Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Да бъдем щастливи, докато чакаме Йехова

Да бъдем щастливи, докато чакаме Йехова

 Да бъдем щастливи, докато чакаме Йехова

ОПИТВАЛ ли си някога неузрял плод? Без съмнение си бил разочарован от вкуса му. За да узреят плодовете, е нужно време, но чакането определено си заслужава. Има и други случаи, при които чакането може да бъде възнаграждаващо. Библията казва: „Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.“ (Плачът на Йеремия 3:26; Тит 2:13) В какъв смисъл християните трябва да чакат Йехова? Каква полза можем да извлечем от това чакане?

Какво означава да чакаме Бога?

Като християни, ние ‘очакваме и постоянно мислим за наближаващия ден на Йехова’. С нетърпение чакаме да изпитаме облекчение, след като той ‘унищожи безбожните хора’. (2 Петър 3:7, 12) Самият Йехова силно желае да сложи край на злото, но се въздържа от това, за да може да избави християните по начин, който ще прослави името му. В Библията е записано: „Бог, макар че искаше да прояви гнева си и да изяви силата си, понасяше с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за унищожение, за да изяви богатството на своята слава върху съдовете на милостта.“ (Римляни 9:22, 23) Както било и в дните на Ной, Йехова знае кога е най–подходящият момент да спаси народа си. (1 Петър 3:20) Следователно да чакаме Бога, означава да чакаме той да се намеси.

Докато чакаме деня на Йехова, понякога може да се чувстваме объркани, като виждаме, че моралните стандарти на света все повече западат. В такъв случай е добре да помислим върху думите на Божия пророк Михей, който писал: „Благочестивият се изгуби от страната, и няма ни един праведник между човеците.“ След това добавил: „Но аз ще погледна към Господа, ще чакам [търпеливо — НС] Бога на спасението си.“ (Михей 7:2, 7) Какво се има предвид с това да чакаме търпеливо? Тъй като чакането често е обезсърчаващо, как можем да изпитваме радост, докато чакаме Бога?

Щастливи, докато чакаме

Примерът на Йехова ни показва каква е правилната нагласа. Той не престава да бъде „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11) Той е щастлив, докато чака, тъй като продължава да работи върху изпълнението на целта си да издигне хората, които го обичат, до съвършенството, което имал предвид при създаването на човешкия род. (Римляни 5:12; 6:23) Той вижда положителните резултати от работата си, а именно, че милиони хора са привлечени към истинското поклонение. Исус казал: „Моят Баща работи и досега, аз също работя.“ (Йоан 5:17) Едно от основните неща, които ни носят щастие, е да правим добри неща за другите. (Деяния 20:35) Затова истинските християни не чакат със скръстени ръце. Те по–скоро не спират да работят, като помагат на другите да научат за Божията цел за човечеството.

Верните служители на Бога винаги са се радвали да го прославят, докато чакат той да се намеси. Псалмистът Давид е добър пример в това отношение. Той бил преследван от своя цар, бил предаден от близък приятел, а и собственият му син се обърнал срещу него. Дали било възможно Давид да изпитва радост, докато чака  облекчението в определения от Йехова момент? В 71 псалм, който вероятно бил написан от Давид, се казва: „Аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече. Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти.“ (Псалм 71:14, 15) Вместо да се обезсърчава от чакането, Давид изпитвал радост, защото бил зает с това да възхвалява Йехова и да укрепва другите в истинското поклонение. (Псалм 71:23)

Да чакаме Йехова не е като това да чакаме закъсняващ автобус, което може да е доста изнервящо. По–скоро то може да се сравни с радостното очакване на родителите тяхното дете да израсне като личност, с която да могат да се гордеят. През годините животът им е изпълнен с дейности — като например възпитаване и обучаване на детето, — които имат за цел постигането на крайния резултат. Така е и с нас — докато чакаме Йехова, намираме радост в това да помагаме на другите да се приближат до Бога. Искаме също да получим и Божието одобрение, а впоследствие и спасение.

Да не губим надежда

Да чакаме Йехова означава да продължаваме да го обичаме и да му служим, без да губим надежда. Това може да бъде предизвикателство. Много Божии служители днес живеят в общество, в което хората се подиграват на всеки, който води начин на живот съобразен с вяра в Божиите обещания. Нека да разгледаме примера на верните израилтяни, които запазили надеждата си жива по време на 70–годишното изгнание във Вавилон. Какво им помогнало да направят това? Без съмнение четенето на псалмите ги укрепвало. В един насърчителен псалм, който трябва да е бил вече написан по това време, се казва: „На словото Му уповавам. Душата ми очаква Господа повече от ония, които очакват зората, да! повече от очакващите зората. Нека се надява Израил на Господа.“ (Псалм 130:5–7)

Юдеите, които поддържали надеждата си жива, като четели и говорели за нея, били възнаградени, когато Вавилон бил превзет. Хиляди верни юдеи незабавно тръгнали към Йерусалим. Относно това време е записано: „Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ... тогава се изпълниха устата ни със смях.“ (Псалм 126:1, 2) Юдеите не се отказали, а продължили да засилват вярата си. Те не престанали да възхваляват Йехова с песни.

Подобно и днес, истинските християни, които чакат Бога по време на ‘завършека на тази система’, полагат непрестанни усилия да поддържат вярата си жива. Те изучават Божието Слово, насърчават се взаимно и не спират да възхваляват Йехова, като проповядват добрата новина за Царството. (Матей 24:3, 14)

Да чакаме, като се възползваме от поправянето

Божият пророк Йеремия писал: „Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.“ (Плачът на Йеремия 3:26) Йеремия искал да каже, че служителите на Бога не  бивало да се оплакват от начина, по който той ги поправил, като допуснал унищожението на Йерусалим. По–скоро те трябвало да извлекат полза от това, като размишляват върху непослушанието си и нуждата от промяна в нагласата си. (Плачът на Йеремия 3:40, 42)

Ползата, която извличаме от поправянето от Йехова, може да бъде сравнена със зреенето на един плод. В Библията е записано следното относно това поправяне: „На онези, които биват обучени чрез него, то донася мирен плод и това е праведността.“ (Евреи 12:11) Точно както за узряването на един плод е нужно време, така и на нас ни е нужно време да променим нагласата си според обучението, идващо от Йехова. Например, ако извършим грях, в резултат на което ни бъдат отнети някои привилегии в сбора, желанието ни да чакаме Бога ще ни предпази от това да се обезсърчим и да се откажем. В такъв случай вдъхновените думи на Давид могат да ни укрепят: „Гневът [на Бога] е само за една минута, а благоволението Му е за цял живот; вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост.“ (Псалм 30:5) За нас времето за радост ще настъпи, ако развиваме нагласата да чакаме търпеливо и да прилагаме съветите от Словото на Бога и неговата организация.

За достигането на зрялост е нужно време

Ако си млад или си бил покръстен наскоро, може би с нетърпение очакваш да получиш отговорности в сбора. Но зрелостта, нужна за поемането на такива отговорности, се развива с времето. Затова възползвай се от времето, докато си млад, за да израстваш в духовно отношение. Например младежките години са подходящо време да прочетеш цялата Библия, да развиваш християнски качества и да усвояваш умението да правиш ученици. (Еклисиаст 12:1) Ако смирено и търпеливо чакаш Йехова, той ще избере подходящото време да ти възложи повече отговорности.

Работата по правене на ученици също изисква търпение. Тя е много подобна на работата на земеделеца, който търпеливо полива семето, докато Бог причини растежа. (1 Коринтяни 3:7; Яков 5:7) За да може другите да развият вяра и признателност към Йехова в сърцата си, са нужни месеци, дори години старателно изучаване на Библията. За да чакаме Йехова, е нужно постоянство, дори ако в началото изучаващите не постъпват според това, което научават. Но ако поне по някакъв начин проявяват признателност за наученото, това може да е знак, че откликват на действието на духа на Йехова. Ако проявяваш търпение, може да имаш радостта да видиш как твоят изучаващ става ученик на Христос. (Матей 28:20)

Да проявяваме любов, като чакаме

Примерът на една възрастна сестра, живееща в пустинна област в Андите (Южна Америка), показва как чакането може да бъде израз на любов и доверие. Тя и още една сестра са единствените Свидетели на Йехова в селото, в което живеят. Можеш ли да си представиш с какво нетърпение очакват посещенията на събратя по вяра? Веднъж един пътуващ надзорник искал да ги посети за пръв път, но се загубил по пътя. Той трябвало да се върне по същия път до мястото, откъдето бил тръгнал, което го забавило с няколко часа. Вече минавало полунощ, когато най–накрая забелязал селото в далечината. Тъй като в тази област нямало електричество, той бил изненадан, когато видял светлина. Колко щастлив бил, когато стигнал до селото и разбрал, че светлината идвала от една газена лампа, която възрастната сестра държала високо! Тя била сигурна, че той ще дойде, и затова чакала.

С подобно търпение и ние сме щастливи да чакаме Йехова. Уверени сме, че той ще изпълни обещанията си. И както пътуващия надзорник, ние също сме признателни, когато другите любещо проявяват търпение към нас. Затова не е изненадващо, че Бог високо цени онези, които го чакат. В Библията се казва: „Господ има благоволение, в ония, които ... уповават на Неговата милост.“ (Псалм 147:11)

[Снимка на страница 18]

Онези, които са заети да прославят Бога, изпитват радост от това да го чакат