Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Кой бил Йеремия?

Кой бил Йеремия?

 Кой бил Йеремия?

ЙЕРЕМИЯ бил пророк, син на Хелкия, който бил един от свещениците в Анатот — свещенически град, намиращ се на територията на Вениаминовото племе на по–малко от 5 километра на север–североизток от Храмовата планина в Йерусалим. (Йеремия 1:1; Исус Навиев 21:13, 17, 18) Бащата на Йеремия, Хелкия, не бил първосвещеникът носещ същото име, който бил потомък на Елеазар. Бащата на Йеремия вероятно произлизал от родословната линия на Итамар и може би един от прародителите му бил Авиатар — свещеникът, когото цар Соломон отстранил от свещеническата служба. (3 Царе 2:26, 27)

Йеремия бил назначен като пророк, когато бил млад, през 647 г. пр.н.е, в тринайсетата година от управлението на цар Йосия в Юда (659–629 г. пр.н.е.). Йехова му казал: „Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“ (Йеремия 1:2–5) Следователно Йеремия бил един от малкото мъже, определени да бъдат специални служители на Йехова, за чието раждане той поел отговорност, като извършил чудо или направлявал събитията. Сред тях са Исаак, Самсон, Самуил, Йоан Кръстител и Исус.

Йеремия показал, че се чувства несигурен в себе си, когато Йехова говорил с него. Той казал на Бога: „О, Господи Йехова! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.“ (Йеремия 1:6) Ако сравним тези думи на Йеремия със смелостта и твърдостта, които проявявал по–нататък в службата си като пророк, ще видим, че тази необикновена сила не била негова вродена черта, а идвала от пълното му упование в Йехова. Бог наистина бил с него „като мощен и страшен защитник“ и именно той го направил „като укрепен град, железен стълп, и като медни стени против цялата страна“. (Йеремия 20:11; 1:18, 19) Йеремия станал толкова известен с решителността и смелостта си, че по време на земната служба на Исус, някои хора смятали, че той е възкресеният Йеремия. (Матей 16:13, 14)

Освен че бил пророк, Йеремия бил и изследовател и историк. Той написал книгата носеща неговото име и се смята, че е написал също Трета и Четвърта книга на Царете, описващи историята на царствата Юда и Израил. След унищожението на Йерусалим Йеремия написал книгата Плачът на Йеремия.

Той не обичал да се оплаква. Вместо това показал, че е любещ, загрижен за другите и състрадателен. Йеремия проявявал самоконтрол и удивителна издръжливост и бил дълбоко наскърбен от поведението на юдеите и наказанието, което трябвало да понесат. (Йеремия 8:21)

Всъщност Йехова бил този, който изразил недоволството си от Юда, и то с основание, а Йеремия от своя страна трябвало да го изявява непрестанно, както и направил. Също така трябва да се има предвид, че израилтяните били народът на Бога, обвързан с него посредством договор и подчинен на закон, който те грубо нарушавали. Като основа за присъдите, които Йеремия трябвало да изяви, Йехова многократно посочвал Закона, като обръщал внимание на задълженията на първенците и на хората, и обяснявал как те го били нарушили. Много пъти Йехова насочвал вниманието им към нещата, за които бил предупредил чрез пророка Моисей, че ще им се случат, ако откажат да слушат думите му и нарушат договора, или завета му. (Левит, 26 глава; Второзаконие, 28 глава)

Смелостта и издръжливостта на Йеремия били съчетани с любов към неговия народ. Той трябвало да прогласи строги обвинения и страшни присъди, особено спрямо свещениците, пророците, управниците и онези, които ‘се връщали в пътя, по който ходят всички останали’ и ‘упорствали в своята невярност’. (Йеремия 8:5, 6, НС) Но Йеремия съзнавал, че задачата му е ‘да гради и да сади’. (Йеремия 1:10) Той плакал заради нещастието, което щяло да сполети Йерусалим. (Йеремия 8:21, 22; 9:1) Книгата Плачът на Йеремия е доказателство, за любовта му към името и народа на  Йехова. Въпреки че бил предаден от страхливия и нерешителен цар Седекия, Йеремия го умолявал да послуша гласа на Йехова, за да остане жив. (Йеремия 38:4, 5, 19–23) Освен това Йеремия не се мислел за праведен, а включил и себе си, когато признал порочността на народа. (Йеремия 14:20, 21) След като бил освободен от Навузардан, Йеремия се поколебал дали да не остане с другите във вавилонски плен, може би защото смятал, че трябва да сподели участта им или защото искал да им помага в духовно отношение. (Йеремия 40:5)

По време на дългогодишната си служба Йеремия имал моменти на обезсърчение и търсел уверение в подкрепата на Йехова. Но дори когато изпитвал големи трудности, той не забравял да се обръща към Йехова за помощ. (Йеремия, 20 глава)

Йехова не изоставил Йеремия по време на службата му като пророк, която продължила повече от 40 години. Той бил с него, за да го избавя от враговете му. (Йеремия 1:19) Йеремия изпитвал наслада от словото на Йехова. (Йеремия 15:16) Той не общувал с онези, които не се интересували от Бога. (Йеремия 15:17) Йеремия си намерил добри приятели, като например потомците на Рихав, Авдемелех и Варух, сред които можел да извършва дадената му задача ‘да гради’. (Йеремия 1:10) Тези приятели му помагали и го избавили от смърт, и неведнъж Йехова проявил силата си, като го защитил. (Йеремия 26:7–24; 35:1–19; 36:19–26; 38:7–13; 39:11–14; 40:1–5)

Даниил потвърдил, че Йеремия бил истински Божи пророк, и като изследвал думите му относно седемдесетте години изгнание, успял да вдъхне сили и смелост на юдеите, относно наближаването на освобождението им. (Даниил 9:1, 2; Йеремия 29:10) Ездра обърнал внимание на изпълнението на думите на Йеремия. (Ездра 1:1; виж също 2 Летописи 36:20, 21) Апостол Матей посочил изпълнението на едно от пророчествата на Йеремия във връзка с ранното детство на Исус. (Матей 2:17, 18; Йеремия 31:15) Апостол Павел говорил за пророците, един от които бил Йеремия, от чиято книга цитирал в Евреи 8:8–12. (Йеремия 31:31–34) Относно тези мъже той казал, че ‘светът не бил достоен за тях’ и че ‘чрез своята вяра те получили благоприятно свидетелство за себе си’. (Евреи 11:32, 38, 39)