Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

По стъпките на Павел до Берия

По стъпките на Павел до Берия

 По стъпките на Павел до Берия

Дейността на двамата мисионери била много успешна и голямо множество от хора станали вярващи. След това срещу тях се надигнала враждебна тълпа. Заради доброто на новосформирания сбор и заради безопасността на мисионерите, било взето решение двамата незабавно да напуснат града посред нощ. Така през 50 г. Павел и Сила отплавали от пристанището на Солун. Те се отправили към следващата си цел — Берия (днешен Бер).

ОТДАЛЕЧЕ съвременният посетител, подобно на пътешественика в древността, може да види Берия, разположена в източното подножие на покритата със зеленина планина Вермио. Берия се намира на около 65 километра югозападно от Солун и на 45 километра от бреговете на Егейско море. На юг се издига планината Олимп — митичният дом на главните богове на древногръцкия пантеон.

Берия е от интерес за хората, които изучават Библията, тъй като апостол Павел проповядвал в този град и мнозина станали християни. (Деяния 17:10–15) Нека да тръгнем по стъпките на Павел и да се потопим в миналото на града.

Ранна история

Никой не може да каже със сигурност кога е основан град Берия. Първите му жители, вероятно фригийски племена, били прогонени от македонците около седми век пр.н.е. Три века по–късно след завоеванията на Александър Велики Македония придобила повече богатство и земи. Били построени впечатляващи сгради и крепостни стени, както и светилища на Зевс, Артемида, Аполон, Атина и други гръцки богове.

Един исторически източник отбелязва, че през вековете Берия „играла важна роля както в своя непосредствен географски район, така и в цяла северна Гърция“. Градът придобил особена известност по време на управлението на последната македонска династия на Антигонидите (306–168 г. пр.н.е.), която в крайна сметка била победена от Рим.

Когато римляните победили цар Филип V през 197 г. пр.н.е., „равновесието на силите било нарушено и Рим станал основната сила в източното Средиземноморие“ — отбелязва „Британска енциклопедия“. През 168 г. пр.н.е. край Пидна, само на няколко километра южно от Берия, един римски генерал победил в решителна битка последния владетел на древна Македония, Персей. Както било предсказано в библейските пророчества, гръцката световна сила била  заменена от Рим. (Даниил 7:6, 7, 23) След тази битка Берия била сред първите македонски градове, които се предали на Рим.

През първи век пр.н.е. Македония се превърнала в бойно поле по време на конфликта между Помпей и Юлий Цезар. Всъщност Помпей разположил командването и войските си в околността на Берия.

Подем под управлението на Рим

По време на „Пакс Романа“, или Римският мир, посетителите на Берия можели да видят павирани улици с издигащи се покрай тях колони. В града имало обществени бани, театри, библиотеки и арени за гладиаторски битки. Водопроводи снабдявали жителите с питейна вода и била прокарана подземна канализационна система. Берия станала известна като търговски център, посещаван както от търговци, така и от хора на изкуството, атлети и зрители, дошли да наблюдават атлетически или други състезания. Чужденците можели да намерят места за поклонение, където да извършват присъщите за техните религии ритуали. В Берия наистина имало смесица от различните религии на римския свят.

Обожествените след смъртта им римски императори били сред боговете, на които се покланяли жителите на Берия. Вероятно това не било нещо необичайно за тях, тъй като преди поклонението към императора, те вече били свикнали да се покланят на Александър Велики, който бил почитан като бог. В един гръцки справочник  се казва: „Понеже били свикнали да обожествяват приживе владетеля, елините [гърците] от източната империя с радост издигали в култ и императорите ... На техните монети императорът бил изобразяван като бог, носещ лъчиста корона. Към него били отправяни молитви, съпроводени с химни и песни.“ В негова чест били построявани храмове и издигани олтари, на които му били принасяни жертви. Дори императорите идвали на провежданите имперски култови празненства, които включвали атлетически състезания и артистични и литературни представления.

Защо Берия била център на езическо поклонение? Защото в нея се намирало седалището на македонския Кинон. Това бил съвет, в който участвали делегати от различните македонски градове. Под надзора на Рим тези делегати се събирали в Берия редовно, за да обсъждат въпроси, засягащи провинцията и градовете. Една от основните функции на Кинона била да надзирава имперските култови чествания.

Такава била обстановката в града, в който Павел и Сила пристигнали, след като напуснали Солун. По това време Берия вече от два века била под властта на Рим.

Добрата новина достига Берия

Павел започнал проповедната си служба в Берия от синагогата на града. Как бил посрещнат? От вдъхновеното повествование разбираме, че юдеите там ‘били с по–благородна нагласа от солунците, затова приели словото с голямо въодушевление и старателно изследвали Писанието всеки ден, за да видят дали са верни тези неща’. (Деяния 17:10, 11) Тъй като били с ‘благородна нагласа’, те не се придържали упорито към своите традиции. Макар че чували нещо ново, беряните не подхождали към него с подозрение и раздразнение. Вместо да отхвърлят посланието на Павел, те го изслушали внимателно, с възприемчива нагласа и без предубеденост.

Как юдеите успели да прозрат истината в поучението на Павел? Те проверявали онова, което чували, използвайки най–надеждния критерий. Внимателно и усърдно изследвали Писанието. Библейският учен Матю Хенри прави следното заключение: „Тъй като Павел разсъждавал въз основа на писанията и се позовавал на Стария завет в подкрепа на онова, което казвал, беряните могли да проверяват в своите Библии, да намират местата, за които говорел, да следят контекста, да разбират обхвата и значението на прочетеното, да правят сравнение с други откъси от писанията,  да се уверяват дали Павел ги прилагал по естествен и неподправен начин, да преценяват дали неговите доказателства били убедителни, и едва тогава си правели съответните заключения.“

Тяхното изследване не било повърхностно. Те полагали старателни и постоянни усилия да изучават, правейки това всеки ден, а не само на сабат.

Помисли само за резултата! Много от юдеите в Берия приели посланието и станали вярващи. Много и от гърците, сред които вероятно имало юдейски прозелити, също повярвали. Но това не останало незабелязано. Когато юдеите от Солун разбрали, веднага отишли в Берия „за да подстрекават и размиряват множеството“. (Деяния 17:4, 12, 13)

Павел бил принуден да напусне Берия, но продължил да проповядва другаде. Този път той се качил на кораб за Атина. (Деяния 17:14, 15) Въпреки това се радвал, че в резултат на неговата дейност християнството било установено в Берия. И то продължава да дава плодове и днес.

Да, в Берия все още има хора, които старателно изследват Писанието, за да ‘се уверяват във всички неща’ и ‘да се държат здраво’ за онова, което е добре установено и истинно. (1 Солунци 5:21) Днес в този град има два преуспяващи в духовно отношение сбора на Свидетелите на Йехова, които подобно на Павел участват в проповедната дейност и споделят библейското послание с другите. Те търсят честните хора и разсъждават с тях върху Писанието, давайки възможност на подбуждащата сила на Библията да помогне на всички онези, които искат да опознаят истинския Бог Йехова. (Евреи 4:12)

[Карта на страница 13]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Част от второто мисионерско пътуване на Павел

МИЗИЯ

Троада

Неопол

Филипи

МАКЕДОНИЯ

Амфипол

Солун

Берия

ГЪРЦИЯ

Атина

Коринт

АХАИЯ

АЗИЯ

Ефес

РОДОС

[Снимка на страница 13]

Сребърна монета, на която Александър Велики е изобразен като гръцки бог

[Източник]

Монета: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Снимка на страница 14]

Порта към юдейския квартал в Берия (Бер)

[Снимка на страница 15]

Стара синагога в съвременна Берия (Бер)