш ... на поучаването“

„ВИЕ ме наричате Учител и Господар, и то с основание, защото наистина съм такъв.“ (Йоан 13:13) С тези думи към учениците си Исус подчертал своята роля на учител. След това, малко преди да се възнесе на небето, той заповядал на последователите си: „Отидете и правете ученици сред всички народи, ... като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Мат. 28:19, 20) Апостол Павел също наблегнал на важността да бъдем учители на Божието Слово. Той посъветвал християнския старейшина Тимотей: „Продължавай да се посвещаваш на четенето пред другите, на наставляването, на поучаването. ... Размишлявай върху тези неща, бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ (1 Тим. 4:13–15)

Както тогава, така и днес поучаването е важна част от нашата проповедна служба и от християнските ни събрания. Как можем да продължим да се посвещаваме на поучаването и как това ще ни помогне да напредваме като учители на Божието Слово?

Да подражаваме на Великия учител

Начинът, по който Исус поучавал, бил приятен за повечето му слушатели. Обърни внимание какво въздействие оказали думите му на онези, които били в синагогата в Назарет. В Евангелието според Лука четем: „Всички те говореха добре за него и се чудеха на привлекателните думи, които излизаха от устата му.“ (Лука 4:22) Учениците на Исус подражавали на примера на своя Господар, когато проповядвали. Затова Павел подканил своите братя: „Подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христос.“ (1 Кор. 11:1) Тъй като използвал същите методи като Исус, Павел постигнал добри резултати, когато ‘поучавал пред всички и от къща на къща’. (Деян. 20:20)

Поучаване „на пазарния площад“

В Деяния, 17 глава, намираме един пример за изключителните умения на Павел да поучава пред множество хора. Там четем за посещението му в гръцкия град Атина. Когато разглеждал града, Павел забелязал, че навсякъде по улиците и на обществените места имало идоли. Нищо чудно, че бил силно възмутен! Но той не позволил чувствата му да го превъзмогнат и ‘в синагогата и всеки ден на пазарния площад разисквал с онези, които били там по това време’. (Деян. 17:16, 17) Какъв чудесен пример за нас! Като проповядваме на хора от различен произход и като не говорим осъдително, а проявяваме уважение към тях, ще ги подтикнем да ни изслушат и да се освободят от плена на фалшивата религия. (Деян. 10:34, 35; Откр. 18:4)

Много от хората, на които Павел проповядвал на пазарния площад, не били склонни да го слушат. Някои от тях били философи, чиито възгледи били в противоречие с истините, които той известявал. Когато слушателите на Павел не били съгласни с него, той несъмнено отговарял на изказванията им. Затова някои го нарекли „дърдорко“, а други казали: „Изглежда известява за някакви чужди богове.“ (Деян. 17:18)

Павел обаче не се обезсърчил от пренебрежителните забележки на своите слушатели. Когато бил помолен да обясни ученията си, той използвал възможността да изнесе реч, в която проличали забележителните му умения да поучава.  (Деян. 17:19–22; 1 Пет. 3:15) Нека разгледаме по–подробно думите му, за да научим как да подобрим своите умения за поучаване.

Да полагаме обща основа

Павел казал: „Мъже атиняни, виждам, че във всичко сте по–набожни от другите. Защото като ... разглеждах внимателно всичко, което почитате, намерих един жертвеник, върху който беше написано ‘На непознатия бог’. Така че ви известявам именно онова, което почитате, без да го познавате.“ (Деян. 17:22, 23)

Павел бил много наблюдателен. От това, което видял, научил много за своите слушатели. Ако като него сме наблюдателни, можем да разберем различни неща за домакина, с когото разговаряме. Например от играчките в двора или от някои неща, поставени на вратата, можем да научим много. Ако добием представа за обстоятелствата на домакина, ще можем внимателно да подберем не само какво да кажем, но и как да го кажем. (Кол. 4:6)

Павел не говорел осъдително на атиняните, въпреки че видял, че почитали непознат за тях бог. Той ясно им обяснил как да започнат да се покланят на истинския Бог. (1 Кор. 14:8) Следователно колко е важно да не бъдем осъдителни и да говорим ясно, когато известяваме добрата новина за Царството!

Да бъдем тактични и безпристрастни

Павел продължил да говори на атиняните: „Богът, който направи света и всичко в него и който е Господар на небето и земята, не обитава храмове, построени от човешка ръка, нито е обслужван от човешки ръце, сякаш има нужда от нещо, защото сам той дава на всички хора живот и дихание, и всичко.“ (Деян. 17:24, 25)

Павел насочил тяхното внимание към Йехова — Дарителят на живота — и направил това тактично, говорейки за него като за ‘Господаря на небето и земята’. Каква чест е да помагаме на хората с честни сърца от различни религии и различен произход да разберат, че Йехова Бог е изворът на живота! (Пс. 36:9)

След това Павел казал: „Той създаде от един човек всички човешки народи ... и установи определените времена и определените граници, в които да живеят хората, за да могат те да търсят Бога, да посегнат опипом към него и наистина да го намерят, макар че всъщност той не е далече от всеки един от нас.“ (Деян. 17:26, 27)

Начинът, по който поучаваме, показва на другите какъв е Богът, на когото се покланяме. Йехова не проявява пристрастие и позволява на хора от всички народи да „посегнат опипом към него и наистина да го намерят“. По подобен начин ние се стараем да сме безпристрастни, като разговаряме с всекиго, когото срещаме. Помагаме на хората, вярващи в съществуването на Създател, да развият близки взаимоотношения с него, в резултат на което ще получат вечни благословии. (Як. 4:8) Но как можем да помогнем на онези, които се съмняват, че Бог съществува? Отново можем да подражаваме на примера на Павел. Нека видим какво още казал на атиняните.

„Чрез него живеем, движим се и съществуваме, както някои от вашите поети са казали: ‘Дори сме и негово потомство.’ А щом сме Божие потомство, тогава не бива  да мислим, че Божеството е като злато, сребро или камък.“ (Деян. 17:28, 29)

За да спечели слушателите си, Павел цитирал поети, които атиняните познавали и ценели. По подобен начин ние се стараем да положим обща основа с хората, с които говорим, като разсъждаваме върху факти, които знаем, че те биха приели. Примерът, който Павел дал в своето Писмо до евреите, е също толкова убедителен и днес: „Понеже всеки дом е построен от някого, а онзи, който е построил всичко, е Бог.“ (Евр. 3:4) Ако насърчим домакина да разсъждава върху този прост пример, ще му помогнем да се съгласи с това, което казваме. Нека обърнем внимание на още нещо, което е важно за резултатното поучаване — подтикването на слушателите към действие.

Да подчертаваме неотложността на времето

Павел казал: „Вярно, досега Бог беше оставил без внимание времето на това невежество, но сега казва на всички хора навсякъде да се разкаят, защото е определил ден, когато възнамерява да съди праведно света посредством един назначен от него човек.“ (Деян. 17:30, 31)

Като допуска злото да съществува временно, Бог ни дава възможността да покажем какво наистина има в сърцето ни. Следователно е изключително важно да подчертаваме пред слушателите си неотложността на времето, в което живеем, и да говорим убедително за благословиите, които Царството ще донесе съвсем скоро. (2 Тим. 3:1–5)

Различен отклик

По–нататък в повествованието четем: „Щом чуха за възкресение от мъртвите, някои започнаха да се присмиват, а други казаха: ‘Ще те слушаме за това и друг път.’ Тогава Павел си тръгна оттам, но някои хора се присъединиха към него и повярваха.“ (Деян. 17:32–34)

Някои хора веднага откликват на нашето послание, а други се нуждаят от повече време, за да се убедят в думите ни. Независимо от това ние се стараем да обясняваме истината по прост и ясен начин. Колко радостни сме дори само един човек да опознае Йехова! И колко сме благодарни, че Бог ни използва, за да привлича хората към своя Син. (Йоан 6:44)

Поуката за нас

Като размишляваме за речта на Павел, можем да научим много относно това как да обясняваме библейските истини на другите. Ако имаме привилегията да изнасяме публични доклади в сбора, можем да подражаваме на Павел, като тактично се опитваме да помогнем на невярващите да разберат и приемат библейските истини. Ние искаме да правим това по ясен начин, като внимаваме да не ги съдим. Също така, когато участваме в проповедната дейност, ние се стараем да говорим с убеждение и такт. По този начин наистина следваме съвета на Павел ‘да се посвещаваме на поучаването’.

[Снимка на страница 30]

Павел поучавал ясно, просто и тактично

[Снимка на страница 31]

Ние подражаваме на Павел, като се съобразяваме с чувствата на хората, на които проповядваме