Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Ще се утвърдят твоите намерения“

„Ще се утвърдят твоите намерения“

 „Ще се утвърдят твоите намерения“

В ЕДИН от своите псалми Давид се молил: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене. ... Повърни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.“ (Псалм 51:10, 12) След като съгрешил с Витсавее, разкайващият се Давид умолявал с тези думи Йехова Бог да пречисти сърцето му и да вложи в него дух, или нагласа, да постъпва правилно.

Дали Йехова действително ни дава ново сърце и влага в нас нов и охотен дух? Или ние трябва да се стремим да придобием чисто сърце и да го пазим? Йехова „изпитва сърцата“, но до каква степен се намесва в онова, което става в тях? (Притчи 17:3; Йеремия 17:10) Доколко влияе той на живота, подбудите и действията ни?

Първите девет стиха от шестнайсета глава на книгата Притчи показват как можем да позволим на Бога да ръководи живота ни, така че ‘да се утвърдят нашите намерения’. (Притчи 16:3) В 10 до 15 стих се обръща внимание на това каква отговорност има един цар или владетел.

Кой определя „плановете на сърцето“?

В Притчи 16:1а се казва: „Плановете на сърцето принадлежат на човека.“ Ясно е, че ние сме тези, които трябва да правят „плановете на сърцето“ си. Йехова не оформя сърцето ни по чудодеен начин, нито ни дава охотен дух. Трябва да полагаме усилия да придобиваме точно познание от неговото Слово, Библията, да размишляваме върху наученото и да привеждаме мислите си в съгласие с Божиите. (Притчи 2:10, 11)

Но като се молел за ‘чисто сърце’ и ‘обновен дух’, Давид показал, че съзнава грешните си склонности и това, че се нуждае от Божията помощ, за да пречисти сърцето си. Тъй като сме несъвършени, може да се изкушим да вършим „делата на плътта“. (Галатяни 5:19–21) За да умъртвим „склонностите, които се появяват в частите на [нашите] тела, направени от пръст — блудство, нечистота, сексуални страсти, вредни желания и алчна завист“, ние се нуждаем от помощта на Йехова. (Колосяни 3:5) Само колко е важно да го молим да ни помага, така че да не се поддаваме на изкушенията и да отстраним грешните склонности от сърцето си!

Можем ли да помагаме на другите, когато правят „планове на сърцето“ си? „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож — се казва в Библията, — а езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18) Кога езикът ни ще лекува? Само когато „отговорът на езика е от Господа“, тоест, когато говорим точните думи на библейската истина. (Притчи 16:1б)

В Библията е записано: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.“ (Йеремия 17:9) Фигуративното ни сърце е склонно да се оправдава и да се самозаблуждава. Предупреждавайки за тази опасност, царят на древния Израил Соломон казва: „Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.“ (Притчи 16:2)

 Поради себелюбието си може да намираме оправдание за своите грешки, да прикриваме нежелателните черти на характера си и да затваряме очите си за лошите склонности, които имаме. Йехова обаче не може да бъде заблуден. Той претегля, или преценява, духовете. Духът е преобладаващата нагласа на ума и е свързан със сърцето. До голяма степен той се оформя под въздействието на фигуративното ни сърце, което включва мислите, чувствата и подбудите ни. Онзи, който „изпитва сърцата“, преценява именно духа ни, без да проявява предпочитания или предубеденост. Ще бъде мъдро да пазим духа си.

„Възлагай делата си на Господа“

Намеренията се пораждат в резултат на мисловната дейност, извършвана от фигуративното сърце, а делата обикновено следват намеренията. Ще успеем ли в начинанията си? Соломон казва: „Възлагай делата си на Господа, и ще се утвърдят твоите намерения.“ (Притчи 16:3) Да възложим делата си на Йехова, означава да му се доверяваме, да се уповаваме на него, да му се подчиняваме — да махнем, образно казано, товара от раменете си и да го сложим върху неговите рамене. Псалмистът пял: „Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти.“ (Псалм 37:5)

Но за да се утвърдят, намеренията ни трябва да бъдат в хармония с Божието Слово и да произлизат от добри подбуди. Освен това трябва да се молим на Йехова за помощ и подкрепа и съвестно да правим всичко по силите си да следваме библейските съвети. Особено важно е ‘да възложим грижите си на Господа’, когато се сблъскваме с трудности или изпитания, защото ‘той ще ни подкрепи’. Наистина Бог „никога не ще допусне праведник да се поклати“. (Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22])

„Всяко нещо Йехова е направил за своята цел“

Какви още ще бъдат резултатите, когато възлагаме делата си на Йехова? „Всяко нещо Йехова е направил за своята цел“ — казва мъдрият цар. (Притчи 16:4аНС) Създателят на вселената е Бог, който има цел. Когато възлагаме делата си на него, животът ни е изпълнен със смислени и целенасочени дейности, а не е напразен и суетен. Целта на Йехова за земята и за хората на нея е вечна. (Ефесяни 3:11) Той създал земята, „за да се населява“. (Исаия 45:18) Освен това първоначалната му цел за човечеството несъмнено ще се осъществи. (Битие 1:28) Животът, посветен на истинския Бог, ще бъде безкраен и вечно ще има смисъл.

Йехова е направил „дори и нечестивия за деня на злото“. (Притчи 16:4б) Бог не е създал нечестивите, защото „делата му са съвършени“. (Второзаконие 32:4) Но той им позволява да съществуват, докато сметне за необходимо да изпълни неблагоприятната си присъда. Например Йехова казал на египетския фараон: „Нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата  Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.“ (Изход 9:16) Десетте бедствия и унищожението на фараона и войската му в Червено море действително били паметни прояви на несравнимата Божия сила.

Йехова може също да подреди събитията по такъв начин, че нечестивите да изпълнят несъзнателно неговата цел. Псалмистът пял: „Човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; с остатъка от яростта ще се опашеш.“ (Псалм 76:10) Йехова може да позволява на своите врагове да изразяват яростта си спрямо неговия народ, но само доколкото е нужно, за да го възпитава и учи. Онова, което е в повече, той поема върху себе си.

Йехова подкрепя смирените си служители, но какво да кажем за гордите и арогантните? „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце — казва израилският цар, — даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.“ (Притчи 16:5) Хората „с горделиво сърце“ може да се обединяват и да се подкрепят взаимно, но в никакъв случай няма да избегнат наказанието. Ето защо ще бъде мъдро да развиваме дух на смирение, независимо колко много познания имаме, колко сме способни или на какви привилегии в службата се радваме.

„Чрез страх от Господа“

Тъй като сме родени в грях, ние сме склонни да грешим. (Римляни 3:23; 5:12) Какво ще ни помогне да отхвърляме намеренията, които ще доведат до лоши дела? В Притчи 16:6 се казва: „С милост и вярност се отплаща за беззаконието, и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.“ Чрез своята любеща милост и вярност Йехова очиства греховете ни, но страхът от Бога ще ни помага изобщо да не вършим грях. Важно е да развиваме не само любов към Йехова и признателност за любещата му милост, но и страх да не го разочароваме!

Страхът от Бога намира място в сърцето ни, когато развиваме страхопочитание и уважение към Божията величествена сила. Помисли само за силата, която се вижда в творението! Когато на патриарха Йов му била припомнена проявата на Божията сила в делата на сътворение, това му помогнало да поправи мисленето си. (Йов 42:1–6) Нима и с нас не е така, когато четем в Библията за взаимоотношенията на Йехова с неговия народ и размишляваме върху тях? Псалмистът пял: „Елате и вижте делата на Бога. Неговите действия спрямо човешките синове са вдъхващи страх.“ (Псалм 66:5, НС) Не бива да приемаме за даденост любещата милост на Йехова. Когато израилтяните ‘се разбунтували и оскърбили Светия Дух на Бога; Той се обърнал, та им станал неприятел, и сам воювал против тях’. (Исаия 63:10) От друга страна, „когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му“. (Притчи 16:7) Само каква защита е страхът от Йехова!

„По–добре малко с правда, нежели големи доходи с неправда“ — казва мъдрият цар. (Притчи 16:8) В Притчи 15:16 е записано: „По–добре е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие.“ Несъмнено страхопочитанието към Бога е от съществено значение, ако искаме да следваме правдата.

„Сърцето на човека начертава пътя му“

Хората са създадени със свободна воля, със способността да избират между правилното и погрешното. (Второзаконие 30:19, 20) Фигуративното ни сърце е в състояние да обмисля различни възможности и да се съсредоточава върху една или повече от тях. Като посочва, че вземането на решения е наша отговорност, Соломон казва: „Сърцето на човека начертава пътя му.“ След това „Господ оправя стъпките му“. (Притчи 16:9) Тъй като Йехова може да насочва стъпките ни, ще бъде мъдро да търсим помощта му, за да ‘утвърждаваме намеренията си’.

Както вече беше отбелязано, сърцето е измамливо и е склонно да разсъждава  погрешно. Например, когато човек извърши грях, сърцето му може да започне да се оправдава. Вместо да прекрати погрешното поведение, съгрешилият може да разчита на това, че Бог е любещ, добър, милостив и готов да прощава. Така той казва в сърцето си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“ (Псалм 10:11) Но да злоупотребяваме с Божията милост, е неправилно и опасно.

„Вярната теглилка и везни са от Господа“

В следващите стихове Соломон продължава да говори за сърцето и действията, но вече не на обикновения човек, а на царя. Той казва: „Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да погрешат в съда.“ (Притчи 16:10) Това несъмнено ще бъде вярно за възцарения Исус Христос. Неговото управление над земята ще бъде в съгласие с Божията воля.

Като посочва кой е източникът на правосъдието и правдата, мъдрият цар казва: „Вярната теглилка и везни са от Господа, всичките грамове в торбата са Негово дело.“ (Притчи 16:11) Йехова е този, който осигурява вярна теглилка и везни. Царят няма правото да определя такива стандартни мерки според своите предпочитания. Когато бил на земята, Исус казал: „Не мога да направя нищо от себе си — съдя според онова, което чувам, и присъдата, която издавам, е праведна, защото не искам своята воля, а волята на онзи, който ме е изпратил.“ Можем да очакваме съвършено правосъдие от Сина, на когото Бащата „е предал цялото съдене“. (Йоан 5:22, 30)

Какво друго можем да очакваме от цар, който представя Йехова? „Да се върши беззаконие е мерзост за царете — продължава израилският цар, — защото престолът се утвърждава с правда.“ (Притчи 16:12) Месианското Царство е управлявано от Божиите праведни принципи. То не е свързано по никакъв начин с престола, или ‘седалището, на беззаконието’. (Псалм 94:20; Йоан 18:36; 1 Йоан 5:19)

Да придобием благоволението на царя

Какво се очаква от поданиците на величествения цар? Соломон казва: „Праведните устни са благоприятни на царете, и те обичат онзи, който говори право. Яростта на царя е вестителка на смърт, но мъдрият човек я укротява.“ (Притчи 16:13, 14) Поклонниците на Йехова днес вземат присърце тези думи и са заети с проповядването за Царството и правенето на ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20) Те знаят, че като използват устните си по този начин, радват месианския цар Исус Христос. Несъмнено било мъдро да се умилостивява недоволството на могъщ човешки цар и да се търси неговото благоволение. Тогава колко по–мъдро е да търсим благоволението на месианския цар!

„В светенето пред лицето на царя има живот — продължава Соломон, — и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.“ (Притчи 16:15) „Светенето пред лицето на царя“ се отнася за царското благоволение, както ‘светлината на лицето’ на Йехова показва Божието благоволение. (Псалм 44:3; 89:15) Точно както дъждовните облаци са сигурен знак за дъжд, който ще помогне за узряването на посевите, така и благоразположението на царя е показател за предстоящи добри неща. Животът под управлението на месианския цар ще бъде изпълнен с благословии и благоденствие, както било при управлението на цар Соломон в по–малък мащаб. (Псалм 72:1–17)

Докато чакаме Божието Царство да поеме властта над всяко нещо под слънцето, нека да търсим помощта на Бога, за да пречистваме сърцето си. Нека също да се уповаваме на Йехова и да развиваме почтителен страх от него. Тогава можем да бъдем напълно уверени, че ‘намеренията ни ще се утвърдят’. (Притчи 16:3)

[Снимка на страница 18]

В какъв смисъл Йехова е направил „нечестивия за деня на злото“?