Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Какво можеш да научиш от децата?

Какво можеш да научиш от децата?

 Какво можеш да научиш от децата?

„ДЪРЖИШ се като дете!“ Ако тези думи бяха адресирани към нас, вероятно щяхме да се засегнем. Макар и очарователни, на децата им липсва зрелостта, опитът и мъдростта, които обикновено идват с възрастта. (Йов 12:12)

Въпреки това при един случай Исус казал на своите ученици: „Казвам ви истината, ако не промените пътя си и не станете като малки деца, няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18:3) Какво имал предвид Исус? Какви качества притежават малките деца, на които възрастните трябва да подражават?

Развивай смирението, присъщо на децата

Обърни внимание на ситуацията, която подтикнала Исус да каже тези думи. Когато пристигнали в Капернаум след дълго пътуване, Исус попитал учениците си: „За какво спорехте по пътя?“ Засрамени, те не отговорили нищо, тъй като по пътя били спорили помежду си кой от тях е по–велик. Накрая събрали смелост и попитали Исус: „Кой всъщност е най–великият в небесното царство?“ (Марко 9:33, 34; Матей 18:1)

Може да изглежда учудващо, че след като били заедно с Исус почти три години, учениците му спорели за позиция или ранг. Те обаче били възпитани в юдейската религия, която отдавала голямо значение на подобни въпроси. Явно религиозното им минало и човешкото несъвършенство оказали влияние върху мисленето на учениците.

 Исус седнал, повикал ги и им казал: „Ако някой иска да бъде пръв, трябва да бъде най–последен от всички и да служи на всички.“ (Марко 9:35) Навярно тези думи ги изумили. Казаното от Исус било в пряко противоречие с разбирането на юдеите за величие! Тогава Исус извикал при себе си едно малко детенце. Прегърнал го сърдечно и ясно обяснил онова, което имал предвид: „Казвам ви истината, ако не промените пътя си и не станете като малки деца, няма да влезете в небесното царство. Така че който се смири като това дете, ще бъде най–великият в небесното царство.“ (Матей 18:3, 4)

Какъв въздействащ нагледен урок по смирение! Представи си ситуацията. Няколко възрастни, зрели мъже стоят около едно малко дете, вперили погледи в него. Колко скромно и доверчиво изглеждало то! За него съперничеството и злонамереността били напълно чужди! То било смирено и непретенциозно! Да, това детенце по хубав начин олицетворявало едно Божие качество — смирението.

Мисълта на Исус е ясна. Ако искаме да наследим Божието Царство, всички ние трябва да развиваме присъщото на децата смирение. В уредбата на Йехова, наподобяваща едно семейство, няма място за амбициозна надпревара или гордост. (Галатяни 5:26) Всъщност именно тези качества подтикнали Сатана Дявола да се разбунтува срещу Бога. Не е чудно тогава, че Йехова ги мрази! (Притчи 8:13)

Истинските християни се стремят да служат, а не да властват. Независимо колко неприятна е една задача или колко незначителен е онзи, на когото помагаме, истинското смирение ни подтиква да служим на другите. Такава смирена служба носи богати благословии. Исус казал: „Който приеме едно такова дете в мое име, приема и мене, а който приема мене, приема не само мене, но и онзи, който ме изпрати.“ (Марко 9:37) Като развиваме щедрия и смирен дух, присъщ на децата, запазваме единството си с най–висшата Личност във вселената и с нейния Син. (Йоан 17:20, 21; 1 Петър 5:5) Ще изпитваме щастието, което идва от даването. (Деяния 20:35) И сме удовлетворени от факта, че допринасяме за мира и единството сред Божия народ. (Ефесяни 4:1–3)

 Податливи на обучение и доверчиви

След това Исус наблегнал на друга поука, която възрастните могат да извлекат от децата: „Който не приеме Божието царство като малко дете, няма да влезе в него.“ (Марко 10:15) Освен смирени, децата са и податливи на обучение. „Те попиват информацията като гъби“ — казва една майка.

За да наследим Божието Царство, трябва да приемем посланието за Царството и да му се подчиняваме. (1 Солунци 2:13) Като новородени бебета, трябва да ‘развием силно желание за неразводненото мляко, принадлежащо на словото, за да пораснем чрез него за спасение’. (1 Петър 2:2) Какво обаче да направим, ако ни е трудно да разберем някое библейско учение? Една социална служителка, която работи с деца, казва следното: „Децата не престават да питат ‘Защо?’, докато не намерят удовлетворяващи отговори на своите въпроси.“ Добре е да подражаваме на техния пример. Така че продължавай да изследваш нещата. Говори с опитни християни. Моли Йехова за мъдрост. (Яков 1:5) Твоето постоянство в молитва след време несъмнено ще бъде възнаградено. (Матей 7:7–11)

Някои хора обаче може да се запитат: „Нима не е лесно онези, които се поддават на обучение, да бъдат измамени?“ Не, не е лесно, ако те разполагат с надеждно ръководство. Например децата инстинктивно търсят ръководство от своите родители. Един баща казва: „Като защитават децата си и се грижат за тях всекидневно, родителите доказват, че са достойни за доверие.“ Несъмнено имаме подобни основания за доверие в нашия небесен Баща, Йехова. (Яков 1:17; 1 Йоан 4:9, 10) Той ни осигурява надеждно ръководство чрез писаното си Слово. Неговият свети дух и организацията му ни утешават и подкрепят. (Матей 24:45–47; Йоан 14:26) Ако се възползваме от тези мерки, ще бъдем защитени от духовна вреда. (Псалм 91:1–16)

Освен това, когато развиваме към Бога присъщото за децата доверие, ще имаме вътрешен мир. Един библейски учен отбелязва следното: „Децата тръгват на път, без да имат пари за пътуването и без да знаят как ще стигнат там, закъдето са  тръгнали. Въпреки това нито за миг не се съмняват, че техните родители ще ги заведат благополучно до крайната точка.“ Дали и ние имаме подобно доверие в Йехова по време на своето пътуване през живота? (Исаия 41:10)

Безрезервното доверие в Йехова ни помага да избягваме нагласа и поведение, които биха могли да застрашат духовността ни. Ние имаме пълно доверие в думите на Исус, от които става ясно, че нашият небесен Баща познава делата ни и докато търсим първо Царството и Божията праведност, Бог ще се грижи за нас. Това ще ни помогне да отхвърляме изкушението да се съсредоточаваме върху материалните неща, пренебрегвайки духовните отговорности. (Матей 6:19–34)

„Що се отнася до злото, бъдете ... бебета“

Макар да са родени несъвършени, малките деца са освежаващо чисти в сърцето и ума си. Затова Библията подканя християните: „Що се отнася до злото, бъдете дори бебета.“ (1 Коринтяни 14:20)

Например петгодишната Моник развълнувано казала на майка си: „Косата на моята нова приятелка Сара е къдрава, също като моята!“ Моник не споменала нищо за различния цвят на кожата и за етническия произход на Сара. Една майка отбелязва: „За малките деца цветът на кожата няма значение. Те изобщо нямат представа от понятия като раса или предразсъдъци.“ В това отношение децата отразяват по хубав начин гледната точка на нашия непредубеден Бог, който обича хората от всички народи. (Деяния 10:34, 35)

Децата притежават също забележителна способност да прощават. Един баща казва: „Когато Джак и Ливай се скарат, им казваме да се извинят един на друг и скоро след това те отново си играят заедно. Те не се сърдят, не дълбаят в миналото и не поставят условия, за да простят. Те просто продължават напред.“ Какъв чудесен пример, на който възрастните могат да подражават! (Колосяни 3:13)

Освен това децата охотно признават, че Бог съществува. (Евреи 11:6) Естествената им откровеност често ги подтиква да свидетелстват смело на другите. (4 Царе 5:2, 3) Техните прости, искрени молитви могат да докоснат и най–твърдото сърце. А когато са изправени пред изкушение, те могат да проявят забележителна морална сила. Наистина, какъв скъпоценен дар са децата! (Псалм 127:3, 4)

Възстановяване на красотата

Може би се питаш: „Дали е възможно възрастните отново да започнат да проявяват хубавите качества, свързани с детството?“ Краткият и обнадеждаващ отговор на този въпрос е „Да!“. Заповедта на Исус „станете като малки деца“ несъмнено показва, че това е възможно. (Матей 18:3)

Ето един пример: Екип от реставратори на предмети на изкуството започва да възстановява безценен шедьовър. В процеса на работа специалистите изчистват натрупалата се мръсотия и отстраняват резултатите от предходните непрофесионални опити за реставрация. След усилната работа на екипа всички могат да се насладят на първоначалните искрящи цветове и на естествената красота на това произведение на изкуството. По подобен начин, като постоянстваме, като търсим помощта на светия дух на Йехова и като приемаме любещата подкрепа на християнския сбор, ние можем да възстановим хубавите качества, които първоначално са изобилствали в нас, когато сме били деца. (Ефесяни 5:1)

[Снимка на страница 9]

Децата са смирени по природа

[Снимка на страница 10]

Малките деца не са предубедени, бързо прощават и забравят