Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Той обичаше живота и хората

Той обичаше живота и хората

 Той обичаше живота и хората

ДАНИЕЛ СИДЛИК, дългогодишен член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, завърши земния си път във вторник, 18 април 2006 г. Той беше на 87 години и служи като член на бетеловото семейство в Бруклин (Ню Йорк) почти шейсет години.

Брат Дан, както го наричаха приятелите му, дойде в Бетел през 1946 г. Преди това служеше като специален пионер в Калифорния и беше лежал в затвора по време на Втората световна война заради неутралната си позиция като християнин. Преживяванията му от онези години са увлекателно описани в неговия биографичен разказ, който излезе в броя на „Стражева кула“ от 1 януари 1986 г. със заглавие „Боже, колко е ценно твоето приятелство!“.

Брат Сидлик беше познат като скромен и достъпен човек. Когато председателстваше сутрешното поклонение в Бетел, положителната му нагласа и обичта му към живота често се усещаха в неговия увод: „Колко е хубаво да сме живи и да служим на истинския и жив Бог!“ В своите доклади пред публика той насърчаваше и другите да мислят така, говорейки на теми като „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова“, „Да отразяваме радостта на Йехова“, „Поддържай огъня на Божия дух“ и „Най–доброто предстои“.

През 1970 г. брат Сидлик се ожени за Марина Ходсън от Англия, която за него беше като „изпратена от Бога подкрепа“. Заедно двамата служиха на Йехова над 35 години.

През годините в Бетел брат Сидлик служеше в различни отдели, включително в печатницата и в Писателския отдел. Той работеше също за радиостанцията на „Стражева кула“. През 1974 г. беше назначен за член на Ръководното тяло и впоследствие служеше в Комитета по личния състав и в Писателския комитет.

В своята работа в Комитета по личния състав, продължила над трийсет години, брат Сидлик проявяваше силната си любов към хората. Той насърчаваше мнозина с гръмкия си глас, винаги насочвайки вниманието към скъпоценната привилегия, която имаме, да служим на Йехова. Той често наблягаше на мисълта, че истинското щастие не зависи от външни фактори, а от нашите взаимоотношения с Йехова и от начина, по който се отнасяме към живота.

Макар че брат Сидлик липсва много на бетеловото семейство, всички помнят неговия пример на човек, който истински обича живота и хората. Уверени сме, че той е сред онези, за които се говори в Откровение 14:13: „Щастливи са онези, които отсега нататък ще умрат в единство с Господаря. Да, казва духът, нека почиват от усилния си труд, защото всичко онова, което са извършили, ги съпровожда.“