Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Можеш ли да отвориш широко сърцето си с любов?

Можеш ли да отвориш широко сърцето си с любов?

 Можеш ли да отвориш широко сърцето си с любов?

ВЕРИГАТА на корабната котва трябва да издържа на действието на огромна сила, за да не бъде отнесен корабът от течението. Това обаче е възможно само ако отделните ѝ брънки са здрави и сигурни. В противен случай тя ще се скъса.

Подобно нещо може да се каже и за християнския сбор. За да бъде сборът стабилен и здрав, членовете му трябва да са свързани в единство. А какво е това, което ги свързва? Това е любовта — най–мощната обединяваща сила. Следователно не е изненадващо, че Исус Христос казал на учениците си: „Давам ви нова заповед: да се обичате един другиго, както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго. И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ В действителност истинските християни изпитват такава любов помежду си, която надминава обикновеното приятелство и взаимното уважение. Те проявяват самопожертвувателна любов. (Йоан 13:34, 35)

Да ценим своите събратя по вяра

Много сборове се състоят от хора с различна възраст, раса, националност, възпитание, език и социално положение. Всеки член на сбора има свои предпочитания, надежди и страхове, както и навярно свой товар от проблеми — може би някакво заболяване или финансови затруднения. Това разнообразие може да представлява предизвикателство за християнското единство. Какво ще ни помогне да отворим широко сърцата си с любов и да запазим единството си въпреки това предизвикателство? Ако искрено ценим всички в сбора, ще изпитваме по–силна любов един към друг.

Но какво означава да ценим другите? Ако ценим своите събратя по вяра, ще обръщаме внимание на техните нужди, ще се отнасяме с голямо уважение към тях, ще забелязваме ценните им качества и ще бъдем признателни, че се покланят на Бога заедно с нас. В резултат на това ще ги обичаме още повече. Ако разгледаме накратко какво писал апостол Павел на християните в Коринт през първи век, ще разберем как можем да проявяваме християнска любов в най–пълна степен.

Коринтяните били „ограничени“

Павел написал първото си писмо до коринтяните през 55 г., а второто — в рамките на една година след това. От думите му става ясно, че някои от сбора в Коринт не ценели своите събратя по вяра. Павел описал ситуацията по следния начин: „Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцето си. Вие не сте ограничени вътре в нас, но сте ограничени в собствените си нежни чувства.“ (2 Коринтяни 6:11, 12) Какво имал предвид Павел, като им казал, че са „ограничени“?

Той имал предвид, че били станали предубедени и дребнави. Според един изследовател на Библията любовта на коринтяните към Павел била „възпрепятствана от  големи трудности поради неоснователни подозрения ... и накърнена гордост“.

Забележи какъв съвет им дал Павел: „Говоря ви като на свои деца, в отплата отвърнете със същото: и вие отворете широко сърцата си.“ (2 Коринтяни 6:13) Павел насърчил коринтяните да отворят широко сърцата си с любов към своите събратя по вяра. Това означавало да бъдат подбуждани не от недоверие и дребнавост, но от положителна нагласа и щедро сърце.

Нека и днес да отворим широко сърцата си с любов

Радостно е да се види как съвременните истински поклонници на Бога полагат много усилия да отворят широко сърцата си с любов един към друг. Разбира се, това не е лесно. Тук не става въпрос просто да знаем как трябва да постъпваме. За да отворим широко сърцето си, трябва да се държим различно от хората, които не живеят според библейските стандарти. Такива хора обикновено не ценят особено другите. Те се държат неучтиво, пренебрежително и язвително. Затова нека никога не допускаме да се влияем от тяхната нагласа. Колко жалко би било, ако любовта ни е възпрепятствана от чувства на недоверие, както било при коринтяните. Това може да се случи, ако виждаме преди всичко грешките на някой християнски брат вместо силните му страни. Може да стане и ако сме „ограничени“ в чувствата си спрямо някого, защото е от различен произход.

Обратно на това, Божият служител, който отваря широко сърцето си с любов, искрено цени своите събратя. Той се отнася с голямо уважение към тях, зачита достойнството им и обръща внимание на нуждите им. Дори когато има основателна причина  за оплакване, такъв човек е готов да прости и не иска да трупа неприязън. Той е уверен, че неговият събрат има добри подбуди. Щедрата нагласа му помага да проявява любовта, която Исус имал предвид, когато предсказал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35)

Положи усилия да намериш нови приятели

Искрената любов ще ни помогне да положим усилия да потърсим приятелства и извън кръга на своите приятели, а именно сред онези в сбора, с които обикновено не общуваме така отблизо. Кои може да са тези хора? Някои от нашите християнски братя и сестри са стеснителни или по една или друга причина нямат много приятели. Може би си мислим, че между нас няма почти нищо общо освен поклонението на Бога. Но нима не е вярно, че някои от най–близките приятелства, споменати в Библията, са между хора, които изглежда нямали много общо помежду си?

Рут и Ноемин например били от различни поколения, имали различен произход и възпитание и дори родният им език бил различен. Но тяхното приятелство преодоляло тези различия. Йонатан бил възпитан като княз, а Давид бил пастир. Те имали значителна възрастова разлика помежду си, но въпреки това приятелството им е едно от най–близките приятелства, споменати в Свещеното писание. И в двата случая приятелството между тези личности им носело радост и духовна подкрепа. (Рут 1:16; 4:15; 1 Царе 18:3; 2 Царе 1:26)

В днешно време също се развиват близки приятелства между истински християни, които са от различни поколения или с напълно различни обстоятелства в живота. Реджина * например е самотна майка с две деца на юношеска възраст. Тя често е заета и няма много време за общуване с другите. Харалт и Уте са пенсионери и нямат деца. На пръв поглед между тези две семейства няма почти нищо общо. Но Харалт и Уте приложили библейския съвет да отворят широко сърцата си. Те се постарали да включат Реджина и децата ѝ в много от своите дейности, като прекарвали време с тях в проповедната служба и в някои развлечения.

Бихме ли могли и ние да отворим широко сърцата си за хора извън кръга на нашите близки приятели? Защо не се опитаме да общуваме по–отблизо със събратя от друга националност, с друг произход или от друга възрастова група?

Да обръщаме внимание на нуждите на другите

Щедрото сърце ще ни подтиква да обръщаме внимание на нуждите на другите. Но за какви нужди става въпрос? Да вземем предвид членовете на християнския сбор. Младите се нуждаят от ръководство, възрастните — от насърчение, целодневните служители — от похвала и подкрепа, а събратята ни, които са обезсърчени, се нуждаят от някого, с когото да споделят тревогите си. Всеки един се нуждае от нещо. Ние искаме да откликнем на тези нужди, доколкото имаме възможност.

Да отворим широко сърцата си означава също да проявяваме разбиране към братята със специални нужди. Може би познаваш някого, който е хронично болен или се сблъсква с някакво друго изпитание в живота? Като отвориш широко сърцето си с любов и развиваш щедра нагласа, ще можеш да проявяваш разбиране към тези братя и да им оказваш подкрепа.

Когато библейските пророчества за близкото бъдеще започнат да се изпълняват, силните връзки на единство в сбора ще бъдат далеч по–ценни от притежанията, способностите или постиженията. (1 Петър 4:7, 8) Всеки от нас може да допринесе за укрепването на тези връзки в своя сбор, като отвори широко сърцето си с любов към своите събратя. Можем да бъдем уверени, че Йехова ще ни благослови богато за това, че постъпваме в съгласие с думите на неговия син, Исус Христос: „Ето моята заповед: да се обичате един другиго, както аз ви обичам.“ (Йоан 15:12)

[Бележка под линия]

^ абз. 17 Някои от имената са променени.

[Текст в блока на страница 10]

Да ценим своите братя и сестри означава да се отнасяме с голямо уважение към тях, да зачитаме достойнството им и да обръщаме внимание на нуждите им.