Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Те се предоставиха с готовност

Те се предоставиха с готовност

СРЕД пламенните Свидетели, служещи в страни, където има нужда от повече проповедници на Царството, са множество неомъжени сестри. Някои от тях служат в чужбина от десетилетия. Какво им е помогнало да вземат решение да се преместят в чужда страна? Какво са научили от службата си там? Какъв живот водят? Интервюирахме няколко от тези опитни Свидетелки. Ако си неомъжена сестра с искрено желание да участваш в истински удовлетворяваща служба, техните изказвания със сигурност ще те насърчат. Всъщност всички Божии служители могат да извлекат полза от примера им.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЪМНЕНИЯТА

Анита

Питаш ли се дали наистина ще можеш да служиш като неомъжена пионерка в чужда страна? Анита, която сега е на 75 години, силно се съмнявала в способностите си. Тя израснала в Англия, където започнала пионерска служба на 18–годишна възраст. Анита казва: „Обичах да уча хората за Йехова, но не си и представях, че мога да служа в чужбина. Не бях учила чужд език и не смятах, че ще се справя. Затова много се изненадах, когато получих покана за Училището Гилеад. Чудех се как незначителен човек като мене може да получи такава покана. Но си казах: ‘Щом Йехова смята, че ще успея, ще опитам.’ Това беше преди повече от 50 години. Оттогава служа като мисионерка в Япония.“ Анита добавя: „Понякога с пламнал поглед казвам на по–младите сестри: ‘Грабвайте раниците и тръгвайте с мене на най–голямото приключение в живота ви!’ Щастлива съм, че мнозина го правят.“

СЪБИРАНЕ НА СМЕЛОСТ

Много сестри, които са се преместили, първоначално са се колебаели да предприемат тази стъпка. Как са събрали смелост?

Морийн

Морийн, която е на 64 години, разказва: „Докато растях, копнеех да водя целенасочен живот и да помагам на другите.“ Когато навършила 20 години, тя се преместила в Квебек (Канада), където имало голяма нужда от пионери. „По–късно получих покана да посетя Училището Гилеад, но ме плашеше мисълта да отида на непознато място без приятелите си — казва Морийн. — Притеснявах се също да оставя майка си, която трябваше да се грижи за болния ми баща. Много нощи със  сълзи на очите се молих на Йехова по тези въпроси. Когато споделих тревогите си със своите родители, те ме насърчиха да приема поканата. Видях също каква любеща подкрепа им оказа местният сбор. Да виждам грижовната ръка на Йехова, ми помогна да разбера, че той ще се грижи и за мене. Тогава бях готова да тръгна!“ От 1979 г. в продължение на повече от 30 години Морийн служила като мисионерка в Западна Африка. Днес тя се грижи за майка си в Канада и е специална пионерка. Спомняйки си годините чуждестранна служба, тя казва: „Йехова винаги ми осигуряваше всичко необходимо, и то навреме.“

Уенди

Уенди, на 65 години, станала пионерка в Австралия на юношеска възраст. Тя си спомня: „Бях много плаха и се притеснявах да говоря с непознати. Но пионерската служба ме научи да разговарям с всякакви хора и така станах по–уверена. След време осъзнах, че съм преодоляла проблема си. Пионерстването ме учеше да се осланям на Йехова и започнах все повече да възприемам идеята за служба в чужбина. Освен това една неомъжена сестра, която беше прекарала над 30 години като мисионерка в Япония, ме покани да отидем да проповядваме там за 3 месеца. Сътрудничеството с нея разпали желанието ми да се преместя в чужда страна.“ В средата на 80–те години Уенди се преместила във Вануату, островна държава на 1770 км източно от Австралия.

Уенди все още е във Вануату и в момента служи в отдалечен преводачески офис. Тя споделя: „Най–много ме радва да виждам как в отдалечените райони се сформират групи и сборове. Не мога да опиша каква чест е да имам малък дял в делото на Йехова на тези острови.“

Кумико (в средата)

Когато Кумико, която е на 65 години, била редовна пионерка в Япония, партньорката ѝ предложила да се преместят в Непал. „Тя постоянно ме питаше, но аз все отказвах — казва Кумико. — Притесняваше ме ученето на нов език и свикването с нова среда. Пък и как щях да събера достатъчно пари да се преместя? Докато се борех с тези страхове, претърпях катастрофа с мотор и трябваше да лежа в болница. Там се замислих: ‘Кой знае какво може да ми се случи утре? Може да се разболея сериозно и да изпусна възможността да пионерствам в чужбина. Не мога ли да се преместя поне за една година?’ Горещо се молих на Йехова да ми помогне да действам.“ След като излязла от болницата, Кумико посетила  Непал и по–късно заедно с партньорката си се преместила там.

Кумико казва за близо 10–те години в Непал: „Нещата, които ме притесняваха, се разделиха пред мене като Червено море. Много се радвам, че реших да служа където има по–голяма нужда. Често, когато споделям библейското послание с някое семейство в дома му, петима–шестима съседи идват да слушат. Дори децата с уважение ме молят да им дам трактат за Библията. Голямо удоволствие е да се проповядва в този хубав район!“

СПРАВЯНЕ С ТРУДНОСТИТЕ

Разбира се, смелите сестри, които интервюирахме, се сблъскали и с трудности. Как се справили с тях?

Даян

„Отначало ми беше трудно да съм толкова далече от семейството си“ — казва Даян от Канада, която е над 60–годишна. Тя служила 20 години като мисионерка в Бряг на слоновата кост (днес Кот д’Ивоар). Даян разказва: „Молих се на Йехова да ми помогне да обикна хората на назначението си. Един от преподавателите ми в Гилеад, брат Джак Редфорд, ни обясни, че в началото условията на новото място може да ни смутят, дори да ни шокират, особено ако се сблъскаме с крайна бедност. Но той каза: ‘Не гледайте бедността. Гледайте хората — лицата им и очите им. Наблюдавайте реакцията им, когато чуят библейските истини.’ Така и направих и само колко възнаграждаващо беше това! Виждах как очите на хората засияват, когато споделях с тях утешителното послание за Царството.“ Какво още помогнало на Даян да се приспособи? „Сближих се със своите изучаващи и изпитах голямата радост да видя как стават верни служители на Йехова. Назначението ми стана мой дом. Намерих духовни майки, бащи, братя и сестри точно както Исус обещал.“ (Мар. 10:29, 30)

Ан, която сега е на около 45 години, служи в Азия в страна, където дейността ни е ограничена. Тя казва: „През годините служих на различни места в чужбина и живях със сестри, които имаха много различен от моя произход и характер. Понякога това водеше до недоразумения и наранени чувства. Тогава се опитвах да стана още по–близка със съквартирантките си и да разбера по–добре културата им. Освен това се стараех да проявявам повече любов и разбиране към тях. Радвам се, че благодарение на тези усилия сега имам много  здрави и трайни приятелства, които ми помагат да издържам в назначението си.“

Уте

През 1993 г. Уте от Германия (сега над 50–годишна) била назначена като мисионерка в Мадагаскар. Тя разказва: „Отначало ми беше трудно да науча езика и да привикна към влажния климат и се борих с маларията и други здравословни проблеми, причинени от амеби и паразитни червеи. Но получих много помощ. Местните сестри, децата им и изучаващите ми с търпение ми помогнаха да усвоя езика. Партньорката ми любещо се грижеше за мене, когато бях болна. Но най–много ми помогна Йехова. Често споделях тревогите си с него в молитва и после търпеливо чаках да ми отговори — понякога дни, а понякога и месеци. Йехова разреши всеки от проблемите ми.“ Уте служи в Мадагаскар вече 23 години.

ВЪЗНАГРАЖДАВАЩ ЖИВОТ

Като другите братя и сестри, които служат там, където има по–голяма нужда, неомъжените сестри, живеещи в чужбина, често казват, че тази служба е обогатила живота им. Кои са някои от благословиите, които изпитват?

Хайди

Хайди от Германия, която сега е на над 70–годишна възраст, служи като мисионерка в Бряг на слоновата кост (днес Кот д’Ивоар) от 1968 г. Тя казва: „Най–много ме радва да виждам, че духовните ми деца ‘живеят според истината’. Някои от изучаващите ми сега са пионери и старейшини. Много от тях ме наричат „мамо“ или „бабо“. Един от тези старейшини, съпругата му и децата им ме приемат като част от семейството. Така че Йехова ми даде син, снаха и трима внуци.“ (3 Йоан 4)

Карън (в средата)

Карън от Канада е на 72 години и е служила над 20 години в Западна Африка. Тя разказва: „Мисионерската служба ме научи да съм по–жертвоготовна, любеща и търпелива. Да си сътруднича с братя и сестри от различна националност, разшири мирогледа ми. Разбрах, че има различни начини да направиш нещо. И колко съм щастлива, че сега имам скъпи приятели по целия свят! Животът и назначенията ни се промениха, но приятелството ни — не.“

Маргарет от Англия, която е на почти 80 години, служила като мисионерка в Лаос. Тя казва: „Службата в чужбина ми показа как Йехова привлича в организацията си хора от всякаква раса и произход. Това силно укрепи вярата ми и ми вдъхва увереност, че Йехова ръководи организацията си и че намерението му ще се изпълни.“

Наистина неомъжените сестри, които служат в чужбина, са си изградили чудесно име в християнската служба. Те заслужават сърдечна похвала. (Съд. 11:40) Радостно е, че броят им се увеличава. (Пс. 68:11) Можеш ли да направиш някои промени, така че да тръгнеш по стъпките на пламенните сестри, интервюирани в тази статия? Ако го направиш, несъмнено „ще опиташ и видиш, че Йехова е добър“. (Пс. 34:8)