Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Вслушвай се във вътрешния си глас

Вслушвай се във вътрешния си глас

 Вслушвай се във вътрешния си глас

„Хората от другите народи, които нямат [Божия] закон, по природа изпълняват нещата от закона.“ (РИМЛЯНИ 2:14)

1, 2. (а) Какво са правили много хора, подбудени от загриженост за другите? (б) Кои библейски примери показват какво представлява загрижеността за другите?

ВЕДНЪЖ един 20–годишен младеж получил епилептичен пристъп, докато чакал на една от спирките на метрото, и паднал върху релсите. Щом го видял, един мъж, който стоял наблизо, веднага оставил двете си малки деца и скочил долу. Той издърпал младежа между релсите и легнал върху него, за да го предпази от спиращия с пронизителен звук влак над тях. Някои хора биха нарекли този мъж герой. Той обаче казал: „Така трябваше да се постъпи в тази ситуация. Направих го от състрадание, а не заради признание или слава.“

2 Вероятно познаваш някого, който е поемал риск, за да помага на другите. Мнозина са правили точно това по време на Втората световна война, като са криели непознати, които са били в опасност. Можем да си припомним и случката с апостол Павел и останалите 275 души, които претърпели корабокрушение край остров Малта, близо до Сицилия. Местните хора им се притекли на помощ и проявили към тях „необикновено човеколюбие“. (Деяния 27:27 — 28:2) Сигурно си спомняш също как малкото момиче от Израил, което макар че може би не рискувало живота си, проявило любеща загриженост за добруването на един от своите сирийски господари. (4 Царе 5:1–4) Нека помислим и за добре познатата ни притча за добрия самарянин, която разказал Исус. За разлика от свещеника и левита, които отминали своя събрат юдей, оставен да лежи на пътя полумъртъв, един самарянин се отбил и му помогнал. През вековете тази притча е докосвала сърцата на хора от най–различни народи. (Лука 10:29–37)

3, 4. Какво разбираме относно теорията за еволюцията от факта, че много хора, дори и с цената на лични жертви, са готови да постъпват неегоистично към другите?

3 Вярно е, че живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“, и много хора са „свирепи“ и „без любов към добротата“. (2 Тимотей 3:1–3) Но все пак вероятно сме виждали прояви на доброта и лично сме извличали полза от тях. Склонността на хората да си помагат едни на други, дори с цената на лични жертви, е всеизвестна и някои я наричат „хуманност“.

4 Тази самопожертвувателна готовност да се оказва помощ на другите се вижда сред хората от всички раси и народи и опровергава теорията за еволюцията, според която оцеляват най–приспособените. Ето какво казва Франсис Колинс, един от водещите учени, сътрудничещи с американското правителство за разшифроването на човешкия геном: „Алтруизмът [поставянето на чуждите интереси над собствените] се оказва едно от главните предизвикателства за еволюционистите. ... Той не може да бъде обяснен с егоистичния подтик, за който се казва, че е вроден в гените ни.“ Колинс добавя: „Някои хора самопожертвувателно дават от себе си на онези, които са извън тяхното обкръжение и с които нямат нищо общо. ... Изглежда, че алтруизмът не може да бъде обяснен с теорията на Дарвин.“

„Гласът на съвестта“

5. Какво често можем да видим, че правят хората?

5 Колинс посочва един от аспектите на алтруизма със следните думи: „Гласът на съвестта  ни подканя да помагаме на другите дори когато няма да получим нищо в замяна.“ * Споменаването на съвестта вероятно ни напомня за една основна истина, която подчертал апостол Павел: „Всеки път когато хората от другите народи, които нямат закон, по природа изпълняват нещата от закона, те, макар и да нямат закон, са закон за самите себе си. Именно те показват, че същината на закона е написана в сърцата им, докато съвестта им свидетелства заедно с тях и техните собствени мисли ги обвиняват или ги оправдават.“ (Римляни 2:14, 15)

6. Защо всички хора носят отговорност пред Създателя си?

6 В своето писмо до римляните Павел посочил, че хората носят отговорност пред Бога, защото неговото съществуване и качествата му се виждат в творенията около нас. Това е така „още от сътворението на света“. (Римляни 1:18–20; Псалм 19:1–4) Днес мнозина пренебрегват Създателя си и водят покварен в морално отношение начин на живот. Но волята на Бога е хората да признаят неговите праведни стандарти и да се разкаят за лошите си дела. (Римляни 1:22 — 2:6) Юдеите имали много важна причина да направят това — на тях им бил даден Божият закон чрез Моисей. Но дори народите, на които не били „поверени свещените думи на Бога“, трябвало да признаят, че Бог съществува. (Римляни 2:8–13; 3:2)

7, 8. До каква степен е разпространено чувството за справедливост, и какво показва това?

7 Основателна причина защо всички трябва да признават Бога и да постъпват съответно на това е вроденото в тях чувство за правилно и погрешно. Чувството ни за справедливост показва, че имаме съвест. Представи си следната ситуация: Няколко деца чакат на опашка за сладолед. Но изведнъж едно дете отива най–отпред и прережда останалите. Другите веднага започват да викат: „Не е честно!“ Запитай се: „Как така тези деца спонтанно реагират по начин, който показва, че имат чувство за справедливост?“ Тяхното поведение е просто израз на вътрешното им чувство за морал. Павел писал: „Всеки път когато хората от другите народи, които нямат закон, по природа изпълняват нещата от закона.“ Той не казал „понякога“, сякаш това е нещо, което се случва рядко. Павел казал „всеки път“ и „когато“, показвайки, че това се случва често. С други думи хората „по природа изпълняват нещата от закона“, като са подбуждани от своето вътрешно чувство за морал да постъпват в съгласие с онова, което четем в писмения Божи закон.

8 Тази вродена склонност може да се забележи в много народи. Един професор от Кембриджския университет отбелязал, че сред моралните стандарти на вавилонците, египтяните и гърците, както и на австралийските аборигени и индианците в Америка било „отхвърлянето на потисничеството, убийството, измамата и лъжата, и проявяването на милост към хората в напреднала възраст, към децата и към слабите“. А Колинс писал: „Представата за правилно и погрешно е разпространена по целия свят сред всички представители на човешкия род.“ Нима това не ти напомня за думите от Римляни 2:14?

Как действа съвестта ти?

9. Какво представлява съвестта, и как тя ти помага, преди да постъпиш по определен начин?

9 Библията показва, че съвестта е способност за оценка на собственото поведение. Тя е като глас вътре в тебе, който ти казва дали дадено действие е правилно, или е погрешно. Павел споменал този вътрешен глас, като казал: „Съвестта ми свидетелства заедно с мене в съгласие със светия дух.“ (Римляни 9:1) Например този глас може да ти говори, преди да извършиш нещо, което има връзка с моралните принципи. Съвестта ти може да ти помогне да прецениш своя бъдеща постъпка и да предположиш как би се почувствал, ако я извършиш.

10. По какъв начин често действа съвестта?

 10 По–често обаче съвестта ти започва да действа, след като си извършил дадено нещо. Когато бягал от цар Саул, Давид можел да постъпи така, че да прояви неуважение към помазания от Бога цар, и в крайна сметка го направил. Но впоследствие ‘сърцето на Давид го осъждало за това’. (1 Царе 24:1–5, НС; Псалм 32:3, 5) Макар че думата „съвест“ не е спомената в този разказ, именно това усетил Давид — реакцията на своята съвест. Всички ние сме изпитвали подобни угризения на съвестта. Извършвали сме нещо, за което после сме съжалявали и което ни е измъчвало. Някои хора, които не плащали данъците си, са били толкова обезпокоени от съвестта си, че по–късно са платили дълга си. Други са били подтикнати да признаят на брачния си партньор, че са му изневерили. (Евреи 13:4) От друга страна, когато постъпваме в съгласие със съвестта си, изпитваме чувство на задоволство и мир.

11. Защо може да бъде опасно просто да позволим на съвестта си да ни ръководи? Дай пример.

11 Можем ли обаче просто да позволим на съвестта си да ни ръководи? Наистина, добре е да се вслушваме в съвестта си, но понякога нейният глас може сериозно да ни подведе. Да, „човекът, който сме отвътре“, може да ни заблуди. (2 Коринтяни 4:16) Нека разгледаме следния пример: Библията говори за Стефан, един искрен последовател на Христос, който бил „изпълнен с милост и сила“. Някои юдеи завлекли Стефан извън града и го убили с камъни. Савел, който по–късно станал апостол Павел, стоял наблизо и ‘одобрявал убийството’ на Стефан. Явно тези юдеи били толкова убедени, че постъпват правилно, че съвестта им изобщо не ги измъчвала. Така вероятно било и със Савел, който ‘бълвал заплахи и настоявал за убийството на учениците на Господаря’. Очевидно е, че гласът на съвестта на Савел не му говорел по правилния начин. (Деяния 6:8; 7:57 — 8:1; 9:1)

12. Какво може да повлияе на съвестта ни?

12 Какво може да е повлияло на съвестта на Савел? Едно нещо вероятно било неговото близко общуване с другите. Вероятно много от нас са говорили по телефона с някой юноша, чийто глас ни напомня гласа на неговия баща. Възможно е тембърът на гласа на сина до известна степен да се е предал по наследство, но също и начинът на изразяване на бащата може да е оказал влияние. Подобно на това Савел може да е бил повлиян от близкото общуване с юдеи, които мразели Исус и се противопоставяли на неговите учения. (Йоан 11:47–50; 18:14; Деяния 5:27, 28, 33) Наистина, приятелите на Савел може да са оказали влияние на неговия вътрешен глас, на съвестта му.

13. Как средата, в която живее някой, може да повлияе на съвестта му?

13 Обичаите и средата, в която живее някой, също могат да окажат влияние на съвестта му, точно както заради околните човек може да започне да говори с определен акцент или диалект. (Матей 26:73) Такъв трябва да е бил случаят с древните асирийци. Те били известни с това, че обичали да воюват, и на релефите им е изобразено как измъчват пленници. (Наум 2:11, 12; 3:1) За жителите на Ниневия, живели по времето на Йона, се казва, че ‘не умеели да различават дясната си ръка от лявата си ръка’. Това означава, че от гледната точка на Бога те нямали ясни стандарти за правилно или погрешно. Представи си какво влияние е оказвала средата на някого, който живеел в Ниневия! (Йона 3:4, 5; 4:11) По подобен начин и днес съвестта на даден човек може да бъде повлияна от нагласата на онези, с които общува.

Как да обучим вътрешния си глас?

14. По какъв начин нашата съвест е свързана с онова, което се казва в Битие 1:27?

14 Йехова дал на Адам и Ева дара на съвестта, а ние от своя страна сме получили съвестта си по наследство. В Битие 1:27 се казва, че хората са създадени според Божия образ. Това не се отнася за някакво сходство във физическо отношение, тъй като Бог е дух, а ние сме от плът и кръв. Може да се каже обаче, че сме създадени според Божия образ, защото ние притежаваме качествата, които проявява нашият Създател, включително чувството за морал и действащата съвест. Този факт показва, че можем да укрепваме съвестта си и да я направим по–надеждна, като учим повече за Бога и се приближаваме до него.

15. Каква полза можем да извлечем от това да учим повече за своя Баща?

 15 От Библията разбираме, че в известен смисъл Йехова е Баща на всички нас. (Исаия 64:8) Верните християни, независимо дали имат небесна, или земна надежда, могат да се обръщат към Бога като към свой Баща. (Матей 6:9) Трябва да имаме желанието да се приближаваме все повече към него и по този начин да възприемем неговите стандарти и гледна точка за нещата. (Яков 4:8) Много хора не искат да правят това. Те са като юдеите, на които Исус казал: „Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали облика му и неговото слово не остава във вас.“ (Йоан 5:37, 38) Макар че не сме чували буквалния глас на Бога, ние можем да разберем как мисли той, като четем неговото Слово. Ако правим това, ще можем да му подражаваме и да изпитваме същите чувства като него.

16. Как разказът за Йосиф ни показва, че е изключително важно да обучаваме и да се вслушваме в съвестта си?

16 Разказът за Йосиф в дома на Петефрий доказва това. Жената на Петефрий се опитвала да прелъсти Йосиф. Макар че живял по време, когато още нито една книга от Библията не била написана и Десетте Божи заповеди все още не били дадени, Йосиф казал: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9) Той не постъпил така просто за да угоди на семейството си — близките му живеели далече от него. Преди всичко Йосиф искал да бъде угоден на Бога. Той знаел Божия стандарт за брака — един мъж за една жена, като двамата стават „една плът“. Освен това той навярно бил чул как се почувствал Авимелех, когато научил, че Ревека е омъжена и че ако я вземе за жена, това щяло да бъде погрешно и така щял да навлече вина върху народа си. В крайна сметка Йехова благословил изхода от тази ситуация, с което показал какъв е възгледът му за прелюбодейството. Вероятно познанието на Йосиф за тези минали събития засилило гласа на наследената му съвест и го подбудило да отхвърли сексуалната неморалност. (Битие 2:24; 12:17–19; 20:1–18; 26:7–14)

17. Защо ние се намираме в по–добро положение в сравнение с това на Йосиф по отношение на възможността да подражаваме на своя Баща?

 17 Разбира се, днес ние се намираме в по–добро положение. Разполагаме с цялата Библия, от която научаваме как мисли нашият Баща и какви са неговите чувства, както и какво одобрява и какво забранява. Колкото по–добре познаваме Писанието, толкова по–близо можем да се приближим до Бога и да му подражаваме. Ако правим това, начинът, по който ще действа съвестта ни, ще се доближава още повече до мисленето на нашия Баща. Така все повече мисленето ни ще бъде в съгласие с неговата воля. (Ефесяни 5:1–5)

18. Независимо от влиянието, което ни е било оказвано в миналото, какво можем да направим, за да подобрим надеждността на съвестта си?

18 Какво да кажем за средата около нас, която оказва влияние на съвестта ни? Може да сме били повлияни от мисленето и постъпките на своите роднини и на хората, с които сме израснали. Така посланието, което е изпращала нашата съвест, може да е било заглушено или изкривено. То е отразявало „акцента“ на другите около нас. Вярно е, че не можем да променим миналото си, но можем да бъдем решени да си избираме приятели и среда, които ще оказват благотворно влияние на съвестта ни. Основна стъпка към това е редовно да общуваме с отдадени на Бога християни, които вече от много време се стремят да подражават на своя Баща. Събранията на сбора, както и общуването преди и след тях, ни предоставят чудесни възможности за това. Можем да наблюдаваме повлияните от Библията мислене и постъпки на събратята ни християни, а също и тяхната готовност да се вслушват в съвестта си, която отразява Божия възглед и начини на постъпване. След време това ще ни помогне да приведем съвестта си в хармония с библейските принципи и да отразяваме по–добре Божия образ. Когато настроим вътрешния си глас в хармония с принципите на своя Баща и подражаваме на добрия пример на събратята си християни, нашата съвест ще бъде още по–надеждна и ние ще бъдем по–склонни да се вслушваме в онова, което ни казва тя. (Исаия 30:21)

19. Още на кои въпроси относно съвестта е важно да обърнем внимание?

19 Някои хора обаче всеки ден водят борба да постъпват в съгласие със съвестта си. В следващата статия ще разгледаме някои ситуации, с които се сблъскват християните. Като изследваме тези ситуации, ще можем още по–ясно да разберем ролята на съвестта, защо при различните хора тя действа по различен начин и как можем все повече да се вслушваме в нейния глас. (Евреи 6:11, 12)

[Бележка под линия]

^ абз. 5 По подобен начин Оуен Гингрих, професор по астрономия в Харвардския университет, писал: „Алтруизмът наистина повдига въпрос, на който нямаме ... научен отговор въз основа на наблюденията си в царството на животните. Най–вероятно отговорът се намира на съвсем друго място и има връзка с качествата, които Бог е дарил на човека, а също и със съвестта.“

Какво научи?

• Защо чувството за правилно и погрешно, или съвестта, може да се види при хората от всички народи?

• Защо трябва да внимаваме да не позволим просто съвестта ни да ни ръководи?

• По какви начини можем да обучаваме вътрешния си глас?

[Въпроси]

[Снимки на страница 23]

Давид изпитвал угризения на съвестта...

но това не било така със Савел от Тарс

[Снимка на страница 24]

Можем да обучаваме съвестта си