Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Пазете се от всякаква алчност“

„Пазете се от всякаква алчност“

 „Пазете се от всякаква алчност“

„Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (ЛУКА 12:15)

1, 2. (а) Какво забелязваш относно интересите и стремежите на хората днес? (б) Как могат да ни повлияят подобни възгледи?

ПАРИТЕ, притежанията, престижът, високоплатената работа и семейството са сред критериите на повечето хора за успех в живота и са смятани като гаранция за сигурно бъдеще. Както се вижда, и в богатите, и в бедните страни много хора се стремят да придобият повече материални блага и да постигнат по–голям успех. Дори и да имат някакъв духовен интерес, той бързо изчезва.

2 В Библията е предсказано, че това ще бъде така. В нея се казва: „В последните дни ще настъпят кризисни времена, трудни за справяне. Защото хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ... ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога, външно ще проявяват преданост към Бога, но няма да живеят съответно на силата ѝ.“ (2 Тимотей 3:1–5) Истинските християни живеят сред такива хора и затова изпитват постоянен натиск да възприемат техния начин на мислене и постъпване. Какво може да ни помогне да се противопоставим на опитите на този свят да ни „вкара в калъпа си“? (Римляни 12:2, „Новият завет на съвременен английски“ от Дж. Б. Филипс)

3. Какви съвети на Исус ще разгледаме в тази статия?

3 Тъй като е „предводителят, който усъвършенства нашата вяра“, Исус Христос ни осигурява важен урок във връзка с това. (Евреи 12:2) Веднъж, когато Исус обяснявал на едно множество въпроси, свързани с истинското поклонение, един човек го прекъснал и отправил следната молба: „Учителю, кажи на брат ми да раздели наследството с мене.“ В отговор Исус дал на мъжа, а и на останалите си слушатели, сериозни съвети. Той отправил строго предупреждение относно алчността и подкрепил думите си с подтикваща към размисъл притча. Ще бъде добре да обърнем сериозно внимание на онова, което Исус казал, и да разберем каква полза ще имаме, ако прилагаме съветите му в живота си. (Лука 12:13–21)

Неуместна молба

4. Защо било неуместно това, че мъжът прекъснал речта на Исус?

4 Преди човекът да го прекъсне, Исус говорел на учениците си и на другите хора, че трябва да се пазят от лицемерие, че трябва смело да ‘признават, че са в единство с Човешкия син’, и че ще получат помощ от светия дух. (Лука 12:1–12) Без съмнение било необходимо учениците да запомнят тези важни мисли. По средата на една толкова въздействаща реч обаче мъжът внезапно се намесил и помолил Исус да разреши някакъв проблем, вероятно семеен спор относно материални притежания. Ние можем да извлечем важна поука от случилото се.

5. Какво разкрива молбата на мъжа относно него?

5 В една книга се казва, че „характерът на човека често се познава от това, за което си мисли, когато слуша религиозна проповед“. Докато Исус обсъждал важни духовни въпроси, мъжът най–вероятно си мислел какво би могъл да направи, за да извлече някаква финансова облага. Не се споменава дали човекът е имал основателна причина за оплакване по отношение  на наследството. Възможно е той да се е опитвал да се възползва от авторитета на Исус и от репутацията му на мъдър съдия. (Исаия 11:3, 4; Матей 22:16) Но какъвто и да е бил случаят, въпросът на мъжа показва, че в сърцето му нямало признателност за духовните неща. Нима това не ни подтиква да изследваме себе си? Например на християнските събрания може лесно да допуснем да се разсеем или да си мислим какво ще правим по–късно. Но вместо това трябва да се съсредоточаваме върху казаното на събранието и да разсъждаваме за начините, по които можем лично да приложим информацията, за да подобрим взаимоотношенията си с небесния си Баща, Йехова Бог, и със своите братя и сестри в християнския сбор. (Псалм 22:22; Марко 4:24)

6. Защо Исус не изпълнил молбата на мъжа?

6 Каквито и да са били подбудите на човека да отправи тази молба, Исус не удовлетворил желанието му. Вместо това той попитал: „Човече, кой ме е назначил да съдя или да деля сред вас?“ (Лука 12:14) С тези думи Исус насочил вниманието към уредба, с която хората били много добре запознати. Според Моисеевия закон съдиите в градовете били назначени да решават точно такива въпроси. (Второзаконие 16:18–20; 21:15–17; Рут 4:1, 2) От друга страна, Исус бил зает с по–важни неща — да свидетелства за истината за Царството и да изявява Божията воля. (Йоан 18:37) Ние следваме примера на Исус, като не позволяваме на ежедневните грижи да погълнат вниманието ни, а използваме времето и енергията си да проповядваме добрата новина и ‘да правим ученици сред всички народи’. (Матей 24:14; 28:19)

Пази се от алчността

7. Какво проницателно изказване направил Исус?

7 Тъй като можел да разбира какви са най–съкровените стремежи на сърцето, Исус знаел, че зад личната молба на човека се крие нещо много по–сериозно. Затова Исус не само отказал да изпълни молбата, но обърнал внимание на това, което било в основата на проблема. Той казал: „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15)

8. Какво е алчността и до какво може да доведе?

8 Алчността не е просто желанието да имаш пари или някакви предмети, които могат да са ти от полза. Според един речник тя е „силно, страстно желание за притежаване на материални блага“. Алчността може да е също и ненаситният стремеж да имаш неща, дори и да принадлежат на някого другиго, единствено с цел да ги имаш, независимо дали се нуждаеш от тях или как това би засегнало другите. Алчният човек позволява обектът на желанието му да контролира мислите и действията му до такава степен, че всъщност той се превръща в негов бог. Припомни си, че апостол Павел оприличава алчния човек на идолопоклонник, който няма да наследи Божието Царство. (Ефесяни 5:5; Колосяни 3:5)

9. По какви начини може да се проявява алчността? Посочи примери.

9 Интересно е да се отбележи, че Исус предупреждава да се пазим от „всякаква алчност“. Алчността се проявява по различни начини. В последната от Десетте Божи заповеди се изброяват някои от тях: „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.“ (Изход 20:17) Библията е изпълнена с примери на хора, които извършили сериозни грехове, подбудени от някакъв вид алчност. Сатана бил първият, който развил алчното желание да притежава нещо чуждо — славата, почитта и властта на Йехова, които принадлежат само на него. (Откровение 4:11) Ева пожелала да има правото сама да определя какво е правилно и какво погрешно и това, че била измамена поради желанието си, повело цялото човечество по пътя към греха и смъртта. (Битие 3:4–7) Демоните  били ангели, които развили недоволна нагласа към ‘първоначалното си място и напуснали правилното си местоживеене’ заради нещо, което те нямали право да притежават. (Юда 6; Битие 6:2) Спомни си също за Валаам, Ахан, Гиезий и Юда Искариот. Вместо да бъдат доволни от обстоятелствата си в живота, те позволили на прекомерното желание за материални притежания да ги накара да злоупотребят с оказаното им доверие и в крайна сметка то причинило тяхната гибел и унищожение.

10. Относно какво трябва да ‘внимаваме’ според напътствието на Исус?

10 Само колко подходящо е, че Исус въвел предупреждението си относно алчността с израза „внимавайте“! Защо? Защото е много лесно да виждаме как някой друг проявява алчност, но рядко бихме признали това за самите себе си. Нека помним обаче думите на апостол Павел: „Любовта към парите е коренът на всякакви зли неща.“ (1 Тимотей 6:9, 10) Ученикът Яков обяснява, че след като погрешното желание „зачене, ражда грях“. (Яков 1:15) В хармония с напътствието на Исус ние трябва да ‘внимаваме’ не относно това дали другите са алчни, а да изследваме желанията на собственото си сърце, за да ‘се пазим от всякаква алчност’.

Животът и придобиването на голямо богатство

11, 12. (а) Какво предупреждение дал Исус относно алчността? (б) Защо трябва да се вслушваме в предупреждението на Исус?

11 Има и още една причина да се пазим от алчността. Обърни внимание какво казал Исус след това: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15) Несъмнено в днешния материалистичен свят, в който хората измерват щастието и успеха с финансовото състояние, трябва да помислим сериозно върху тези думи. С тях Исус посочил, че материалните притежания, колкото и много да са те, не придават на живота истински смисъл, нито го правят удовлетворяващ.

12 Някои обаче не биха се съгласили с това твърдение. Те може би считат, че материалните притежания правят живота по–приятен, по–удобен и следователно по–смислен. Затова те се отдават на дейности, които ще им позволят да се сдобият с желаните от тях стоки или уреди. Те смятат, че това ще им осигури добър живот. Като мислят по този начин, показват, че не разбират същността на предупреждението на Исус.

13. Какъв е уравновесеният възглед за живота и материалните притежания?

13 Вместо да се съсредоточава върху това дали е правилно или  погрешно да сме богати, Исус подчертал, че животът ни ‘не произтича от нещата, които притежаваме’, тоест от нещата, които вече имаме. Във връзка с това всички ние знаем, че най–необходимото за живота наистина не е много — малко храна, дрехи и подслон. Богатите се радват на изобилие от тези неща, а бедните си набавят нужното с цената на много усилия. Но при смъртта всички различия между богатите и бедните изчезват, за тях всичко свършва. (Еклисиаст 9:5, 6) Следователно, за да има животът ни смисъл и цел, ние не бива да се съсредоточаваме единствено върху нещата, които вече притежаваме или можем да придобием. За да разберем по–ясно тази мисъл, нека обсъдим за какъв живот говорел Исус.

14. Какво разбираме от думата за „живот“, използвана в библейското повествование?

14 Когато Исус казал записаното в евангелието на Лука, че „животът [на човека] не произтича от нещата, които притежава“, използваната дума за „живот“ (на гръцки „зоѝ“) не се отнася за начина на живот, а по–скоро за самия живот, който притежаваме. * Исус имал предвид, че независимо дали сме богати, или бедни, дали живеем в охолство, или си набавяме най–необходимото с голям труд, ние нямаме пълно влияние върху продължителността на живота си и не знаем дори дали ще сме живи утре. В своята проповед на планината Исус попитал: „Кой от вас, като се безпокои, може да прибави дори малко към продължителността на живота си?“ (Матей 6:27) Библията ясно посочва, че единствено Йехова е „изворът на живота“ и че само той може да подари на верните хора „истинския живот“ или „вечния живот“, тоест безкраен живот на небето или на земята. (Псалм 36:9; 1 Тимотей 6:12, 19)

15. Защо много хора се уповават на материалните притежания?

15 Думите на Исус подчертават колко е лесно да бъде развит неправилен възглед за живота. Всички хора, било то бедни или богати, са несъвършени и ги очаква една и съща участ. В древността Моисей отбелязал: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10; Йов 14:1, 2; 1 Петър 1:24) Поради тази причина хората, които не са развили добри взаимоотношения с Бога, често възприемат нагласата, за която говорил и апостол Павел: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Коринтяни 15:32) Други виждат, че животът е краткотраен и несигурен, и се опитват да намерят стабилност и сигурност в притежанията си. Вероятно те смятат, че като имат много материални неща, които могат да виждат, животът им ще бъде по–сигурен. Затова непрестанно работят да натрупат пари и притежания с погрешното убеждение, че тези неща осигуряват щастие и сигурност. (Псалм 49:6, 11, 12)

Сигурно бъдеще

16. В какво не се крие истинският смисъл в живота?

16 Високият стандарт на живот, или това да се радваш на изобилие от храна и дрехи,  да имаш дом и други удобства, наистина може да донесе повече спокойствие. Той дори може да ти позволи да се възползваш от по–добри медицински грижи и така да удължиш живота си с няколко години. Дали обаче такъв живот действително има повече смисъл и е по–сигурен? Доколко качествен е животът не се измерва с неговата продължителност или с количеството на материалните притежания, които може да има или да използва човек. Апостол Павел говорел за опасността от това да разчитаме прекалено много на такива неща. Той писал на Тимотей: „Заповядай на онези, които са богати в настоящата система, да не бъдат високомерни и да не възлагат надеждата си на несигурното богатство, а на Бога, който ни снабдява с всички неща изобилно за наша радост.“ (1 Тимотей 6:17)

17, 18. (а) Кои хора от древността са достойни за подражание по отношение на възгледа им към материалното богатство? (б) Коя притча на Исус ще разгледаме в следващата статия?

17 Не би било мъдро да възлагаме надеждите си на богатството, защото то е „несигурно“. Патриархът Йов бил много богат, но когато внезапно го сполетели бедствия, богатството не могло да му помогне. То изчезнало за един миг. Именно неговите близки взаимоотношения с Бога му помогнали да издържи всички страдания и изпитания. (Йов 1:1, 3, 20–22) Авраам не позволил на изобилието от материални притежания да му попречи да приеме трудната задача, която Йехова му дал. Впоследствие той бил възнаграден, като станал „отец на множество народи“. (Битие 12:1, 4; 17:4–6) Тези и много други примери са достойни за подражание. Всички ние, млади и стари, трябва да изследваме себе си, за да видим кои неща са истински важни в нашия живот и на какво възлагаме надеждите си. (Ефесяни 5:10; Филипяни 1:10)

18 Ние наистина можем да научим много и да извлечем поука от думите на Исус относно алчността и правилния възглед за живота. Но Исус имал още нещо предвид. Той разказал една предизвикваща размисъл притча, или словесна илюстрация, за един неразумен богат човек. Как можем да приложим тази притча в нашия живот днес и какво можем да научим от нея? Следващата статия ще отговори на тези въпроси.

[Бележка под линия]

^ абз. 14 Гръцката дума „бѝос“ също се превежда като „живот“ и от нея произлизат думи като „биография“ и „биология“. Според „Тълковен речник на Вайн на думите в Стария и Новия завет“ „бѝос“ носи значението на „продължителност на живота“, „начин на живот“ и „средства за живот“.

Как ще отговориш?

• Какво можем да научим от това, че Исус отказал да удовлетвори молбата на един мъж от множеството?

• Защо трябва да се пазим от алчността и как можем да правим това?

• Защо животът „не произтича“ от материалните притежания?

• Какво ще придаде на живота ни истински смисъл и сигурност?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Защо Исус не изпълнил молбата на един мъж?

[Снимка на страница 23]

Алчността може да има пагубни последствия

[Снимки на страница 25]

Как Авраам показал, че има правилен възглед за материалните притежания?