Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Йехова е Бог, който изпитва признателност

Йехова е Бог, който изпитва признателност

 Йехова е Бог, който изпитва признателност

„Бог не е неправеден и няма да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име.“ (ЕВРЕИ 6:10)

1. Как Йехова показал, че цени моавката Рут?

ЙЕХОВА цени високо усилията на онези, които искрено се стремят да вършат неговата воля, и ги възнаграждава богато. (Евреи 11:6) Верният мъж Вооз познавал тази чудесна черта на Бога, тъй като казал на моавката Рут, която любещо се грижела за овдовялата си свекърва: „Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа.“ (Рут 2:12) Дали Рут била благословена от Бога? Да, разбира се! Една от благословиите е, че разказът за нея е записан в Библията. Освен това тя се омъжила за Вооз и станала предшественичка на цар Давид и на Исус Христос. (Рут 4:13, 17; Матей 1:5, 6, 16) Този разказ е само един от примерите в Библията, показващи, че Йехова цени своите служители.

2, 3. (а) Защо изразите на признателност от страна на Йехова са нещо забележително? (б) Защо Йехова може да проявява искрена признателност? Обясни с пример.

2 За Йехова би било проява на неправедност, ако покаже липса на признателност. В Евреи 6:10 се казва: „Бог не е неправеден и няма да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име, като се погрижихте за нуждите на светите личности и продължавате да се грижите за тях.“ Тези думи са забележителни, защото показват, че Бог цени своите отдадени служители, въпреки че са грешни и не са достойни за неговата слава. (Римляни 3:23)

3 Тъй като сме несъвършени, може да си мислим, че нашите дела на преданост към Бога са незначителни и недостойни за неговата благословия. Йехова обаче напълно разбира подбудите и обстоятелствата ни и високо цени всеотдайната ни служба. (Матей 22:37) Да поясним това с пример: Една майка намира на масата вкъщи подарък — евтин гердан. Тя вижда, че подаръкът няма особена стойност, и в първия момент не му обръща внимание. Но от картичката към него разбира, че той е от малката ѝ дъщеря, която е дала всичките си спестявания, за да ѝ го купи. Тогава майката започва да гледа на подаръка по друг начин. Вероятно със сълзи на очи, тя прегръща детето си и изразява искрената си благодарност.

4, 5. Как Исус подражавал на Йехова в проявата на признателност?

4 Йехова е напълно наясно с нашите подбуди и ограничения и е признателен, когато му даваме най–доброто от себе си, независимо дали е малко, или много. В това  отношение Исус бил съвършено отражение на Баща си. Нека да си припомним библейския разказ за бедната вдовица: „Като вдигна очи, [Исус] видя как богатите пускаха даровете си в касичките на съкровищницата, после видя как една бедна вдовица пусна там две дребни монети с много малка стойност. Тогава каза: ‘Казвам ви истината, макар и бедна, тази вдовица пусна повече от всички други. Защото всички те пуснаха дарове от своя излишък, но тази жена от своя недоимък пусна всичко, каквото имаше, цялото си препитание.’“ (Лука 21:1–4)

5 Да, тъй като знаел обстоятелствата на жената — че била вдовица и била бедна, — Исус разбирал истинската стойност на нейния дар и бил признателен за него. Същото може да се каже за Йехова. (Йоан 14:9) Нима не е насърчаващо да знаеш, че независимо от обстоятелствата си можеш да придобиеш благоволението на нашия изпитващ признателност Бог и на неговия Син?

Йехова възнаграждава един богобоязлив етиопец

6, 7. Защо и как Йехова проявил своята признателност към Авдемелех?

6 Фактът, че Йехова възнаграждава онези, които вършат волята му, се вижда многократно в Светото писание. Да разгледаме отношенията му с богобоязливия етиопец Авдемелех, който живял по времето на Йеремия и бил служител на неверния юдейски цар Седекия. Авдемелех научил, че първенците на Юда са обвинили несправедливо пророк Йеремия в противодържавна дейност и са го хвърлили в една яма, където да умре от глад. (Йеремия 38:1–7) Знаейки, че причината за силната омраза към Йеремия е посланието, което той проповядвал, Авдемелех рискувал живота си и се обърнал за помощ към царя. Той казал смело: „Господарю мой, царю, тия човеци сториха зло във всичко, що направиха на пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата; защото  той без друго ще умре от глад там, гдето е.“ По заповед на царя Авдемелех взел със себе си трийсет мъже и спасил Божия пророк. (Йеремия 38:8–13)

7 Йехова видял, че Авдемелех имал вяра, която му помогнала да преодолее страха, който може би изпитвал. Затова проявил признателността си и му казал чрез Йеремия: „Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите думи върху тоя град за зло, а не за добро ... Но тебе ще избавя в оня ден, ... та не ще бъдеш предаден в ръката на човеците, от чието лице се боиш. Защото непременно ще те избавя ..., животът ти ще ти бъде за корист, понеже си уповавал на Мене.“ (Йеремия 39:16–18) Наистина, Йехова избавил Авдемелех и Йеремия от злите първенци на Юда и по–късно от вавилонците, които разрушили Йерусалим. В Псалм 97:10 се казва: „[Йехова] пази душите на светиите Си [онези, които са му лоялни — НС], избавя ги от ръката на нечестивите.“

„Твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради“

8, 9. Какви молитви цени Йехова, както се вижда и от примера на Исус?

8 Друго доказателство за това, че Йехова цени нашите прояви на преданост към него, се вижда в думите на Библията относно молитвата. „Молитвата на праведните е приятна [за Бога]“ — е казал мъдрецът в древността. (Притчи 15:8) По времето на Исус много религиозни водачи се молели на публични места не защото били наистина набожни, но защото искали да направят впечатление на хората. Исус казал: „Те са получили вече цялата си награда.“ А за последователите си наредил: „Но [ти] когато се молиш, отиди в своята стая и като затвориш вратата, се помоли на своя Баща, който е на скришно място, тогава твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради.“ (Матей 6:5, 6)

9 Разбира се, Исус не осъждал публичната молитва, тъй като при определени случаи самият той се молел пред другите. (Лука 9:16) Йехова изключително много цени, когато му се молим от сърце, а не от желание да направим впечатление на другите хора. Всъщност личните ни молитви добре показват колко силно обичаме Бога и се уповаваме на него. Затова не е чудно, че Исус често търсел уединено място, за да се моли. Веднъж направил това ‘рано сутринта, още докато било тъмно’. Друг път ‘се изкачил на планината, за да се помоли насаме’. А преди да избере дванайсетте апостоли, Исус прекарал цялата нощ сам в молитва. (Марко 1:35; Матей 14:23; Лука 6:12, 13)

10. За какво можем да сме сигурни, когато молитвите ни са искрени и разкриват дълбочината на чувствата ни?

10 Представи си колко внимателно трябва да е слушал Йехова искрените молитви на своя Син! Наистина, понякога Исус се молел ‘със силни викове и сълзи и бил изслушан благосклонно поради своя страх от Бога’. (Евреи 5:7; Лука 22:41–44) Когато нашите молитви са искрени и разкриват дълбочината на чувствата ни, може да сме сигурни, че небесният ни Баща ги слуша внимателно и с признателност. Да, Йехова „е близо при всички, ... които с истина Го призовават“. (Псалм 145:18)

11. Как се чувства Йехова, като вижда какво правим, когато сме сами?

11 Щом Йехова изпитва признателност, когато му се молим насаме, несъмнено е признателен и когато му се подчиняваме насаме! Наистина, той знае какво правим, когато другите не ни виждат. (1 Петър 3:12) Верността и послушанието ни, когато сме сами, показват добре, че ‘сърцето ни е цяло’, или неразделено, спрямо Йехова, че има чисти подбуди и държи на това, което е правилно. (1 Летописи 28:9) Само колко се радва Йехова на такова поведение! (Притчи 27:11; 1 Йоан 3:22)

12, 13. Как можем да пазим ума и сърцето си и да бъдем като верния ученик Натанаил?

12 Поради тази причина верните християни се пазят от вършенето на тайни грехове, които покваряват ума и сърцето,  като например гледането на порнография и насилие. Макар че някои грехове може да останат скрити за хората, ние съзнаваме, че ‘всичко е голо и открито пред очите на онзи, на когото ще даваме сметка’. (Евреи 4:13; Лука 8:17) Като се стремим да не вършим неща, които Йехова мрази, ние имаме чиста съвест и изпитваме радост, знаейки, че той ни одобрява. Няма съмнение, че Йехова цени истински този, „който ходи безгрешно и върши праведност, и говори истината в сърцето си“. (Псалм 15:1, 2, НС)

13 Как обаче можем да пазим ума и сърцето си в този изпълнен със зло свят? (Притчи 4:23; Ефесяни 2:2) Освен че трябва да се възползваме от всички духовни уредби, трябва да полагаме и всякакви усилия да отхвърляме злото и да вършим добро, като действаме бързо, да не би погрешното желание да зачене и да роди грях. (Яков 1:14, 15) Помисли колко радостен ще бъдеш, ако Исус каже за тебе това, което казал за Натанаил: „Ето един [човек], в когото няма никаква измама.“ (Йоан 1:47) По–късно Натанаил, известен още като Вартоломей, имал уникалната възможност да стане един от дванайсетте апостоли на Исус. (Марко 3:16–19)

„Милостив и верен първосвещеник“

14. Как реагирал Исус на постъпката на Мария за разлика от другите?

14 Тъй като е „образ на невидимия Бог“, Йехова, Исус винаги подражава съвършено на своя Баща, като проявява признателност към онези, които служат на Бога с чисто сърце. (Колосяни 1:15) Например пет дена преди да даде живота си като изкупителна жертва, Исус, заедно с някои от учениците си, гостувал в дома на Симон във Витания. Същата вечер Мария, сестрата на Лазар и Марта, ‘взела около половин литър благоуханно масло, много скъп чист нард’ (чиято стойност била приблизително колкото едногодишна заплата) и го изляла върху главата и краката на Исус. (Йоан 12:3) „Защо е това разхищение?“ — възмутили се някои. Исус обаче гледал на действията на Мария по различен начин. За него постъпката ѝ била проява на голяма щедрост и имала дълбоко значение с оглед на наближаващата му смърт и погребение. Затова вместо да порицае Мария, Исус я похвалил: „Навсякъде по света, където бъде проповядвана тази добра новина, ще се говори и за това, което направи тази жена, като спомен за нея.“ (Матей 26:6–13)

15, 16. Каква полза имаме от това, че Исус живял и служил на Бога като човек?

15 Само каква привилегия е да имаме за свой водач такава признателна личност като Исус! Всъщност животът му като човек го подготвил за задачата, която Йехова имал предвид за него, а именно да служи като първосвещеник и цар първо на сбора от помазани християни, след което и на целия свят. (Колосяни 1:13; Евреи 7:26; Откровение 11:15)

16 Още преди да дойде на земята, Исус проявявал интерес към хората и ги обичал. (Притчи 8:31) По време на своя човешки живот той разбрал по–добре какви изпитания срещаме в службата си на Бога. Павел писал: „[Исус] беше длъжен да стане като своите братя във всяко отношение, за да бъде милостив и верен първосвещеник ... И понеже самият той понесе страдания, когато беше подложен на изпитание, сега е в състояние да се притече на помощ на онези, които са подложени на изпитание.“ Исус „разбира слабостите ни“, защото е бил „изпитан във всяко отношение като самите нас, но е без грях“. (Евреи 2:17, 18; 4:15, 16)

17, 18. (а) Какво разкриват седемте писма до сборовете в Мала Азия относно признателността, която изпитва Исус? (б) За какво били подготвяни помазаните християни?

17 По–доброто разбиране на Исус за изпитанията на неговите последователи станало ясно след възкресението му. Да разгледаме например писмата му до седемте  сбора в Мала Азия, записани от апостол Йоан. На сбора в Смирна Исус казал: „Познавам трудностите и бедността ти.“ С това той искал да каже: „Напълно разбирам проблемите ти. Знам какво изпитваш.“ След това със съчувствие и силна увереност, породени от собственото му страдание до смърт, добавил: „Покажи, че си верен до смърт, и ще ти дам наградата на живота.“ (Откровение 2:8–10)

18 Писмата до седемте сбора са изпълнени с изрази, които показват, че Исус много добре знае с какви предизвикателства се сблъскват неговите ученици и изпитва искрена признателност за тяхната лоялност. (Откровение 2:1 — 3:22) Помни, че онези, към които Исус се обърнал, били помазани християни, имащи надеждата да управляват с него в небето. Подобно на своя Господар, те били подготвяни за възвишената си роля да помагат за състрадателното прилагане на ползата от изкупителната жертва на Христос спрямо болното човечество. (Откровение 5:9, 10; 22:1–5)

19, 20. Как онези, които съставляват „голямото множество“, проявяват признателността си към Йехова и неговия Син?

19 Разбира се, Исус обича не само своите помазани последователи, но и лоялните „други овце“, милиони от които съставляват бъдещото „голямо множество ... от всички народи“, което ще преживее идващото „голямо бедствие“. (Йоан 10:16; Откровение 7:9, 14) Тези хора се събират на страната на Исус, подбуждани от признателност за неговата изкупителна жертва и за своята надежда за вечен живот. А как проявяват признателността си? Като „принасят [на Бога] свята служба денем и нощем“. (Откровение 7:15–17)

20 Световният отчет за служебната 2006 година, намиращ се на 27–30 страница, е ясно доказателство за това, че тези верни служители наистина принасят на Йехова „свята служба денем и нощем“. Всъщност през тази една година те, заедно със сравнително малкия остатък от помазани християни, посветиха общо 1 333 966 199 часа на проповедната служба, което се равнява на повече от 150 000 години!

Продължавай да проявяваш признателност!

21, 22. (а) Защо особено днес християните трябва да обръщат внимание на проявяването на признателност? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

21 В отношенията си с несъвършените хора Йехова и Синът му проявяват признателност в забележителна степен. За съжаление обаче повечето хора не мислят за Бога, а се съсредоточават върху собствените си грижи. Описвайки хората, живеещи през „последните дни“, Павел казал: „Ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат ... неблагодарни.“ (2 Тимотей 3:1–5) Колко различни са те от истинските християни, които чрез своите искрени молитви, охотно послушание и всеотдайна служба проявяват признателността си за всичко, което Бог прави за тях! (Псалм 62:8; Марко 12:30; 1 Йоан 5:3)

22 В следващата статия ще разгледаме някои от многото духовни уредби, които Йехова любещо е установил за нас. Докато размишляваме върху тези ‘добри дарове’, нека признателността ни да се увеличава още повече. (Яков 1:17)

Как ще отговориш?

• Как Йехова е показал, че е Бог, който изпитва признателност?

• Как можем да радваме сърцето на Йехова, когато другите не ни виждат?

• По какви начини Исус проявявал признателност?

• Как животът на Исус като човек му помогнал да бъде състрадателен и признателен владетел?

[Въпроси]

[Снимка на страница 17]

Както една майка се радва на милия жест на своето дете, така и Йехова е признателен, когато му даваме най–доброто от себе си