Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Възпитан съм като атеист“

„Възпитан съм като атеист“

„Възпитан съм като атеист“

ПРОФЕСОР Франтишек Вискочил от университета „Чарлз“ в Прага е световноизвестен с изследванията си в областта на неврофизиологията. Преди е бил атеист, но сега е твърдо убеден, че Бог съществува. В интервю за „Пробудете се!“ професор Вискочил обяснява защо е променил възгледа си.

Какво беше отношението ти към религията, преди да започнеш да се занимаваш с наука?

— Възпитан съм като атеист и баща ми често се подиграваше на религиозните водачи. През 1963 г. завърших колеж със специалност биология и химия. В студентските си години вярвах, че теорията за еволюцията е добро обяснение за разнообразието в живия свят.

Разкажи ни накратко за кариерата си като учен.

— След като защитих докторска степен, изучавах химичните и електричните свойства на синапсите. Изучавах също невроните, мембранните помпи, трансплантацията и десенсибилизацията на организма към дадено лекарство. Публикувах много от резултатите, а някои статии бяха избрани да служат като справочни материали. След време станах член на Чешкото научно дружество — общество от учени, избрани от съвременниците си. След „Нежната революция“ през декември 1989 г. започнах да преподавам в университета „Чарлз“ и ми беше позволено да пътувам до западните страни, за да се срещам с други учени, някои от които бяха Нобелови лауреати.

Замислял ли си се някога дали Бог съществува?

— В известен смисъл, да. Понякога се чудех защо много от високообразованите хора, включително някои от моите преподаватели, вярват в Бога, макар че не го казваха открито заради комунистическия режим. За мене обаче Бог беше плод на човешкото въображение. Освен това бях възмутен от зверствата, извършвани в името на религията.

Какво те накара да промениш възгледа си за еволюцията?

— Първите ми съмнения се породиха, докато изучавах синапсите. Бях изумен от сложността на тези връзки между нервните клетки, смятани за елементарни. Питах се: „Как е възможно синапсите и генетичната информация, която отговаря за тяхното образуване и функции, да са се появили случайно?“ Наистина теорията за еволюцията не звучеше логично.

След това в началото на седемдесетте години на XX век присъствах на лекция, изнесена от известен руски учен и професор. Той твърдеше, че не е възможно живите организми да са се появили в резултат на случайни мутации и естествен отбор. Един от слушателите го попита откъде можем да разберем как се е появил животът. Професорът извади от джоба на сакото си малка руска Библия, вдигна я високо и каза: „Прочетете Библията — най–вече разказа за сътворението в Битие.“

Когато излязохме от залата, попитах професора дали изказването му за Библията беше сериозно. Той отговори: „Простата бактерия се дели на всеки 20 минути и в нея има стотици различни белтъци, като всеки от тях съдържа 20 вида аминокиселини, подредени във вериги, състоящи се от няколкостотин аминокиселини. За да еволюира една бактерия посредством едновременни полезни мутации, ще са необходими много повече от три–четири милиарда години, а според много учени именно преди толкова години се е появил животът.“ Според него библейският разказ в книгата Битие звучеше много по–логично.

Какво влияние ти оказаха думите на професора?

— Неговите наблюдения, както и натрапчивите ми съмнения, ме подтикнаха да обсъдя въпроса с някои от вярващите си колеги и приятели, но техните възгледи не бяха убедителни. След това разговарях с фармаколог, който беше Свидетел на Йехова. В продължение на три години той обсъждаше Библията с мене и съпругата ми Ема. Две неща ни направиха силно впечатление. Първо, т.нар. християнство всъщност няма почти нищо общо с Библията. Второ, въпреки че Библията не е научен учебник, тя е в съгласие с науката.

Попречи ли промяната във възгледа ти на научните ти изследвания?

— Ни най–малко. Всеки добър учен, независимо от вярванията си, трябва да бъде обективен. Но моята вяра промени мене. Например вместо да съм прекалено самоуверен, амбициозен и горд поради способностите си, аз съм благодарен на Бога за уменията, които имам. Освен това вместо несправедливо да приписвам на случайността удивителния замисъл, който откриваме в творението, аз и много други учени се питаме: „Как Бог го е замислил?“

[Текст в блока на страница 9]

Аз и много други учени се питаме: „Как Бог го е замислил?“