Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Намерих надежда, когато най–много се нуждаех от нея

Намерих надежда, когато най–много се нуждаех от нея

Изведнъж се оказах с лице във водата. Опитах се да вдигна глава, за да дишам, но мускулите на врата ми не реагираха. Бях ужасен и се опитах да се завъртя, но ръцете и краката ми не помръдваха. Дробовете ми започнаха да се пълнят с вода. В този топъл летен ден през 1991 г. животът ми напълно се промени.

РОДЕН съм в град Серенч и израснах в село Тисаладан в североизточната част на Унгария. През юни 1991 г. с няколко приятели отидохме на едно непознато място на река Тиса. Тъй като мислех, че водата е дълбока, се гмурнах. Това беше голяма грешка! Счупих си три вратни прешлена и увредих гръбначния си стълб. Един от приятелите ми видя, че не мога да се движа, и внимателно ме извади от водата да не се удавя.

Останах в съзнание и разбрах, че нещо наистина не беше наред. Някой се обади на спешна помощ и един хеликоптер дойде, за да ме отведе в болницата, където лекарите оперираха гръбнака ми. След това бях прехвърлен в столицата, Будапеща, за рехабилитация. Останах там три месеца. Макар че движех главата си, не можех да контролирам мускулите си от раменете надолу. На 20–годишна възраст станах напълно зависим от другите. Бях толкова отчаян, че исках да умра.

Когато най–сетне можех да си отида у дома, родителите ми получиха обучение как да се грижат за мене. Но работата беше трудна за тях както във физическо, така и в емоционално отношение, и след около година изпаднах в депресия. Тогава получих професионална помощ, благодарение на което промених възгледа си за своя недъг.

Започнах да разсъждавам по–задълбочено за живота. Дали има цел? Защо ме сполетя тази трагедия? Четях списания и книги в търсене на отговори. Опитах се да чета и Библията, но ми беше много трудно да я разбирам и затова се отказах. Веднъж дори разговарях с един свещеник, но казаното от него не ме удовлетвори.

Тогава, през пролетта на 1994 г., двама Свидетели на Йехова посетиха баща ми и той ги помоли да говорят с мене. Слушах ги, докато ми обясняваха намерението на Бога да направи земята рай и да премахне болестите и страданията. Всичко звучеше много добре, но бях скептично настроен. Въпреки това приех две помагала за изучаване на Библията. Щом прочетох книгите, Свидетелите ми предложиха да изучават Библията с мене и аз се съгласих. Те ме насърчаваха и да се моля.

Убедих се, че Бог наистина е загрижен за мене

С напредването на обсъжданията ни получих отговор на многото си въпроси директно от Библията. Също  така се убедих, че Бог наистина е загрижен за мене. Накрая, на 13 септември 1997 г., след като две години изучавах Библията, се покръстих у дома в една вана. Това беше един от най–щастливите дни в живота ми.

През 2007 г. се преместих за постоянно в Будапеща в дом за инвалиди. Преместването ми предостави много възможности да споделям с другите чудесните неща, които научих. Когато времето е хубаво, мога дори да излизам навън да говоря с хората благодарение на специално пригодена моторизирана количка, която управлявам с брадичката си.

С щедрата финансова подкрепа на едно семейство от моя сбор успях да се сдобия с лаптоп, който контролирам с движенията на главата си. Това устройство ми позволява да се обаждам по телефона посредством интернет и да пиша писма за домакините, които не са си били вкъщи, когато са били посетени от членовете на моя сбор. Оказването на помощ на другите значително подобри уменията ми за общуване и вече не мисля толкова за себе си.

Споделям посланието от Библията по интернет с помощта на устройство, което следи движенията на главата ми

В състояние съм дори да посещавам християнските събрания. Когато пристигна в Залата на Царството, моите духовни братя ме качват с количката един етаж нагоре до мястото на събранието. По време на събранията, когато присъстващите са поканени да вземат участие, братът до мене вдига ръка от мое име. След това, докато отговарям, той държи пред мене Библията или помагалото за изучаване.

Постоянно изпитвам болка и не съм в състояние да върша почти нищо сам. Затова понякога все още се чувствам отчаян. Въпреки това намирам утеха в приятелството си с Йехова Бог, тъй като знам, че той ме слуша, когато изливам тревогите си пред него. Черпя сили и от ежедневното си четене на Библията и от своите духовни братя и сестри. Тяхното приятелство, емоционална подкрепа и молитви за мене ми помагат да запазя умственото и емоционалното си равновесие.

Йехова ми осигури утеха точно когато най–много се нуждаех от нея. Той също ми даде надеждата да се радвам на съвършено здраве в новия свят. Затова копнея за мига, когато ще мога ‘да ходя, да подскачам и да възхвалявам Бога’ за изключителната му любов и доброта. (Деяния 3:6–9)