Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Вашият Баща е милостив“

„Вашият Баща е милостив“

 „Вашият Баща е милостив“

„Проявявайте милост, както и вашият Баща е милостив.“ (ЛУКА 6:36)

1, 2. Как думите на Исус, отправени към книжниците и фарисеите и към последователите му, показват, че милостта е желателно качество?

ЗАКОНЪТ, даден чрез Моисей, съдържал около 600 изисквания и постановления. Въпреки че задълженията спрямо Моисеевия закон трябвало да бъдат изпълнявани, проявяването на милост също било много важно. Нека да обърнем внимание какво казал Исус на фарисеите, които проявили немилостива нагласа. Той ги порицал при два случая, като им напомнил какво е наредил Бог: „Милост искам, а не жертви.“ (Матей 9:10–13; 12:1–7; Осия 6:6) Към края на службата си Исус казал: „Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, но пренебрегвате по–важните неща от Закона: справедливостта, милостта и верността.“ (Матей 23:23)

2 Безспорно Исус смятал милостта за много ценно качество. Той казал на последователите си: „Проявявайте милост, както и вашият Баща е милостив.“ (Лука 6:36) Но за да ‘подражаваме на Бога’ в това отношение, трябва да знаем какво представлява истинската милост. (Ефесяни 5:1) Освен това, ако разбираме каква полза имаме от милостта, ще бъдем подбудени да проявяваме по–пълно това качество в живота си.

Милост към нуждаещите се

3. Защо трябва да се обърнем към Йехова, за да разберем какво представлява истинската милост?

3 Псалмистът пял: „Благодатен и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения.“ (Псалм 145:8, 9) Йехова е „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3) Милостивият се отнася към другите по състрадателен начин. Това е основна характеристика на личността на Бога. Неговият пример и напътствията, идващи от него, могат да ни научат какво представлява истинската милост.

4. Какво научаваме от Исаия 49:15 във връзка с милостта?

4 Както е записано в Исаия 49:15, Йехова казва: „Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да се не смили за чадото на утробата си?“ Някои еврейски думи, тясно свързани с думата, преведена тук като „смили се“, са използвани във връзка с милостта и в цитирания в предишния абзац Псалм  145:8, 9. Чувството, което подтиква Йехова да бъде милостив, е сравнено с топлото чувство, което кърмещата майка обикновено изпитва към детето си. Може би бебето е гладно или има нужда от нещо друго. Подтикната от чувства на състрадание или съчувствие, които се пораждат в нея, майката се грижи за нуждите на бебето. Йехова изпитва същите нежни чувства към онези, спрямо които проявява милост.

5. Как Йехова показал, че е „богат с милост“ към народа на Израил?

5 Едно е да изпитваме състрадание, но съвсем друго е това да ни подбужда да действаме в полза на нуждаещите се. Нека да видим как реагирал Йехова, когато неговите поклонници били роби в Египет преди около 3500 години. Той казал на Моисей: „Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя в земя добра и пространна, в земя, гдето текат мляко и мед.“ (Изход 3:7, 8) Около 500 години след като израилтяните били освободени от Египет, Йехова им напомнил: „Аз изведох Израиля из Египет и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха.“ (1 Царе 10:18) Тъй като се отклонявали от праведните стандарти на Бога, израилтяните често изпадали в беда. Въпреки това Йехова изпитвал състрадание към тях и неведнъж ги спасявал. (Съдии 2:11–16; 2 Летописи 36:15) Това показва по какъв начин любещият Бог помага на онези, които са в нужда, в опасност или изпитват някакви трудности. Йехова е „богат с милост“. (Ефесяни 2:4)

6. Как Исус Христос подражавал на начина, по който неговият Баща проявявал милост?

6 Когато бил на земята, Исус Христос съвършено подражавал на своя Баща в начина, по който проявявал милост. Какво направил Исус, когато двама слепи мъже го умолявали с думите „Господарю, сине Давидов, имай милост към нас!“? Те молели Исус да направи чудо и да възстанови зрението им. Той извършил това чудо, но не и без да прояви съчувствие. Библията казва: „Като изпита силна жал, Исус докосна очите им и двамата веднага прогледнаха.“ (Матей 20:30–34) Силната жал подбудила Исус да извърши много чудеса, които донесли облекчение на слепи, на обсебени от демони, на прокажени и на родители на страдащи деца. (Матей 9:27; 15:22; 17:15; Марко 5:18, 19; Лука 17:12, 13)

7. На какво ни учат примерите на Йехова Бог и неговия Син относно милостта?

7 Примерите на Йехова Бог и Исус Христос показват, че милостта се състои от две неща — чувства на състрадание, съчувствие или силна жал към нуждаещите се, както и действия в помощ на тези хора. Проявяването на милост изисква от нас и двете. В Писанието милостта най–често се отнася до изрази на милостиво отношение към онези, които са в нужда. Как обаче милостта бива проявявана при съдебни случаи? Дали проявата на милост тогава може да бъде смятана за бездействие, или въздържане от налагане на наказание?

Милост към извършилите грях

8, 9. Какво включвала милостта, проявена към Давид, след като извършил грях с Витсавее?

8 Нека да разгледаме какво се случило след като пророк Натан говорил с царя на древния Израил, Давид, относно прелюбодейната връзка на Давид с Витсавее. Разкайващият се Давид се молел: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми, и очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло.“ (Псалм 51:1–4)

 9 Давид се разкайвал с цялото си сърце. Йехова простил греха му и наказал него и Витсавее с по–лека присъда, отколкото можело да се очаква. Съгласно Моисеевия закон както Давид, така и Витсавее трябвало да бъдат наказани със смърт. (Второзаконие 22:22) Но въпреки че не избегнали всички последствия от своя грях, животът им бил запазен. (2 Царе 12:13) Тъй като е милостив, Бог може да прости даден грях. Но това не означава, че се въздържа да налага уместно наказание.

10. Въпреки че Йехова е милостив, когато съди, защо не бива да злоупотребяваме с неговата милост?

10 Тъй като ‘чрез един човек [Адам] грехът влязъл в света’ и „грехът плаща със смърт“, всъщност всички хора заслужават смърт. (Римляни 5:12; 6:23) Колко благодарни можем да бъдем, че Йехова проявява милост, когато ни съди! Но трябва да внимаваме да не злоупотребяваме с милостта на Бога. „Всички ... пътища [на Йехова] са справедливи“ — се казва във Второзаконие 32:4, НС. Когато проявява милост, Бог не пренебрегва своите съвършени стандарти за справедливост.

11. Как Йехова проявил по уместен начин справедливост, когато разглеждал греха на Давид с Витсавее?

11 За да бъде отменена смъртната присъда в случая на Давид и Витсавее, първо трябвало да бъде простен техният грях. Съдиите в Израил не били упълномощени да правят това. Ако им било позволено да разгледат случая, те нямало да имат друга възможност, освен да произнесат смъртна присъда. Това изисквал Законът. Поради договора си с Давид обаче Йехова искал да разбере дали имало основания да прости греха на Давид. (2 Царе 7:12–16) Така че Йехова Бог, „Съдията на цялата земя“, който ‘изпитва сърцето’, решил да разгледа случая лично. (Битие 18:25; 1 Летописи 29:17) Бог можел да разбере точно какво има в сърцето на Давид, да прецени колко искрено е неговото разкаяние и да му прости.

12. Как грешните хора могат да се възползват от милостта на Бога?

12 Милостта, която Йехова проявява към нас, като ни дава възможност за освобождаване от наказанието за наследения грях, е в съгласие с неговата справедливост. За да направи възможно прощаването на греха, без да бъде нарушена справедливостта, Йехова осигурил жертвената смърт на своя Син, Исус Христос, което е най–великият израз на милост, проявяван някога. (Матей 20:28; Римляни 6:22, 23) За да се възползваме от милостта на Бога, която може да ни спаси  от наказанието за наследения грях, ние трябва да ‘проявяваме вяра в Сина’. (Йоан 3:16, 36)

Бог на милостта и справедливостта

13, 14. Дали милостта на Бога смекчава неговата справедливост? Обясни.

13 След като милостта на Йехова не нарушава неговия стандарт за справедливост, дали тя се отразява по някакъв начин на проявата на тази справедливост? Дали милостта намалява въздействието на справедливостта на Бога, като я смекчава? Това съвсем не е така.

14 Чрез пророк Осия Йехова казал на израилтяните: „Ще те сгодя за Себе Си за винаги; да! ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и милости.“ (Осия 2:19) Тези думи ясно показват, че когато Йехова проявява милост, това винаги е в хармония с останалите му качества, включително и справедливостта. Йехова е „Бог състрадателен и милостив, ... прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния“. (Изход 34:6, 7, Ве–2000) Той е Бог на милостта и справедливостта. Библията казва за него: „Той е Скала, делата му са съвършени, защото всички негови пътища са справедливи.“ (Второзаконие 32:4, НС) Справедливостта на Бога е съвършена, каквато е и неговата милост. Нито едно от тези две качества не превъзхожда другото и нито едно от двете няма нужда да смекчава действието на другото. По–скоро двете качества са в съвършено единство.

15, 16. (а) Какво показва, че справедливостта на Бога не е сурова? (б) В какво могат да бъдат сигурни поклонниците на Йехова, когато той ще изпълни присъдата си над тази зла система?

15 Справедливостта на Йехова не е сурова. Справедливостта почти винаги е свързана със съдебни решения, а присъдата обикновено изисква да бъде наложено заслужено наказание на закононарушителя. Но когато Бог проявява справедливост, това може да означава спасение за онези, които заслужават това. Например патриархът Лот и двете му дъщери били спасени при унищожението на порочните хора в градовете Содом и Гомор. (Битие 19:12–26)

16 Можем да бъдем сигурни, че когато Йехова изпълни своята присъда над настоящата зла система, „голямото множество“ истински поклонници, които „са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“, ще бъдат запазени. Така те ще ‘преминат през голямото бедствие’. (Откровение 7:9–14)

Защо да бъдем милостиви?

17. Коя е една от основните причини да бъдем милостиви?

17 Примерът на Йехова и на Исус Христос ни учи какво представлява истинската милост. В Притчи 19:17 ни е дадена една основна причина да бъдем милостиви: „Който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му.“ Йехова е доволен, когато подражаваме на него  и на неговия Син, като сме милостиви един към друг. (1 Коринтяни 11:1) Когато ние сме милостиви към другите и те ще са насърчени да бъдат милостиви към нас, тъй като милостта поражда милост. (Лука 6:38)

18. Защо трябва да се стремим да бъдем милостиви?

18 Милостта е смесица от много хубави качества. Тя включва благосклонност, любов, състрадание и доброта. Нежните чувства, подбудени от състрадание или съчувствие, са в основата на милостивите дела. Въпреки че милостта на Бога не прави компромис относно справедливостта, Йехова не бърза да се гневи и търпеливо оставя достатъчно време на извършилите грях да стигнат до разкаяние. (2 Петър 3:9, 10) Следователно милостта е свързана и с дълготърпението. Тъй като е смесица от много желателни качества, включително и различни аспекти от плода на духа, милостта ни помага да развиваме тези качества. (Галатяни 5:22, 23) Колко е важно да се стремим да бъдем милостиви!

„Щастливи са милостивите“

19, 20. По какъв начин милостта ликува над съденето?

19 Ученикът Яков ни казва защо милостта трябва да бъде едно от основните качества в живота ни. Той писал: „Милостта ликува победоносно над съденето.“ (Яков 2:13б) Яков говорел за милостта, която един поклонник на Йехова проявява към другите. Тя ликува победоносно над съденето в смисъл, че когато дойде времето човек да „дава сметка на Бога“, Йехова взема предвид милостивите му постъпки и му прощава въз основа на изкупителната жертва на своя Син. (Римляни 14:12) Несъмнено една от причините да бъде показана милост към Давид относно греха му с Витсавее била тази, че самият той бил милостив човек. (1 Царе 24:4–7) От друга страна, онзи, „който не проявява милост, ще бъде съден немилостиво“. (Яков 2:13а) Не е чудно тогава, че „безмилостните“ са изброени заедно с онези, за които Бог смята, че „заслужават смърт“! (Римляни 1:31, 32)

20 В своята Проповед на планината Исус казал: „Щастливи са милостивите, защото ще им бъде оказана милост.“ (Матей 5:7) Колко въздействащо тези думи показват, че онези, които търсят милостта на Бога, сами трябва да бъдат милостиви! Следващата статия ще обсъди как можем да проявяваме милост в ежедневния си живот.

Какво научи?

• Какво е милост?

• По какви начини може да бъде проявена милост?

• В какъв смисъл Йехова е Бог на милостта и справедливостта?

• Защо трябва да бъдем милостиви?

[Въпроси]

[Снимка на страница 21]

Нежното чувство на Йехова спрямо нуждаещите се е подобно на чувството, което една майка изпитва към бебето си

[Снимка на страница 23]

Какво научаваме за милостта от чудесата на Исус?

[Снимка на страница 24]

Дали Йехова нарушил стандарта си за справедливост, като проявил милост към Давид?

[Снимка на страница 25]

Милостта на Бога към грешните хора е в съгласие с неговата справедливост