Прескочи към материала

 Въпроси на читатели

Тъй като сега се смята, че при желание от страна на пациента стерилизацията е обратима процедура, дали един християнин може да гледа на нея като на възможност за контрол на раждаемостта?

Тъй като сега се смята, че при желание от страна на пациента стерилизацията е обратима процедура, дали един християнин може да гледа на нея като на възможност за контрол на раждаемостта?

Стерилизацията стана най–широко използуваното средство за семейно планиране. Изглежда за много хора нейната приемливост се определя от социалния им произход и образованието, а също и от религиозните възгледи. Религиозните възгледи са от значение при Свидетелите на Йехова, които споделят желанието на псалмиста: „Наставлявай ме, о Йехова, относно своя път и ме води в пътеката на правотата.“ (Псалм 27:11NW ) Но какво представлява стерилизацията?

При мъжете стерилизацията, предприета с цел планиране на раждаемостта, се нарича вазектомия. Две малки каналчета, по които се движи спермата и се намират в скротума, биват прерязани или вързани. Това може да бъде направено по много начини от медицинска гледна точка, но целта е да се попречи на спермата да излезе от тестисите. Стерилизацията при жените се нарича превързване на маточните тръби. Обикновено тя се извършва чрез прерязване и връзване (или изгаряне), което затваря плътно фалопиевите тръби, пренасящи яйцеклетки от яйчника към матката.

Дълго време се смяташе, че тези стъпки са трайни, че резултатът от тях е необратима стерилизация. Но тъй като някои хора впоследствие съжаляват за това, което са предприели, или пък обстоятелствата им са се променили, те търсят медицинска помощ, за да премахнат вазектомия или превързване на маточните тръби. След изнамирането на специализирани инструменти и на микрохирургията опитите да се възстанови възможността за оплождане стават все по–успешни. Не е рядкост да се прочете, че при подбрани кандидати премахването на вазектомията чрез ново съединяване на срязаните каналчета има 50–70 процента успех. Твърди се, че процентът на успешните операции за премахване на връзването на тръбите при жени пациентки е 60–80 процента. Някои хора, които са научили за това, смятат, че на стерилизацията вече не е необходимо да се гледа като на нещо необратимо. Те може би смятат, че на вазектомията или на връзването на тръбите може да се гледа по същия начин като на приеманите през устата противозачатъчни средства, презервативите и диафрагмите — методи, които могат да бъдат прекратени, ако е желана бременност. Не бива обаче да бъдат пренебрегвани някои сериозни аспекти на въпроса.

Един от тях е това, че изгледите за обратимост могат да бъдат сериозно намалени от такива фактори като степента на увреждане на тръбите по време на стерилизацията, размера на премахнатата или увредена област на тръбите, годините, които са минали от извършването на операцията, а в случай на вазектомия — и това дали са се появили антитела спрямо спермата на мъжа. Не бива да се пренебрегва и фактът, че зали за извършване на микрохирургия може да не са на разположение във всяка област или пък прилагането ѝ да е твърде скъпо. Затова много от онези, които непременно ще искат да премахнат последствията от една стерилизация, може би няма да могат да го направят. За тях тя ще бъде окончателна. * Така че посочените по–горе проценти за успех при възстановяването на възможността за оплождане всъщност са само теоретични, непостоянни средни стойности.

Ето някои факти, свързани с действителността. В една статия по въпроса за обратимостта на вазектомията, публикувана в Съединените щати, се казва, че след една операция, струваща 12 000 долара, „едва 63 процента от пациентите могат да причинят бременност у партньорките си“. Освен това само „шест процента от мъжете, които са имали вазектомия, в крайна сметка се опитват да възстановят способността си за оплождане“. В едно немско изследване относно централна Европа се посочва, че около 3 процента от мъжете, подложили се на стерилизация, по–късно искали тя да бъде премахната. Дори и половината от тези опити да са имали успех, това би означавало, че за 98,5 процента от онези, които са се подложили на вазектомия, тя означава трайна стерилизация. И този процент би бил по–висок в страни, където има малко микрохирурзи или изобщо няма такива специалисти.

Вследствие на това не е реалистично да се отнасяме лековато към стерилизацията както при мъжете, така и при жените, сякаш тя е едно обратимо  средство за контрол на раждаемостта. А за искрените християни има и други аспекти, които трябва да се имат предвид.

Основно нещо е това, че възпроизводителните способности са дар от нашия Създател. Неговата първоначална цел включвала и възпроизводство на съвършени хора, които ‘да напълнят земята и да я обладаят’. (Битие 1:28) След като Потопът намалил населението на земята до осем човека, Бог повторил тези основни наставления. (Битие 9:1) Бог не повторил тази заповед пред народа на Израил, но израилтяните гледали на това да имат потомство като на нещо много желателно. — 1 Царе 1:1–11; Псалм 128:3.

Божият Закон, даден на Израил, съдържал сведения за това какъв е възгледът на Бога относно възпроизводството на човешкия род. Например, ако се случело някой женен мъж да умре, преди да има син, който да продължи неговата родословна линия, тогава брат му трябвало да стане баща на син за него посредством „длъжността на девер“. (Второзаконие 25:5) Още по–ясен бил законът относно съпруга, която се опитва да помогне на съпруга си по време на сбиване. Ако тя хванела интимните части на противника на съпруга си, ръката ѝ трябвало да бъде отрязана; показателно е това, че Бог не искал компенсация според принципа око за око нито спрямо нейните органи на възпроизводство, нито спрямо тези на съпруга ѝ. (Второзаконие 25:11, 12) Този закон ясно трябвало да поражда уважение към органите на възпроизводство; те не бивало да бъдат унищожавани ненужно. *

Ние знаем, че християните не са под Закона на Израил, така че заповедта във Второзаконие 25:11, 12 няма задължителна сила за тях. Исус нито заповядал, нито показал с нещо, че неговите ученици трябва да се женят и да имат колкото се може повече деца, което много семейни двойки имат предвид, когато решават дали да използуват някакво средство за контрол на раждаемостта, или не. (Матей 19:10–12) Апостол Павел насърчил изпълнените със страсти ‘по–млади вдовици да се омъжват и да раждат деца’. (1 Тимотей 5:11–14) Той не споменал трайната стерилизация на християните — тяхното доброволно принасяне в жертва на възпроизводителните възможности да имат деца.

Ще е добре християните да обмислят сведенията, че Бог цени високо тяхната способност за възпроизводство. Всяка семейна двойка трябва да реши дали и кога ще използува подходящи методи за семейно планиране. Наистина, тяхното решение трябва да бъде особено сериозно, ако има потвърдени медицински данни, че майката или детето биха се сблъскали с тежък здравословен риск, дори с вероятност за смърт, при една бъдеща бременност. При това положение някои хора са се подложили с нежелание на стерилизация, както беше описана в началото, за да бъдат сигурни, че животът на майката (която може би има вече други деца) или на детето, което би могло да се роди с опасен за живота здравословен проблем, няма да бъде застрашен.

Но християните, които не са изправени пред такъв рядко срещан и категоричен риск, несъмнено искат да използуват ‘здравия си разум’ и да оформят мисленето и делата си според божия възглед за възпроизводителния потенциал. (1 Тимотей 3:2, NW; Тит 1:8; 2:2, 5–8NW ) Това би показвало зряла чувствителност спрямо казаното в Библията. А ако стане известно на мнозина, че даден християнин необмислено е пренебрегнал божия възглед? Тогава нима другите не биха изпитвали съмнение относно това дали той (или тя) е добър пример на човек, вземащ решения в хармония с Библията? Разбира се, едно такова обезпокояващо петно върху репутацията на един християнин би могло да засегне годността на един служител на Бога за специални привилегии, макар че няма да е така, ако операцията е била извършена поради невежество от страна на засегнатия. — 1 Тимотей 3:7.

^ абз. 6 „Хирургическите опити да се свърже отново семепроводът успяват в най–малко 40 процента от случаите и има известни доказателства, че по–голям успех може да се постигне с подобрените методи на микрохирургията. Въпреки това стерилизацията чрез вазектомия трябва да се смята за трайна.“ (Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“]) „На стерилизацията трябва да се гледа като на окончателна операция. Въпреки всичко, което пациентът може да е чул за нейната обратимост, реанастомозата е скъпа и успехът ѝ не може да бъде гарантиран. За жени, които се подлагат на премахване на връзването на тръбите, е налице висок риск от извънматочна бременност.“ — Contemporary OB/GYN [„Съвременно акушерство и гинекология“], юни 1998 г.

^ абз. 10 Друг закон, който може да изглежда свързан с това, казва, че никой мъж, чиито полови органи били силно увредени, не можел да влезе в божия сбор. (Второзаконие 23:1) Но в Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] се отбелязва, че явно това „се отнасяло за умишленото кастриране за неморални цели, като например, хомосексуализъм“. Следователно този закон не се отнасял до кастрация или нещо подобно, използувана като средство за контрол на раждаемостта. В „Прозрение“ се казва още: „Йехова утешително предсказал времето, когато евнусите ще бъдат приети от него като негови служители, и ако са послушни, ще имат име, по–добро от синове и дъщери. С премахването на Закона посредством Исус Христос всички хора, проявяващи вяра, независимо от това какво е било предишното им положение или състояние, можели да станат духовни синове на Бога. Плътските различия били премахнати. — Иса 56:4, 5; Йо 1:12.“