АКО си загубил някого, и ти може би си изпитвал най–различни чувства — тъга, самота и безпомощност, вероятно също гняв, вина и страх. Дори може да си се питал какъв е смисълът да живееш.

Знай, че скръбта не е признак на слабост. Тя показва колко много си обичал близкия си. Възможно ли е обаче да облекчиш донякъде болката и мъката си?

Колкото и непреодолима да изглежда болката ти, следните предложения може да са ти от полза:

ДАЙ ВОЛЯ НА СКРЪБТА СИ

Не всички скърбят по еднакъв начин или еднакво дълго. И все пак сълзите може да са отдушник за болезнените чувства. Цитираната по–горе Ванеса казва: „Просто плачех. Трябваше някак да облекча болката.“ София, чиято сестра неочаквано починала, казва: „Мъчително е да мислиш за случилото се — все едно да отвориш и почистиш възпалена рана. Болката е почти нетърпима, но помага на раната да оздравее.“

ГОВОРИ ЗА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА СИ

Разбираемо е понякога да не искаш да си сред хора. Но скръбта е прекалено тежък товар,  за да го носиш сам. Джаред, който е на 17 години и е загубил баща си, си спомня: „Споделях с другите какво изпитвам. Не вярвам да съм говорил много свързано, но се радвам, че просто можех да изразя чувствата си.“ Джанис, цитирана в уводната статия, добавя още една полза: „Много беше утешително да говоря с другите. Усещах, че ме разбират и че не съм сама.“

ПРИЕМАЙ ПОМОЩ

Една лекарка казва: „Често опечалените, които позволяват на близки и приятели да им помогнат да се справят с първоначалния шок, преминават по–лесно през останалите етапи на скърбенето.“ Обясни на приятелите си с какво могат да ти помогнат; те вероятно искат, но просто не знаят как. (Притчи 17:17)

ПРИБЛИЖАВАЙ СЕ ДО БОГА

Тина казва: „Когато съпругът ми внезапно почина от рак, вече не можех да споделям с него, затова разказвах всичко на Бога! Всяка сутрин го молех да ми даде сили за деня. Не мога да изброя по колко начини ми е помогнал.“ Тарша, която загубила майка си на 22–годишна възраст, казва: „Четенето на Библията беше ежедневният ми източник на утеха; помагаше ми да мисля за насърчителни неща.“

ПРЕДСТАВЯЙ СИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Тина продължава: „Първоначално надеждата за възкресението не ме утешаваше, защото се нуждаех от съпруга си, а момчетата — от баща си, и то тогава. Но сега, 4 години по–късно, се държа здраво за тази надежда; тя е спасителният ми пояс. Представям си как отново виждам мъжа си и това ми носи голям мир и радост!“

Вероятно няма да изпиташ облекчение веднага. Но думите на Ванеса са утешителни: „Мислиш си, че никога няма да мине, но ще дойдат и по–добри дни.“

Помни, че макар и празнината в сърцето ти да не се запълни, си заслужава да живееш. С Божията помощ можеш да се радваш на близки приятелства и смислен живот. А и скоро Бог ще възкреси мъртвите. Той иска отново да можеш да прегърнеш своя близък. Тогава болката в сърцето ти ще изчезне завинаги!