Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Ерик и Ейми

Те се предоставиха с готовност: Гана

Те се предоставиха с готовност: Гана

ПОЗНАВАШ ЛИ братя и сестри, които са се преместили в друга страна, където има нужда от повече вестители на Царството? Питал ли си се какво ги подбужда да служат в чужбина, как се подготвят за този вид служба и дали не би могъл и ти да участваш в нея? За да разберем отговорите на подобни въпроси, ще е най–добре да говорим с тези братя и сестри. Нека го направим.

КАКВО ГИ ПОДБУЖДА?

Какво те накара да помислиш дали не можеш да служиш в страна, в която има нужда от повече вестители? Ейми е от САЩ и е около 35–годишна. Тя разказва: „Години наред обмислях да служа в чужбина, но това ми изглеждаше като непостижима цел.“ Какво я накарало да промени мнението си? „През 2004 г. едно семейство, което помага в Белиз, ме покани да служим заедно като пионери за един месец. Отидох и много ми хареса! Година по–късно се преместих в Гана, за да служа като пионерка.“

Арън и Стефани

Преди няколко години Стефани, която е почти на 30 и също е от САЩ, се замислила сериозно за обстоятелствата си и си казала, че е в добро здраве, няма семейни задължения и може да прави повече за Йехова. Този честен самоанализ я подбудил да се премести в Гана, за да разшири службата си. Филип и Айда, семейство пионери на средна възраст от Дания, винаги си мечтаели да се преместят в район, в който има нужда от повече проповедници. Те проучили как могат да сбъднат мечтата си. Филип казва: „Когато се появи възможност, сякаш Йехова ни каза ‘Тръгвайте!’.“ През 2008 г. те се преместили в Гана и служили там повече от три години.

Брук и Ханс

Ханс и Брук, едно семейство пионери на около 30 години, служат в САЩ. През 2005 г. те  участвали в оказването на помощ след пораженията, нанесени от урагана Катрина. След време подали молба да участват в международни строителни проекти, но не били поканени. Ханс си спомня: „Тогава на един конгрес чухме доклад, в който се обясняваше как цар Давид приел факта, че не му било позволено да построи храма, и затова променил целта си. Тази мисъл ни помогна да разберем, че не е погрешно да променим теократичните си цели.“ (1 Лет. 17:1–4, 11, 12; 22:5–11) Брук добавя: „Йехова искаше да почукаме на друга врата.“

След като чули интересни истории от техни приятели, които служат в други страни, Ханс и Брук били подбудени да опитат пионерската служба в чужбина. През 2012 г. те отишли в Гана и останали там четири месеца, като помагали в един жестомимичен сбор. Макар че трябвало да се върнат в САЩ, преживяното в Гана засилило желанието им да поставят интересите на Царството на първо място. Например те помагали в строежа на клон в Микронезия.

СТЪПКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА

Как се подготви да служиш там, където има нужда? Стефани казва: „Направих изследване в „Стражева кула“ относно службата там, където има нужда от повече вестители. * Говорих също със старейшините в сбора и с окръжния надзорник и съпругата му относно желанието си да служа в чужбина. Най–вече често споменавах целта си в молитва към Йехова.“ Същевременно Стефани водела прост начин на живот, което ѝ позволило да спести средства, за да се издържа, докато служи в друга страна.

Ханс разказва: „Молехме се на Йехова за ръководство, защото искахме  да отидем там, където той ще ни насочи. В молитвите си включихме и точната дата, на която щяхме да осъществим плана си.“ Двамата изпратили писма до четири клона. След като получили отговор от клона в Гана, отишли там с намерението да останат два месеца. Ханс споделя: „Толкова ни хареса да служим със сбора, че удължихме престоя си.“

Адрия и Джордж

Джордж и Адрия, двама брачни партньори от Канада, които са близо 40–годишни, разбирали, че Йехова благославя добрите решения, а не само добрите намерения. Затова предприели решителни действия да постигнат целта си. Свързали се с една сестра, която служи в Гана, и ѝ задали много въпроси. Също така писали до клона в Канада и до клона в Гана. Адрия казва: „Макар че вече бяхме опростили живота си, помислихме какво още можем да направим.“ Стъпките, които предприели, им позволили да се преместят в Гана през 2004 г.

СПРАВЯНЕ С ТРУДНОСТИТЕ

С какви трудности се сблъска, когато се премести, и как се справи с тях? Първоначално за Ейми било най–трудно да се пребори с носталгията. Тя казва: „Всичко беше толкова различно от онова, с което бях свикнала.“ Какво ѝ помогнало? „Обажданията от близките ми, които казваха колко ценят моята служба, ми помогнаха да помня защо съм решила да се преместя. След време със семейството ми започнахме да водим видеоразговори. Можехме да се виждаме и не усещах, че са толкова далече.“ Ейми разказва,  че се сприятелила с опитна местна сестра, която ѝ помогнала да се запознае с различните обичаи. „Винаги се обръщах към приятелката си, когато не разбирах защо хората реагират по определен начин. С помощта ѝ разбрах какво да правя и какво да избягвам, което ми помогна да върша службата си с радост.“

Джордж и Адрия разказват, че когато се преместили в Гана, сякаш се върнали назад във времето. Адрия споделя: „Вместо пералня използвахме кофи. Готвенето сякаш отнемаше десет пъти повече време. Но не след дълго трудните ситуации просто станаха нови преживявания.“ Брук казва: „Въпреки трудностите ни като пионери, водим удовлетворяващ живот. Всички насърчителни случки, които сме имали, образуват красив букет от ценни спомени.“

ВЪЗНАГРАЖДАВАЩА СЛУЖБА

Защо препоръчваш този вид служба на Царството? Стефани казва: „Голяма радост е да проповядваш в район, в който хората толкова искат да научат истината, че са готови всеки ден да изучават Библията. Да се преместя да служа там, където има нужда от повече вестители, беше едно от най–добрите решения, които съм вземала!“ През 2014 г. Стефани се омъжила за Арън и днес двамата служат в клона в Гана.

„Това е чудесно преживяване“, казва Кристин, пионерка от Германия, която е малко над 30–годишна. Тя служила в Боливия, преди да се премести в Гана. Кристин добавя: „Тъй като бях далече от семейството си, винаги се обръщах към Йехова за помощ. Така той стана по–реален за мене. Радвам се и на забележителното единство сред народа му. Тази служба обогати живота ми.“ Кристин наскоро се омъжила за Гидиън и те продължават да служат в Гана.

Кристин и Гидиън

Филип и Айда разказват как помагали на изучаващите да напредват: „Обикновено имахме 15 или повече библейски изучавания, но ги ограничихме до 10, за да можем да учим хората по–добре.“ Дали изучаващите извлекли полза? Филип споделя: „Изучавах с млад мъж на име Майкъл. Имахме изучаване всеки ден и той се подготвяше много добре, затова свършихме книгата „Какво учи Библията“ за един месец. След това Майкъл стана непокръстен вестител. Когато за първи път излезе на служба, той ме попита: ‘Може ли да ми помогнеш с библейските ми изучавания?’ Погледнах го изненадан. Майкъл ми обясни, че е започнал три изучавания и му е необходима помощ, за да ги води.“ Нуждата от вестители, които да учат другите на Библията, е толкова голяма, че дори библейските изучаващи са учители!

Айда и Филип

Ейми разказва как научила за нуждата в определен вид служба: „Скоро след като пристигнах в Гана, проповядвахме в едно селце и търсихме глухи хора. Намерихме не един, а осем глухи само в това село!“ Междувременно Ейми се омъжила за Ерик и сега са специални пионери в жестомимичен сбор, като помагат на повече от 300 глухи вестители и заинтересувани в страната. Службата в Гана позволила на Джордж и Адрия да разберат от личен опит какво означава да си мисионер. Колко щастливи били, когато били поканени да посетят 126–ия клас на училището Гилеад! Днес те служат като мисионери в Мозамбик.

ПОДБУЖДАНИ ОТ ЛЮБОВ

Радостно е да видим колко много братя и сестри от други страни служат усърдно заедно с местните вестители, за да помагат в жетвата. (Йоан 4:35) Всяка седмица в Гана се покръстват средно 120 души. Подобно на 17–те братя и сестри, които са се преместили в Гана, любовта към Йехова подбужда хиляди проповедници по целия свят ‘да се предоставят с готовност’. Те служат там, където има нужда от повече вестители на Царството. Несъмнено тези охотни служители радват сърцето на Йехова! (Пс. 110:3; Пр. 27:11)

^ абз. 9 Виж например статиите „Можеш ли да служиш там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма?“ и „Ела в Македония!“ в броевете на „Стражева кула“ от 15 април и 15 декември 2009 г.