Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Те се предоставиха с готовност: Мианмар

Те се предоставиха с готовност: Мианмар

„ЖЕТВАТА е голяма, но работниците са малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“ (Лука 10:2) Тези думи, изречени от Исус преди около 2000 години, добре описват ситуацията в Мианмар днес. Защо? В тази страна едва 4200 вестители разпространяват добрата новина сред население от 55 милиона души.

Йехова обаче, който е „Господарят на жетвата“, е подбудил стотици братя и сестри от различни краища на света да дойдат в тази страна в Югоизточна Азия, за да помагат в духовната жетва. Защо напуснали родината си? Какво им помогнало да се преместят? И какви благословии изпитват? Нека разберем.

„ЕЛАТЕ, ИМАМЕ НУЖДА ОТ ОЩЕ ПИОНЕРИ!“

Преди няколко години Кадзухиро, пионер от Япония, имал епилептичен пристъп, загубил съзнание и бил отведен в болница. Лекарят му казал да не шофира две години. Кадзухиро бил шокиран и се питал: „Как ще продължа с пионерската служба, която толкова обичам?“ Той горещо се молил Йехова да му помогне да продължи да служи като пионер.

Кадзухиро и Мари

Кадзухиро разказва: „Месец по–късно един приятел, който служеше в Мианмар, чу за състоянието ми и ми се обади, като каза: ‘Основното превозно средство в Мианмар са автобусите. Ако се преместиш тук, можеш да продължиш службата си дори и да нямаш кола!’ Попитах лекаря дали мога да отида в Мианмар въпреки състоянието си. За моя изненада той отвърна: ‘Сега в Япония е на посещение един мозъчен специалист от Мианмар. Ще те запозная с него. Ако отново получиш припадък, той може да се погрижи за тебе.’ Приех думите на лекаря като отговор от Йехова.“

Кадзухиро веднага изпратил имейл на клона в Мианмар и обяснил, че с жена му имат желание да служат в страната като пионери. Само след пет дни от клона отговорили: „Елате, имаме нужда от още пионери!“ Той и жена му Мари продали колите си, успели да получат виза и си купили самолетни билети. Днес те с радост служат в жестомимичната група в Мандалай. Кадзухиро споделя: „Това преживяване укрепи вярата ни в Божието обещание в Псалм 37:5: ‘Повери  пътя си на Йехова, разчитай на него и той ще действа!’“

ЙЕХОВА ОСИГУРЯВА ПОДКРЕПА

През 2014 г. в Мианмар се проведе специален конгрес, на който присъстваха много чуждестранни делегати. Сред тях била Моник, сестра на около 35 години от САЩ. Тя споделя: „Като се върнах от конгреса, се молих на Йехова относно следващата стъпка в живота ми. Освен това говорих с родителите си за духовните си цели. Всички смятахме, че трябва да се върна в Мианмар, но докато взема окончателно решение, мина известно време, през което многократно се молих на Йехова.“ Моник обяснява защо.

Моник и Лий

„Исус насърчил последователите си „да пресметнат разноските“. Затова се запитах: ‘Мога ли да си позволя да се преместя? Ще мога ли да се издържам там, без да се налага да работя много?’“ Тя признава: „Скоро разбрах, че нямам достатъчно пари да се преместя на другия край на света.“ Но как в крайна сметка Моник успяла да го направи? (Лука 14:28)

Тя разказва: „Един ден работодателката ми поиска да поговорим. Тревожех се, че ще ме освободи от работа. Но вместо това тя ме похвали, че работя добре, и ми каза, че ще получа бонус. Сумата беше точно толкова, отколкото се нуждаех, за да се освободя от финансовите си задължения!“

Моник служи в Мианмар от декември 2014 г. Какво мисли за службата си в тази страна? „Много съм щастлива, че съм тук. Водя три библейски изучавания. Едната ми изучаваща е на 67 години. Тя винаги ме посреща с усмивка и голяма прегръдка. Когато научи, че Божието име е Йехова, тя се просълзи и каза: ‘За първи път в живота си чувам, че Божието име е Йехова. Ти си толкова по–млада от мене, но от тебе научих най–важното нещо.’ Излишно е да споменавам, че и аз се разплаках. Подобни случки правят службата там, където има нужда, много удовлетворяваща.“ Наскоро Моник имаше привилегията да посети Училището за проповедници на Царството.

Други решили да се преместят в Мианмар, след като прочели разказа за тази страна в „Годишника на Свидетелите на Йехова за 2013 г.“. Една сестра на име Лий, която е малко над 30–годишна, вече живеела в Югоизточна Азия. Тя работела на пълен работен ден, но разказът в „Годишника“ я подтикнал да обмисли възможността да служи в Мианмар. Лий обяснява: „През 2014 г. на специалния конгрес в Янгон се запознах със семейна двойка, която се беше преместила в Мианмар и служеше в китайския район. Тъй като говоря китайски, реших да отида в Мианмар, за да помагам на китайската група там. Заедно с Моник се преместихме в Мандалай. С благословията на Йехова започнахме работа на непълен работен ден в същото училище и си намерихме апартамент наблизо. Въпреки топлия климат и някои неудобства се радвам да служа тук. Хората в Мианмар живеят просто, но са любезни и отделят време да слушат добрата новина. Много е вълнуващо да видиш как Йехова ускорява дейността. Убедена съм, че волята на Йехова за мене е да бъда тук в Мандалай.“

ЙЕХОВА ЧУВА МОЛИТВИ

Много братя и сестри, които са се преместили, където има нужда от повече проповедници, са изпитали силата на молитвата. Например Джумпей и съпругата му Нао, които са около 35–годишни,  служели в жестомимичен сбор в Япония. Защо се преместили в Мианмар? Джумпей разказва: „С жена ми винаги сме имали за цел да служим в чужда страна. Един брат от нашия сбор в Япония се премести в Мианмар. Макар че спестяванията ни бяха малко, през май 2010 г. и ние се преместихме. Братята и сестрите в Мианмар ни посрещнаха сърдечно!“ Какво мисли Джумпей за жестомимичния район в страната? „Хората имат голям интерес. Когато показваме на глухите домакини видеоматериали на жестомимичен език, те са удивени. Много се радваме, че дойдохме да служим на Йехова тук!“

Нао и Джумпей

Как Джумпей и Нао се справят финансово? „След три години бяхме похарчили повечето си спестявания и нямахме достатъчно да платим наема за следващата година — разказва Джумпей. — С жена ми се молихме усърдно. Неочаквано получихме писмо от клона, в което ни канеха да станем временни специални пионери! Разчитахме на Йехова и той не ни изостави. Йехова се грижи за нас във всяко отношение.“ Наскоро Джумпей и Нао също посетиха Училището за проповедници на Царството.

ЙЕХОВА ПОДБУЖДА МНОЗИНА КЪМ ДЕЙСТВИЕ

Защо Симоне, брат на 43 години, родом от Италия, и съпругата му Анна, която е на 37 и е родом от Нова Зеландия, се преместили в Мианмар? Анна казва: „Заради разказа за Мианмар в „Годишника за 2013 г.“.“ Симоне допълва: „Голяма привилегия е да бъдем в Мианмар. Животът тук е много по–прост и мога да прекарвам повече време в службата за Йехова. Вълнуващо е да виждаме как Йехова се грижи за нас, докато служим в район с по–голяма нужда.“ (Пс. 121:5) Анна споделя: „Никога не съм била по–щастлива. Живеем скромно. Прекарвам повече време със съпруга си и станахме по–близки. Също така намерихме скъпи нови приятели. Хората не са предубедени към Свидетелите и интересът в района е невероятен!“

Симоне и Анна

Тя обяснява повече: „Веднъж на пазара проповядвах на една студентка и се уговорихме да се срещнем отново. На срещата тя дойде с една приятелка. Следващия път дойде с още няколко. А след време доведе и повече. Сега изучавам с пет от тях.“ Симоне казва: „Хората в района са дружелюбни и любопитни. Има толкова много заинтересувани, че нямаме време да се погрижим за всички тях.“

Сачио и Мидзухо

Какви практични стъпки са помогнали на някои да се преместят в Мианмар? Мидзухо от Япония разказва: „Със съпруга ми Сачио винаги сме искали да служим в страна, където нуждата е по–голяма, но не знаехме къде. След като прочетохме разказа за Мианмар в „Годишника за 2013 г.“,  бяхме толкова трогнати от насърчителните случки, че се замислихме дали не можем да служим там.“ Сачио добавя: „Решихме за една седмица да посетим Янгон, главния град в страната, за да съберем сведения за земята, така да се каже. Това кратко пътуване ни убеди, че трябва да се преместим тук.“

ЩЕ ОТКЛИКНЕШ ЛИ НА ПРИЗИВА?

Джейн, Даника, Родни и Джордан

Родни и Джейн от Австралия, които са над 50–годишни, заедно със сина им Джордан и дъщеря им Даника служат в Мианмар от 2010 г. Родни споделя: „Силно се трогнахме от духовния глад на хората. Бих препоръчал и на други семейства да служат на място като Мианмар.“ Защо казва това? „Духовната полза за семейството ни е огромна! Много младежи са погълнати от телефоните, колите, работата си и т.н. Нашите деца обаче използват времето си да учат нови думи за службата. Учат се също да разговарят с онези, които не са запознати с Библията, и да вземат участие на събранията на местния сбор. Заети са и с много други вълнуващи духовни дейности.“

Оливър и Анна

Оливър от САЩ, който е на 37 години, обяснява защо препоръчва тази служба: „Да служа на Йехова далече от това, което ми е познато, ми донесе много ползи. Откакто не живея вкъщи, се научих да разчитам на Йехова при всякакви обстоятелства. Служа с хора, които не съм познавал преди, но с които сме обединени от едни и същи вярвания. Само Божието Царство може да постигне това!“ Днес Оливър и съпругата му Анна продължават да служат пламенно в китайския район.

Трейзъл

Трейзъл от Австралия, която е малко над 50–годишна, служи в Мианмар от 2004 г. Тя казва: „Насърчавам онези, чиито обстоятелства им позволяват да се преместят там, където има повече нужда, да го направят. Научих от опит, че ако имаш желание да служиш, Йехова благославя усилията ти. Дори не съм си и мечтала, че ще живея така. Това е най–възнаграждаващият и удовлетворяващ живот.“

Дано вълнуващите разкази на братята и сестрите, които са се преместили в Мианмар, те подбудят да обмислиш възможността да помагаш на искрените хора в необработени райони. Да, тези доброволци те призовават: „Ела в Мианмар и ни помогни!“