Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

 БИБЛИЯТА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА НА ХОРАТА

Не исках да умра!

Не исках да умра!
  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1964

  • СТРАНА: АНГЛИЯ

  • ПРЕДИ: СВОЕНРАВНА МАЙКА НА ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

МОЕТО МИНАЛО

Родена съм в Падингтън, гъсто населен район в Лондон (Англия). Израснах с майка ми и с трите ми по–големи сестри. Баща ми ту живееше с нас, ту изчезваше заради проблеми с алкохола.

Когато бях дете, майка ми ме учеше да се моля всяка вечер. Имах малка Библия, съдържаща само Псалмите, и си съчинявах мелодии, за да мога да ги пея. Спомням си една фраза от една от светските ми книги, която се запечата в ума ми: „Някой ден няма да има утре.“ Заради тези думи понякога не можех да заспя и мислех за бъдещето. Казвах си, че животът не може да е само това, и се питах защо съм тук. Не исках да умра!

Развих любопитство към окултното. Опитвах се да говоря с мъртвите, ходех на гробищата със съучениците си и гледах филми на ужасите с тях. Мислехме, че е вълнуващо и плашещо.

Още десетгодишна станах своенравна. Започнах да пуша цигари и бързо се пристрастих. След време минах на марихуана. На 11 години вече пиех и алкохол. Вкусът не ми беше приятен, но обичах да се напивам. Харесвах също музиката и танците. Посещавах купони и нощни клубове при всяка възможност. Измъквах се от къщи вечер и се промъквах обратно преди изгрев. На следващия ден бях уморена и редовно бягах от училище. А когато присъствах, често пиех между часовете.

През последната година в училище имах много лоши оценки. Тъй като дотогава не знаеше за поведението ми, майка ми беше много ядосана и разочарована. Скарахме се и избягах от къщи. Известно време останах при приятеля си Тони, който беше растафарианец. Той вършеше дребни кражби, продаваше наркотици и беше познат с избухливия си нрав. Скоро забременях и едва на 16–годишна възраст родих сина ни.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

За първи път срещнах Свидетелите на Йехова, докато живеех в дом за самотни майки с деца. Беше ми осигурена  стая от местните власти. Две Свидетелки редовно посещаваха някои от другите млади майки. Веднъж и аз се присъединих към обсъждането. Исках да докажа на Свидетелките, че грешат. Те обаче отговориха на всичките ми въпроси по мек и ясен начин с Библията. Много ме впечатли тяхното мило и любезно отношение. Затова се съгласих да изучавам Библията с тях.

Не след дълго научих нещо от Библията, което промени живота ми. От дете се страхувах от смъртта. Но разбрах за учението на Исус относно възкресението! (Йоан 5:28, 29) Също научих, че Бог е загрижен лично за мене. (1 Петър 5:7) Особено ми въздействаха думите от Йеремия 29:11: „Добре знам какви са намеренията ми към вас — казва Йехова, — намерения за мир, а не за бедствие, да ви дам бъдеще и надежда.“ Започнах да вярвам, че мога да живея вечно в рай на земята. (Псалм 37:29)

Свидетелите на Йехова проявиха искрена любов към мене. Когато за първи път посетих едно от събранията им, атмосферата беше сърдечна и любеща — всички бяха толкова приятни! (Йоан 13:34, 35) Отношението им към мене беше напълно различно от отношението, което получавах в предишната ми църква. Свидетелите ме приветстваха въпреки положението ми. Те ми отделяха време, грижи и внимание и ми помагаха много. Чувствах, че съм част от едно голямо, любещо семейство.

От изучаването си на Библията разбрах, че за да отговоря на високите морални стандарти на Бога, трябва да направя промени в живота си. Не ми беше лесно да спра цигарите. Също осъзнах, че определена музика засилва желанието ми да пуша марихуана, затова престанах да я слушам. За да се въздържам от алкохола, спрях да посещавам купони и нощни клубове, където се изкушавах да пия. Намерих си и нови приятели, които ми влияят положително и ми помагат да живея различно. (Притчи 13:20)

Междувременно Тони също започна да изучава със Свидетелите на Йехова. Тъй като те отговориха на въпросите му с Библията, той също се убеди, че онова, което научаваше, е истина. Тони направи големи промени в живота си — престана да общува с агресивните си приятели, спря с грабежите и пушенето на марихуана. Разбрахме също, че за да сме напълно послушни на Йехова, трябва да променим неморалния си начин на живот и да осигурим стабилна среда за нашия син. Оженихме се през 1982 г.

„Вече не стоя будна през нощта, притеснявайки се за бъдещето или смъртта“

Помня, че търсех в списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ * статии с биографични разкази на хора, които успешно са направили промените, които и аз исках да направя. Примерът им много ме насърчи! Бях решена да полагам усилия и да не се отказвам. Молех Йехова да не ме оставя. С Тони се покръстихме като Свидетели на Йехова през юли 1982 г.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА

Развиването на приятелство с Йехова Бог спаси живота ми. С Тони изпитахме подкрепата на Йехова по време на трудности. В тежките моменти се научихме да разчитаме на Бога и усещаме, че той винаги ни помага и подкрепя семейството ни. (Псалм 55:22)

Радвам се, че помогнах на сина и дъщеря ни да опознаят Йехова. Сега съм щастлива да виждам как техните деца придобиват познание за Бога.

Вече не стоя будна през нощта, притеснявайки се за бъдещето или смъртта. С Тони сме заети всяка седмица да посещаваме различни сборове на Свидетелите на Йехова, за да ги насърчаваме. Заедно с тях учим другите, че ако проявяват вяра в Исус, също могат да се радват на вечен живот.

^ абз. 17 Също издавано от Свидетелите на Йехова.