Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Мъдростта е защита“

„Мъдростта е защита“

 „Мъдростта е защита“

„КОЛКО по–желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро“ — се казва в Притчи 16:16. Защо мъдростта е толкова ценна? Защото „мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат“. (Еклисиаст 7:12) Но как мъдростта запазва живота на онези, които я имат?

Придобиването на богоугодна мъдрост, което представлява натрупването на точно познание от Божието Слово, Библията, и постъпването в съгласие с него, ни помага да ходим в пътя, който Йехова одобрява. (Притчи 2:10–12) Соломон, царят на древния Израил, казва: „Да се отклонява от зло е друм за праведните; който пази пътя си, опазва душата си.“ (Притчи 16:17) Наистина, мъдростта избавя от лоши пътища и запазва живота на онези, които я имат. Кратките, мъдри пословици от Притчи 16:16–33 показват какво положително влияние може да окаже богоугодната мъдрост върху нашата нагласа, реч и действия. *

Бъди „със смирен дух“

Персонифицираната мъдрост казва за себе си: „Аз мразя гордост и високоумие.“ (Притчи 8:13) Гордостта и мъдростта са пълни противоположности. Ние трябва да постъпваме мъдро и да внимаваме да не развием горделива нагласа. Трябва да сме особено внимателни, ако сме постигнали успех в някои области на живота или ни е поверена отговорност в християнския сбор.

В Притчи 16:18 сме предупредени: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ Помисли за най–голямото „падане“ във вселената — падението на един съвършен духовен син на Бога, който сам се превърнал в Сатана Дявола. (Битие 3:1–5; Откровение 12:9) Дали той проявил горделив дух преди своето падение? Библията потвърждава това, когато казва, че човек, който е нов във вярата, не бива да бъде назначаван като надзорник  в християнския сбор, „за да не се възгордее и да попадне под същото осъждане, отредено за Дявола“. (1 Тимотей 3:1, 2, 6) Колко важно е да внимаваме да не подхранваме гордостта в другите, както и да не позволяваме тя да се развива в нас!

„По–добре да е някой със смирен дух между кротките, нежели да дели користи с горделивите“ — се казва в Притчи 16:19. От примера на Навуходоносор, царят на древния Вавилон, можем да видим колко е мъдър този съвет. Той гордо издигнал в полето Дура едно огромно изображение, което може да е представяло самия него. Вероятно статуята е била издигната на много висок пиедестал, така че да достига 27 метра височина. (Даниил 3:1) Този извисяващ се паметник трябвало да бъде впечатляващ символ на империята на Навуходоносор. Макар че на хората може да им правят впечатление високи неща като тази статуя или обелиски, високи кули и небостъргачи, нищо подобно не може да впечатли Бога. Псалмистът пял: „Ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; а високоумния познава отдалеч.“ (Псалм 138:6) Всъщност „онова, което е превъзнасяно сред хората, е отвратително в очите на Бога“. (Лука 16:15) За нас е по–добре да ‘следваме скромните неща’, отколкото да ‘бъдем високомерни’. (Римляни 12:16)

Говори с „прозорливост“ и „убедителност“

Как придобиването на мъдрост се отразява на речта ни? Мъдрият цар ни казва: „Който внимава на словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажен. Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен, и сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание в устните му [кара устата му да проявява прозорливост и добавя убедителност на устните му — НС].“ (Притчи 16:20–23)

Мъдростта ни помага да говорим с прозорливост и убедителност. Как става това? Онзи, който е „с мъдро сърце“, се старае да ‘намира доброто’ в нещата и ‘се уповава на Йехова’. Когато се стараем да търсим доброто в другите, е по–вероятно да казваме добри неща за тях. Вместо да сме груби и заядливи, думите ни ще бъдат ‘сладки и убедителни’. Ако знаем какви са обстоятелствата на другите, тогава ще разбираме с какви трудности се сблъскват те и как се справят с тях.

Когато мъдростта се отразява на речта ни, това ще ни помогне много в проповядването за Царството и правенето на ученици. Когато учим другите за Божието Слово, целта ни не е просто да предадем информацията от Писанието, а да достигнем сърцата на хората. За да постигнем това, е нужно да говорим убедително. Апостол Павел насърчил своя съобщник Тимотей да постоянства в нещата, в които е бил убеден и е повярвал. (2 Тимотей 3:14, 15)

В „Тълковен речник на думите на Новия завет“ на Вайн се казва, че гръцката дума  за „убеждавам“ означава „предизвиквам промяна в мнението с помощта на доводи и морални съображения“. Умението да представяме убедителни доводи, които да доведат до промяна в мнението на нашия слушател, изисква от нас да разбираме неговото или нейното мислене, интереси, обстоятелства и произход. Как можем да разберем тези неща? Ученикът Яков ни отговаря, като казва ‘да бъдем бързи да слушаме, но да не бързаме да говорим’. (Яков 1:19) Като задаваме на нашия слушател въпроси и внимателно слушаме отговорите му, можем да разберем какъв човек е той.

Апостол Павел бил изключително способен в това да убеждава другите. (Деяния 18:4) Дори един от онези, които му се противопоставяли, Димитрий, който бил майстор на сребърни изделия, признал: „Не само в Ефес, но и в почти цяла Азия, този Павел убеди много хора да променят мисленето си.“ (Деяния 19:26) Дали Павел твърдял, че резултатността му в проповедната дейност е благодарение на собствените му усилия? Той никога не направил това. Павел гледал на своето проповядване като на „проява на [Божия] дух и сила“. (1 Коринтяни 2:4, 5) Ние също получаваме помощта на светия дух на Йехова. Тъй като се уповаваме на Йехова, ние сме уверени, че той ще ни подкрепя, когато се стараем да говорим с прозорливост и убедителност в своята служба.

Не е изненадващо тогава, че онзи, „който е с мъдро сърце“, е наречен „умен“ и „проницателен“. (Притчи 16:21, „Един американски превод“; „Нов международен превод“) Действително проницателността е „извор на живот“ за онези, които я имат. А какво правят „безумните“? Те „презират мъдростта и поуката“. (Притчи 1:7) Какви последствия изпитват от това, че отхвърлят поправянето от Йехова? Както беше отбелязано по–горе, Соломон казва: „Глупостта на безумните е наказанието им.“ (Притчи 16:22) Те получават допълнително поправяне, често под формата на строго наказание. „Безумните“ може сами да си причинят трудности, срам, болести и дори преждевременна смърт.

Говорейки още за ползотворното влияние, което мъдростта може да окаже на речта ни, царят на Израил казва: „Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.“ (Притчи 16:24) Както медът е сладък и един гладен човек може лесно да се нахрани с него, така и „благите думи“ са насърчителни и освежаващи. Медът е „добър“, тъй като има здравословни и лечебни свойства. Същото е и с „благите думи“ — те са здравословни в духовно отношение. (Притчи 24:13, 14)

Пази се от „път, който се вижда прав“

Соломон казва: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 16:25) Това е предупреждение относно погрешния начин на разсъждаване и следването на път, който е в противоречие с Божия закон. От гледната точка на един несъвършен човек определен начин на постъпване може да изглежда правилен, но всъщност да не е в съгласие с праведните принципи от Божието Слово. Освен това Сатана може да разпространява  подобна заблуда, така че човек да се чувства подтикнат да върши нещо, за което смята, че е правилно, докато то всъщност води до смърт.

Няма по–добра защита срещу самоизмамата от това да имаме сърце, което е мъдро и притежава разбиране, и съвест, която е обучена с помощта на познанието от Божието Слово. Когато трябва да вземаме решения в живота си относно морала, поклонението или каквото и да било друго нещо, най–добрият начин да се предпазим от това да заблуждаваме себе си е да се ръководим от стандартите на Бога за добро и зло.

„Гладът на работника работи за него“

Мъдрият цар продължава с думите: „Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.“ (Притчи 16:26) Всъщност Соломон казва, че желанието на работника за храна може да „работи за него“, тъй като гладът му ‘го принуждава’, тоест го стимулира. Според превод „Верен“ стихът гласи: „Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.“ Едно нормално желание, като например апетитът ни, може да ни стимулира да сме по–старателни. Подобно желание е градивно. Но какво се случва, когато позволим на едно подходящо желание да стане толкова силно, че да се превърне в алчност? Последствията от това може да се сравнят с прерастването на малкия лагерен огън, използван за приготвянето на храна, в стихиен горски пожар. Алчността е неконтролируемо и унищожително желание. Един мъдър човек, който осъзнава тази опасност, се старае да контролира дори нормалните си желания.

Не отивай в „недобър път“

Думите, излизащи от устата ни, могат да бъдат унищожителни като пламтящ огън. Описвайки разрушителните последствия от това да търсим недостатъците в другите и да ги разпространяваме сред останалите, Соломон казва: „Лошият човек копае зло, и в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори, и шепотникът разделя най–близки приятели.“ (Притчи 16:27, 28)

Човек, който се опитва да разруши репутацията на свой събрат, е „лош“. Трябва да се стараем да търсим доброто в другите и да говорим неща, които изграждат уважение към тях. А дали да слушаме онези, които разпространяват навреждащи клюки? Техните думи може лесно да събудят неоснователни подозрения, да разрушат приятелства и да причинят разделение в сбора. Мъдростта ще ни кара да не ги слушаме.

Соломон предупреждава за една измамна сила, която може да накара някого да върши нещо погрешно: „Насилникът измамя ближния си, и го води в недобър  път; склопява очите си, за да измисля извратени неща [коварство — СИ], и прехапва устните си, за да постигне зло.“ (Притчи 16:29, 30)

Може ли насилието да упражнява измамната си сила върху истинските поклонници? Живеем в свят, в който много хора са подмамени да ‘измислят коварство’. Те подкрепят или извършват насилнически дела. За нас може да не е толкова трудно да не участваме в прояви на насилие. Но дали съществува опасност да бъдем привлечени от него по прикрит начин? Нима милиони хора днес не са привлечени от това да гледат забавления или спортове, които прославят насилието? Предупреждението от Писанието е ясно: „Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.“ (Притчи 13:20) Каква защита само е богоугодната мъдрост!

Какво може да се каже за човек, който е прекарал живота си сред хора, които проявяват мъдрост и разбиране, и не е отишъл в „недобър път“? Един живот, прекаран в „пътя на правдата“, е красив в очите на Бога и заслужава уважение. В Притчи 16:31 се казва: „Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.“

От друга страна, няма нищо красиво в необуздания гняв. Първородният син на Адам и Ева, Каин, ‘пламнал от силен гняв’ (НС) против брат си Авел и ‘станал против него и го убил’. (Битие 4:1, 2, 5, 8) Макар че понякога може да имаме основателна причина да сме ядосани, трябва да внимаваме да не позволим на гнева си да стане необуздан. В Притчи 16:32 ясно се казва: „Който скоро не се гневи, е по–добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град.“ Необузданият гняв не е признак нито на сила, нито на достойнство. Това е слабост, която може да ни ‘отведе в недобър път’.

Когато ‘решението е от Йехова’

„Жребието се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа“ — казва царят на Израил. (Притчи 16:33) В древния Израил Йехова понякога използвал жребий, за да изрази волята си. Жребият можел да представлява малки камъчета или плочици, направени от дърво или камък. Първо била отправяна молитва към Йехова той да осигури решение по даден въпрос. После жребият бил хвърлян в гънките на една дреха, след което го изваждали. Полученият отговор бил приеман като идващ от Бога.

Йехова вече не използва жребий, за да каже на своя народ какво смята да направи. Той е разкрил това в своето Слово, Библията. Точното познание за онова, което се казва в Библията, е едно от основните неща, нужни за придобиването на богоугодна мъдрост. Затова не бива да допускаме да мине дори и един ден, без да сме чели от вдъхновеното Писание. (Псалм 1:1, 2; Матей 4:4)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 8]

Защо мъдростта е ‘по–желателна от златото’?

[Снимка на страница 9]

Какво „добавя убедителност“ на думите ти, когато участваш в службата?

[Снимка на страница 10]

„Лошият човек копае зло“

[Снимка на страница 11]

Необузданият гняв може да ни „води в недобър път“

[Снимка на страница 12]

Насилието има силата да ни измами